Икономисти: Данък "вредни храни" няма да промени навиците ни

Има риск хората да преминат към по-некачествени заместители

Има редица неясноти в новия проект на Закон за данъка за общественото здраве, изготвен от здравното министерство. В него не е ясно каква е връзката между данъци, цени на храните и потребителско поведение. Това става ясно от анализ, публикуван от икономиста Красен Станчев във фейсбук страницата му.

В него се посочва, че създателите му нямат никаква представа какви ще бъдат ефектите върху икономиката, а мотивите са объркани между три неверни твърдения за причинно-следствените връзки между типове храни и затлъстяване и една препоръка от едно изказване на един европейски комисар (с която никой не се е съобразил, но четири страни са решили да не въвеждат такъв данък).

Оказва се, че по-скоро се губи, отколкото се печели от подобна мярка и това не се отнася само за България, но и за други страни. Във Великобритания например са се отказали от налога.

По предварителни изчисления на вносителите (правени на база известното от пролетта и при размер на данъка от средно 9 на сто), чистите приходи за хазната биха били 25 млн. лв., а разходите – 170 млн. лв.

Според сметките на управляващите, от данъка върху вредните храни в държавната хазна ще постъпят в бюджета 150 млн. лв. годишно. Икономистът допълва, че в тази сметка не е отчетена сивата икономика и разходите за работа с правителството, тъй като този данък е трудно приложим.

Красен Станчев обясни, че в дадената от министър Москов за пример Унгария, анализите от прилагане на данъка показват, че навиците на хранене на хората не се променят“, напротив – те преминават към още по-нездравословни заместители на храните, които се облагат с данък.

Експертите се опасяват, че данък вредни храни може да насочи хората към по-евтините варианти на даден продукт, което ще бъде негативен ефект от налога.

Бизнесът също е притеснен от данъка и здравният министър Петър Москов вече води преговори с КРИБ по темата. Според министъра на здравеопазването основаната идея на прокламирания от него данък е индустрията да промени рецептите си така, че съдържанието на сол, захар и кофеин и трансмазнини в продуктите да падне до нива, които няма да навредяр на консуматорите.

Москов признава, че притесненята от въвеждането на данъка са свързани с лоши икономически последици за някои сектори и загуба на работни места.

„Търсеният ефект е да имаме ясна информация за количеството вредни вещества в храните, а ако решим все пак да ги купим, надценката ще отива за здравословно хранене в училищата и за спортни бази на децата“, твърди здравният министър.

Междувременно от БСК настояха за спешно свикване на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което да бъде обсъдено въвеждането на данъка. От организацията смятат, че подобна мярка ще увеличи разходите за храна на най-ниско доходните групи от една страна, а това ще доведе до по-високи нива на бедност, ръст на сивата икономика и фирмени фалити. От друга страна данъкът ще предизвика и съпротивата на легалния бизнес.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: WannaCry | пушене на закрито

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини