Европейските фондове са единственият двигател на икономиката
За пет години парите от Брюксел са донесли 11% ръст на БВП, който иначе би клонял към 0%
~ 2 мин.
Георги Желязков
Усвояването на европейските пари са единственият фактор, който през последните пет години движи Българската икономика. Това показва анализ на Министерството на финансите за въздействието на европейските фондове върху основни макроикономически показатели за периода 2007– юни 2016 г., разработена с модела СИБИЛА, версия 2.0. Ефектът от фондовете е бил най-силен през 2015 г., когато заради изтичането на крайния срок за усвояване на парите по проектите от първия програмен период. Тогава правителството изхарчи около 7 млрд. лв. за предварителни плащания, които в последствие Брюксел възстановява.
Общият ефект върху добавената в икономиката стойност от реализираните инвестиции се изразява в кумулативно нарастване от 11.5% на брутния вътрешен продукт (БВП) над базисния сценарий при липса на средства от ЕС. От представената графика се вижда, че без европейските пари страната ни щеше да отчита икономически ръст близък до 0% след 2010 г.
Положителният ефект от фондовете се вижда при всички компоненти на растежа до 2015 г. Те са донесли над 30% ръст на частните инвестиции, частното потребление се е вдигнало с близо 14%, а износът е скочил с 1.5%. Европейските пари са свили безработицата, увеличили са заетостта и са помогнали за значителното нарастване на средната работна заплата в страната.
Увеличението на инвестициите произтича от факта, че голяма част от мерките по оперативните програми са предназначени именно за инвестиционна дейност. Също така, инвестициите, финансирани със средства от европейските фондове, водят до допълващи инвестиции със собствени средства от страна на бизнеса. Нарастването на частните инвестиции гарантира разширяването на капиталовата база на икономиката и е ключов фактор за дългосрочен и устойчив икономически растеж, се казва в анализа на МФ.
През 2016 г. почти липсва изпълнение на европейски проекти, което води до рязък спад на дейностите по тяхното изпълняване. Националния статистически институт вече отчете рязък спад на заетите в строителния сектор, който през последните години се занимаваше основно с изпълнението на държавни и общински инфраструктурни проекти. Все още страната получава средства от Европа, които обаче се трупат във фискалния резерв, без да се завъртат отново в икономиката. По данни от изпълнението на бюджета се вижда, че държавата изостава значително с предвидените капиталови разходи. Това от една страна се дължи на отложените обществени поръчки за близо 2 млрд. лв., но и заради липсата на готови европейски проекти, които да бъдат финансирани.
В анализа на МФ това забавяне вече се отчита. През тази година ефектът на фондовете върху БВП е едва 1 пр. пункт, което е най-ниското ниво от 2010 г. Влиянието върху частните инвестиции е силно отрицателно. Много по-слаб положителен ефект ще има и върху заетостта, заплатите, износа и данъчните постъпления.
Общият ефект върху добавената в икономиката стойност от реализираните инвестиции се изразява в кумулативно нарастване от 11.5% на брутния вътрешен продукт (БВП) над базисния сценарий при липса на средства от ЕС. От представената графика се вижда, че без европейските пари страната ни щеше да отчита икономически ръст близък до 0% след 2010 г.
Положителният ефект от фондовете се вижда при всички компоненти на растежа до 2015 г. Те са донесли над 30% ръст на частните инвестиции, частното потребление се е вдигнало с близо 14%, а износът е скочил с 1.5%. Европейските пари са свили безработицата, увеличили са заетостта и са помогнали за значителното нарастване на средната работна заплата в страната.
Увеличението на инвестициите произтича от факта, че голяма част от мерките по оперативните програми са предназначени именно за инвестиционна дейност. Също така, инвестициите, финансирани със средства от европейските фондове, водят до допълващи инвестиции със собствени средства от страна на бизнеса. Нарастването на частните инвестиции гарантира разширяването на капиталовата база на икономиката и е ключов фактор за дългосрочен и устойчив икономически растеж, се казва в анализа на МФ.
През 2016 г. почти липсва изпълнение на европейски проекти, което води до рязък спад на дейностите по тяхното изпълняване. Националния статистически институт вече отчете рязък спад на заетите в строителния сектор, който през последните години се занимаваше основно с изпълнението на държавни и общински инфраструктурни проекти. Все още страната получава средства от Европа, които обаче се трупат във фискалния резерв, без да се завъртат отново в икономиката. По данни от изпълнението на бюджета се вижда, че държавата изостава значително с предвидените капиталови разходи. Това от една страна се дължи на отложените обществени поръчки за близо 2 млрд. лв., но и заради липсата на готови европейски проекти, които да бъдат финансирани.
В анализа на МФ това забавяне вече се отчита. През тази година ефектът на фондовете върху БВП е едва 1 пр. пункт, което е най-ниското ниво от 2010 г. Влиянието върху частните инвестиции е силно отрицателно. Много по-слаб положителен ефект ще има и върху заетостта, заплатите, износа и данъчните постъпления.
