Българите не обръщат внимание на здравето си
Системата на здравеопазването е направена така, че единствено обогатява един тесен кръг от хора, смята директорът на Националния център по заразни и паразитни болести и председател на БАМ
Проф. д-р Тодор Кантарджиев пред Economic.bg
Снимка: Стоян Йотов
~ 4 мин.
- Проф. Кантаржиев, смятате ли, че българите обръщат достатъчно внимание на здравето си?
Българите не обръщат внимание на здравето си. Истината е, че българинът не се интересува каква е държавната политика в здравеопазването. Преди 6-7 години в Унгария правителството беше решило да демонополизира касата, както се говори и при нас. Това е моделът, който изживяхме през 1995 г., когато демонополизираха Българска народна банка и тя даде по 100 млн. лв. на още 50 банки, които фалираха за един месец. В резултат на това едни директори на банки станаха милионери. Същото нещо се замисля и със Здравната каса - 2 млрд. бюджет на касата ще се раздадат на още 5 каси, 4 от които ще фалират. Това бяха решили да го направят в Унгария около Нова година. Тогава целия унгарски интелигентен народ се вдигна срещу това решение на правителството, защото прозряха, че зад подобно решение стоят частни икономически интереси. По улиците излязоха майки с деца, чиновници, пенсионери, трудещите се. Стигна се дори до бой пред парламента в Будапеща. Унгарците осъзнаха, че като няма пари за здравеопазване и се източва касата, ще ги лекуват по-зле.
Българите не обръщат внимание на здравето си. Истината е, че българинът не се интересува каква е държавната политика в здравеопазването. Преди 6-7 години в Унгария правителството беше решило да демонополизира касата, както се говори и при нас. Това е моделът, който изживяхме през 1995 г., когато демонополизираха Българска народна банка и тя даде по 100 млн. лв. на още 50 банки, които фалираха за един месец. В резултат на това едни директори на банки станаха милионери. Същото нещо се замисля и със Здравната каса - 2 млрд. бюджет на касата ще се раздадат на още 5 каси, 4 от които ще фалират. Това бяха решили да го направят в Унгария около Нова година. Тогава целия унгарски интелигентен народ се вдигна срещу това решение на правителството, защото прозряха, че зад подобно решение стоят частни икономически интереси. По улиците излязоха майки с деца, чиновници, пенсионери, трудещите се. Стигна се дори до бой пред парламента в Будапеща. Унгарците осъзнаха, че като няма пари за здравеопазване и се източва касата, ще ги лекуват по-зле.
Докато нашият народ показа, че изобщо не го интересува дали държавата ще вземе 1 млрд. от касата или ще пренасочат парите към други сектори. Системата на здравеопазването е направена по този начин, че единствено се обогатяват един тесен кръг от хора.
- Как според вас може да се промени тази ситуация?
Честно казано това много трудно ще се промени, но не е невъзможно. Например, за да бъде ефективна една болница в държавите до които искаме да се придвижим, тя разполага с 2 хил. болнични легла. Най-малките болници в Германия и Англия са с по 400-500 легла. При нас имаме болници с 20, 30, 50 и 100 легла.
- Държавата отделя ли достатъчно средства за здравеопазване?
Не. В последните години държавната политика е в линията на обездържавяване в медицината. Най-много частен сектор в областта на здравеопазването има в Съединените щати. Най-добрите медицински университети в света са частни, защото качеството на работа е много добро и средствата се организират както трябва. В САЩ всички болници са частни с изключение на т.н. ветерански болници за хората, служили във въоръжените сили. Те могат да ползват тези болници до края на живота си. Но има едно друго нещо там, което е държавно - Центъра по контрол на заболяванията в Атланта. Това е институтът, който контролира цялата държава и цялата здравна система и прави всички в интерес на здравето на хората. Има ли силна държава, има и силен контрол на инфекциите, има и силен контрол за спазване на стандартите в медицината.
- Кои са най-спешните мерки, които трябва да се предприемат в сферата на здравеопазването?
В сферата на здравеопазването без национален консенсус и без пари нищо не се прави. Единственото, което може да направи всяко правителство, е да предприеме разумни стъпки и да няма диспропорции. Не може в един град да имаш 80-90 болници и 150 лаборатории, а в цели области да няма нито болници, нито лаборатории. Не може един лекар със специалност да взима 50 пъти повече от друг лекар. Не може в държавното здравеопазване ние да взимаме десетки пъти по-малко пари от тези, които са в частното здравеопазване, защото това показва, че някъде има изтичане и се лъже.
- Как може да се окаже контрол върху частния сектор?
Това е държавният контрол на качеството на медицинските дейности. За тази цел обаче трябва да има специалисти. На запад специалистите, които проверяват болниците са пенсионирани хора, които са работили това. Те стават държавни инспектори след пенсионна възраст и проверяват как се спазват правилата в болницата. Това трябва да се прави. У нас такъв контрол няма, а се създават институции, които правят такива контроли. Истината е, че каквото имахме се съсипа.
- Как според вас може да се промени тази ситуация?
Честно казано това много трудно ще се промени, но не е невъзможно. Например, за да бъде ефективна една болница в държавите до които искаме да се придвижим, тя разполага с 2 хил. болнични легла. Най-малките болници в Германия и Англия са с по 400-500 легла. При нас имаме болници с 20, 30, 50 и 100 легла.
От друга страна върху директорите им постоянно се оказва натиск да се намалят тези легла. В момента, в който държавно-окръжната болница намали тези легла, се открива частна болница, която ще взима платежоспособните пациенти и младите пациенти. Излиза, че болните, бедните и старите хора ще лекуваме в държавните болници, а платежоспособните и младите хора ще ходят в частните болници и частниците ще си избират кой да лекуват. Това може да е добре за някои, но не е добре за всички.
- Държавата отделя ли достатъчно средства за здравеопазване?
Не. В последните години държавната политика е в линията на обездържавяване в медицината. Най-много частен сектор в областта на здравеопазването има в Съединените щати. Най-добрите медицински университети в света са частни, защото качеството на работа е много добро и средствата се организират както трябва. В САЩ всички болници са частни с изключение на т.н. ветерански болници за хората, служили във въоръжените сили. Те могат да ползват тези болници до края на живота си. Но има едно друго нещо там, което е държавно - Центъра по контрол на заболяванията в Атланта. Това е институтът, който контролира цялата държава и цялата здравна система и прави всички в интерес на здравето на хората. Има ли силна държава, има и силен контрол на инфекциите, има и силен контрол за спазване на стандартите в медицината.
При нас такова нещо няма, защото от години се направи нещо много интересно - бяха намалени до минимум тези специалности в медицината, които са отговорни за качеството на медицинската дейност и здравеопазването. Ще ви дам пример с патолозите, хората които поставят диагнозите и правят аутопсия на починалите. Тези хора са мерител за качеството на болницата и установяват каква е причината за смъртта и дали има грешка в лечението на пациента.
Към днешна дата патоанатоми няма. Епидемолози също, няма контрол на ползването на антибиотици. Преди две години всяка болница имаше поне един микробиолог, който да е отговорен за вътрешноболничните инфекции и за консумацията на антибиотици и правилното им изписване. Тази пролет наредбата бе отменена от министерството, за да се увеличи броят на болниците. Ако няма критерии за качество към тези болници, това не са болници, а хотели.
- Кои са най-спешните мерки, които трябва да се предприемат в сферата на здравеопазването?
В сферата на здравеопазването без национален консенсус и без пари нищо не се прави. Единственото, което може да направи всяко правителство, е да предприеме разумни стъпки и да няма диспропорции. Не може в един град да имаш 80-90 болници и 150 лаборатории, а в цели области да няма нито болници, нито лаборатории. Не може един лекар със специалност да взима 50 пъти повече от друг лекар. Не може в държавното здравеопазване ние да взимаме десетки пъти по-малко пари от тези, които са в частното здравеопазване, защото това показва, че някъде има изтичане и се лъже.
Всяка година се пише нова здравна стратегия, защото идват нови министри. Всичко се прави, за да се стимулира индустрията. В момента са интересни лекарствата за стомах, които трябва да се пият цял живот, тези за кръвно също. Милите пенсионери взимат това, което са пуснали последните фирми на пазара.
- Как може да се окаже контрол върху частния сектор?
Това е държавният контрол на качеството на медицинските дейности. За тази цел обаче трябва да има специалисти. На запад специалистите, които проверяват болниците са пенсионирани хора, които са работили това. Те стават държавни инспектори след пенсионна възраст и проверяват как се спазват правилата в болницата. Това трябва да се прави. У нас такъв контрол няма, а се създават институции, които правят такива контроли. Истината е, че каквото имахме се съсипа.
