Държавата разчита на вътрешното потребление за растежа през 2020 г.

Износът ще нараства слабо и ще има отрицателно влияние към реалния ръст на БВП

Снимка: Economic.bg/Красимир Свраков
Министерството на финансите публикува Есенната си макроикономическа прогноза, на база на която е изчисляван бюджетът за 2020 г., който също предстои да бъде представен този месец. От документа се вижда, че ведомството на министър Владислав Горанов прогнозира икономически растеж от 3.3% през следващата година, или с 0.1 пр. пункта под тазгодишните очаквания. Основната част от растежа ще бъде подкрепен от вътрешното търсене, чието увеличение е значително ревизирано нагоре спрямо пролетната макроикономическа прогноза.

В документа се посочва, че в сравнение с пролетната прогноза, забавянето в растежа на световната икономика ще е по-осезаемо през текущата година и малко по-ниско през 2020 г., но в средносрочен период нарастването на световния БВП ще остане стабилно. Забавянето на растежа на европейската икономика през 2019 г. е очаквано. Международни финансови институции потвърждават в своите прогнози, че през 2020 г. европейската икономика, а също така и Еврозоната, ще имат по-висок икономически растеж, в сравнение с текущата година, пише още там.

Според финансовото министерство България, както и други държави от Централна и Източна Европа, се отличава със стабилен икономически растеж в сравнение със силното забавяне в икономическата активност през първата половина на 2019 г. за някои от големите държави в Еврозоната. За първото полугодие на текущата година реалният растеж на БВП на България беше 4.1% спрямо съответния период на предходната година. По-високият растеж бе формиран през първото тримесечие, докато през второто реалното нарастване на БВП се забави, повлияно в голяма степен от спада на износа и намалението на запасите. Ръстът на БВП се очаква да се забави през втората половина на годината, а за цялата 2019 г. се прогнозира нарастване на БВП от 3.4%., а през 2020 г. - 3.3%.

МФ залага на потреблението като основен двигател на икономиката, което се очаква да расте с 5.7% през 2019 г. и 5.2% през 2020 г. Тези прогнози са значително подобрени спрямо прогнозата от април, когато за двете години очакванията бяха съответно за 4.6 и 4%.

Потреблението на домакинствата отчете силно представяне през първата половина на 2019 г., подкрепено от благоприятната динамика на пазара на труда и кредитите на домакинствата. Очаква се потребителските разходи да останат високи до края на тази година, но растежът им леко да се забави през второто полугодие. Публичното потребление също отчете силно представяне през първите шест месеца и ще има положителен принос за растежа на БВП, се казва в анализа.

Частните потребителски разходи ще запазят своя сравнително висок темп на растеж и през 2020 г., но в сравнение с предходната година темпът леко ще се забави, поради по-ограничено нарастване на заетостта. Положително влияние върху потреблението ще има и от увеличените разходи за заплати в публичния сектор.

Растежът на инвестициите в основен капитал се очаква да се ускори през втората половина на годината, но ще остане сравнително нисък за цялата 2019 г. (1.9%), тъй като несигурната външна среда ще се отрази в по-ниски частни инвестиции. За сравнение, в пролетната макроикономическа прогноза очакваният растеж на инвестициите беше 9.9%. За 2020 г. МФ прогнозира нарастване с 3.9% на инвестициите в основен капитал, което също е значително под пролетната прогноза.

Очаква се възстановяване на износа, но отрицателният принос на нетния износ към растежа на БВП ще се увеличи поради ускоряването на вноса. Очаква се до края на годината повишението на инвестициите в основен капитал да се отрази в по-висок внос и, съответно, в отрицателен принос на нетния износ от 0.4 пр. п. в общия растеж за 2019 г.

Въпреки очакваното възстановяване на износа през 2020 г., по-високото вътрешно търсене ще се отрази в повишение на вноса и увеличение на отрицателния принос на нетния износ до 1.5 пр. п.

През първото полугодие на 2019 г. броят на заетите се увеличи, а нивото на безработица отбеляза исторически минимум. Благоприятните развития на пазара на труда се очаква да продължат и през втората половина на годината. Безработицата се прогнозира да намалее до 4.4% през 2019 г. През 2020 г. растежът на заетостта се очаква да се забави до 0.2% под влияние на ограниченията от страна на предлагането на труд. Растежът на компенсацията на един нает се прогнозира да възлезе на 8% през текущата година, подкрепен както от частния, така и от публичния сектор, в резултат от политиката за повишаване на доходите в сектори като образование и държавно управление. През 2020 г. нарастването на компенсацията на един нает се очаква леко да се забави до 7.4% поради отслабването в положителната динамика на пазара на труда.

Инфлацията в края на 2019 г. се прогнозира да бъде 2.8%, (с 0.4 пр.п. по-висока от тази в пролетната прогноза), а средногодишната – 2.5%. Услугите и хранителните стоки ще имат най-висок принос за инфлацията в края на годината. Очаква се влиянието на енергийните стоки (пряко и косвено) върху инфлационните процеси в страната постепенно да намалява. За следващата година инфлацията се очертава да бъде по-ниска от 2019 г., тъй като международните цени на суровините, особено тези на суровия нефт, не се очаква да бъдат проинфлационен фактор.

Рисковете пред прогнозата са свързани с нестабилната геополитическа обстановка и нарасналия брой протекционистични мерки. Растежът на Еврозоната е подложен на рискове, които произлизат от световното търсене и възможностите за износ. Влошаването на външната среда е основният риск пред българската икономика. Той може да повлияе негативно както на износа, така и на очакваното нарастване на частните инвестиции през прогнозния период.


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: БВП | Владислав Горанов | икономическа прогноза | прогноза за икономиката

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини