Светлин Мирчев, съосновател на Rakia Shop:

Ракия се търси в чужбина, но в България няма качествено производство

Домашната ракия е ключът към запазване на познанието и трябва да се предава занаята, казва Мирчев

Светлин Мирчев е един от създателите на онлайн магазина Rakia Shop, който предлага бутикови ракии от различни държави на Балканите. Възпитаник е на Австрийската Виноакадемия, част от Wine and Spirit Education Trust и притежава WSET Advanced Level 4 certificate. Неговата страст е икономиката и преди да се отдаде на търговията с ракия се занимава с управление на активи в Централна и Източна Европа. Голяма част от живота си е прекарал в шест различни държави на два континента, където учи и работи.

Economic.bg разговаря със Светлин Мирчев за бизнеса с ракия, налагането й на пазара и разликата между България и Австрия.

Бихте ли представили вашия бизнес накратко?

Ние се занимаваме с дистрибуция на висок клас ракии. Нашият бизнес е всичко, което съпътства правилната консумация на тази позабравена напитка. Част от работата и мисията ни е да образоваме хората, да създадем култура на пиене на ракия. Във всяко едно заведение, с което работим, обучаваме персонала. Отскоро правим ракиени листи спрямо посетителите и храната, която предлагат нашите клиенти. Редовно организираме ракиени кръжоци и дегустации, които се радват на огромен интерес.

Продаваме и на отделни потребители, които купува по-висок клас ракии. За клиентите ни е важно качеството, а не цената. Но все още са сравнително малко хората, които биха платили повече пари за ракия, без да са я пробвали. Обикновено клиентите ни са посетили преди това някоя от нашите дегустации или ракиен фест.

Как се появи страстта ви към спиртните напитки?

Бизнесът ни стартира абсолютно случайно. Дълги години се занимавах успешно по професията си, която е финансист. В последствие се записах във Виноакадемията в Австрия като хоби. На една дегустация с колеги от Балканите се заговорихме за ракията и стигнахме до извода, че тя си отива, защото повечето от напитките на пазара са някакъв вид житен дестилат с есенция като ароматизатор. Друга част са домашните ракии от джибри, които остават след производството на вино, с много добавена захар. 

Не искам да кажа нищо лошо за домашната ракия, според мен тя е ключът към запазване на познанието, трябва да се предава занаята. Това е много голям проблем, не само в България. Хората работят на компютри, но няма кой да прави традиционни неща. Решихме с колегите всеки един от нас да намери и да си купува качествена ракия в собствената си държава. Тогава изобщо не ставаше въпрос за бизнес. Намерихме малки производители, които правят истинска ракия. С голяма болка казвам, че повечето от тях са в Сърбия и Босна и Херцеговина. Причината за това са техните митнически закони, които са доста по-опростени. За добро или лошо и двете държави още не са членове на Европейския съюз. 

Производството на спиртни напитки излиза много по-евтино и това позволява на малките производители да оцеляват. Често ни упрекват, че предлагаме много сръбски ракии в портфолиото си. Не сме искали да бъдем вносители, много по-лесно е да вземем българска ракия и да я налагаме на пазара, но такива са обстоятелствата. Концепцията, която направихме е „rakia shop“. Искаме да показваме различни стилове и региони, да го правим професионално и за тази цел ни трябва разнообразие от хубава ракия. Такава в България няма. 

В България и Македония те са основно гроздови и няма как да направим сериозно портфолио. Едва след като намерихме производителите се роди идеята за бизнеса – защо като има магазини за вино, да няма и такива за ракия? Истината е, че ако е добре направена ракията е много висок клас напитка, но често подценявана.

За мен това е хубав начин тя да се налага на пазара. За да стигнем до сегашното положение, ходихме до всяка една дестилерия, запознахме се производството й, дегустирали сме всяка една напитка и така подбрахме портфолиото си.

И все пак от финансист до предприемач и ракия дегустатор?

Промени се самият бизнес в последните години. Занимавах се с управление на активи, когато започнах работата беше коренно различна спрямо момента, в който спрях. От нещо забавно и динамично за десет години се превърна единствено в регулация и пак регулация. Постепенно се замислих да сменя професията, което според мен трябва да направи всеки един свободно мислещ човек. Избягах от момента да се оплаквам. Мит е, че само ние, българите, се оплакваме от живота си. На Балканите обичаме да говорим за проблемите, те се обсъждат в обществото, ако щете и на ракия. Мислим си, че живеем в една много лоша държава, а не е така. Да си предприемач в България е повече от интересно заради хората, а пазарът е отворен за нови продукти и идеи. Необходимо е търпение, но нещата стават бавно и трудно.

Защо се върнахте в България да правите бизнес?

Интересна е тенденцията, че все повече работим с хора, които са се върнали обратно в България. Другите според мен не се връщат не заради ниските заплати, а защото е трудно да се върнеш, както и да отидеш някъде. Не се прави достатъчно от институциите да се поинтересуват какво искат българите в чужбина, за да се върнат обратно.

Никога не съм имал за цел да живея извън България. Имах желание да се развивам, което за годините в началото на миналото десетилетие не беше възможно да се постигне в България. Затова живеех на местата, където мога да се развивам. Причината да се върнем в България е същата. Върнахме се в момент, когато дъщеря ми беше на четири месеца, а синът ми на две години. Не съжалявам за решението си.

Работим и в Австрия, но има разлика как бизнесът се развива на двете места. У нас на четвъртия ден от съществуването си фирмата ни направи първия си внос. В Австрия ни отне година и осем месеца, за да стигнем до момента, в който е възможно изобщо да направим внос.

Регулациите ли са по-сложни?

Там всичко работи изключително бавно, хората разчитат основно на социалната система. Така е в цяла Европа. Ние по-скоро се развиваме към англосаксонски тип общество. Социална система няма, по-скоро всеки разчита на себе си и се работи на сравнително пазарен принцип. Бизнесът ни така се разви, че тръгна по-добре в България. Смятам, че всеки имащ възможност, трябва да остане да живее в родината си, ако има работа.

Каква е разликата да правиш бизнес в България и в чужбина?

Силните страни на държавата не са само регулациите. А по-скоро е начинът, по-който бизнесът и хората се справят с тях. Характерно за целия Балкански полуостров е, че ако нещо ти потрябва, то се случва много бързо, винаги се намира някой да ти подаде ръка, да ти влезе в положението. В държавите в Централна и Западна Европа никой не го е грижа за теб, чиновниците се интересуват да си вземат заплатата. Бюрокрацията в Австрия е много по-голяма, отколкото у нас. Законите са едни и същи и в двете държави. Има обаче много неща у нас, които можеш да си направиш сам. При нас регулаторната среда създава повече конкуренция, има повече хора, занимаващи с едно и също нещо, при които да отидеш, докато в Австрия има монопол. Не ме е страх от конкуренцията. Колкото повече я има, толкова по-добре, за да може да наложим ракията отново на пазара. Даже често помагам на фирми в бранша при митнически проблеми.

Имахме особен проблем с пускането на нашата онлайн платформа. Освен изработването й за нас беше важно да сложим виртуален ПОС терминал, което беше трудна мисия. Едва намерихме банка, която да се съгласи да ни стане партньор, защото изискванията за продажба на алкохол са изключително строги.

Има ли разлика в качеството на българските и чуждите ракии?

Преди да стигнем до качеството трябва да кажа, че има разлика във вида и стила на ракията. У нас и в Македония, за разлика от преди 89-та година, се произвежда и се пие основно гроздова ракия. Плодовите ракии са слабо застъпени, защото са много по-скъпи и по-трудни за производство от гроздовата ракия. Стилът им е много различен във всяка една от страните на Балканите. Тук идва въпросът за качеството. Над 90% от продукцията е под всякаква критика. И тук пак се връщам на въпроса за по-ниските разходи в Босна и Херцеговина и Сърбия, които позволяват на малките производители да оцеляват и да произвеждат качествена ракия. В България също има такива, но те са много малко.

Имаме проект да строим собствена дестилерия. Бавно се случват нещата, искаме да произвеждаме собствена ракия, която да бъде по качество като тази, която внасяме. По нашите сметки ще ни излиза малко по-скъпо да я произвеждаме, отколкото да я внасяме от Сърбия или някъде другаде. Парадокс, но е факт. 

Какво според Вас е ключово при налагането на една марка на пазара?

Всеки истински производител ще ви каже, че това е процес, при който трябва да се обърне внимание на суровината. Важно е кога се прави беритбата. Има много митове в обществото, че гроздето се бере, когато има най-голямо съдържание на захар. Плодът трябва да се обере, когато е достигнал перфектния баланс между захар и киселинност. За дестилацията последната е от особена важност. 

На първо място трябва да се подбере правилният сорт плод. След това идва отглеждането, беритбата и изчистването, дестилирането и чак накрая е бутилирането. Звучи елементарно, но не всички го правят. Пропуските в този процес са много и водят до лош продукт. При добър продукт вече може да се направи адекватно налагане на пазара. Не става само със скъпа бутилка и етикет със символ от едно време, след което да кажеш, че това е традиционна българска напитка. Тук идва мястото и на правилната дистрибуция. Ние не работим с нито един дистрибутор, защото няма такъв с адекватна структура и намерение да наложи ракията на пазара.

Възможен ли е износ на българска ракия по света?

Абсолютно. Можем да изнесем българска ракия навсякъде, но трябва да има значително количество истинска ракия, за да си струва да се занимаваш. А такова няма. Освен това износът на акцизни стоки е скъп и сложен процес заради логистиката, митниците и др. 

Има огромен интерес към нашата ракия в Северна Америка, в Европа – Великобритания, Германия, но разходите и липсата на количества го правят нерентабилно. Тази година направихме износ на ракия в Япония. Според нас би се търсила гроздова ракия заради по-ниската цена. Смея да твърдя, че предимството на ракията пред уискито и водката е, че върви с много различни храни. Все още липсва култура на пиене, или по-скоро е добре забравена. 



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: търговия | онлайн | внос | ракия | гривна | ялвение

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини