Н. Пр. Херберт Салбер, посланик на Федерална република Германия в България:

Инвеститорите се нуждаят от предвидима законова и бизнес среда

България трябва да реши кога да направи следващата стъпка по приближаване към еврозоната

Снимка: сп. Икономика

Н.Пр. Херберт Салбер е извънреден и пълномощен посланик на Федерална република Германия в България от 12 септември 2017 г. Роден е на 26 април 1954 г. в Ахен. От 1983 г. започва работа във Федералното министерство на външните работи и заема постове както във ведомството, така и в различни дипломатически мисии на Германия. Женен, с 3 деца.

Ваше превъзходителство, Германия е сред най-големите чуждестранни инвеститори в България. Предстоят ли нови германски инвестиции у нас и ако да, в какви сфери?

Числата показват, че Германия е един от най-големите инвеститори в България, мисля, че е на трето място. Със сигурност много германски фирми обмислят възможността да се ангажират тук, но не мога да назова конкретни планове. Бих могъл да посоча сферите, в които се очакват нови инвестиции: най-вероятно търговските вериги, които присъстват вече на българския пазар, ще имат интерес да да разширят дейността си. Също така в областта на транспорта и автомобилната индустрия -  например доставчиците на автомобилни части проявяват също интерес да разширят инвестициите си в България.

Каква е нагласата на германските инвеститори относно средата за бизнес в България, законовата рамка и сигурността на инвестициите?

С този въпрос засягате една трудна тема. От началото на мандата ми тук съм разговарял с представители на много германски фирми и темата за правната сигурност, която е толкова важна за чуждестранните инвеститори, е обсъждана многократно. Мога да посоча един пример – през декември започна дискусия за оценка на резултатите от приватизацията в България през последните години и евентуална ревизия на приватизацията. Не се знае дали ще се стигне до такава ревизия, но самият факт, че започва такава дискусия, вече води до несигурност. Има германски фирми, които от години инвестират в България, и сега те се питат дали има сигурност за техните инвестиции. И мисля, че е от интерес на всички да се създадат ясни условия тук, за да има правна сигурност.

Ще посоча и втори пример. При някои фирми възниква впечатлението, че определени мерки спрямо тях може да са политически мотивирани. Дори и на местно ниво. Това също създава несигурност. Не твърдя, че случаят действително е такъв, тъй като не е от моите компетенции да преценя, но самият факт, че се събужда такова усещане, води до несигурност и би трябвало да се избягва. Трябва да се каже, че с тези явления се сблъскват не само германски компании, но и фирми от други страни.

Добре би било, ако на най-високо политическо ниво се направи еднозначна и ясна заявка за това, че има желание да се създаде сигурна правна рамка и няма намерения да се променят договори, сключени преди много години.

Как могат допълнително да бъдат насърчени търговските отношения между двете държави?

Насърчаването на икономическите отношения се извършва на първо място през пазарите. И законовата рамка, която споменах, играе голяма роля. Ние, като Немско посолство, съвместно с Германо-българската индустриално-търговска камара – която е най-голямата двустранна индустриална камара в страната, работим много за насърчаване на икономическите отношения и сме постигнали много.

Тук говорим обаче за много конкретни решения, които самите фирми трябва да вземат. Ние като държавна институция можем да информираме за ситуацията тук. Но в крайна сметка частните фирми са тези, които трябва да решат дали да се ангажират в България. В този контекст условията, които споменах, са много важни.

Предстоят реформи в ЕС, включително разширяване на Еврозоната и евентуално присъединяване на България. Подготвена ли е страната ни за предизвикателства като въвеждането на еврото и по-сериозни интеграционни процеси в ЕС?

По отношение въвеждането на еврото в България са налице много сигнали, че може да бъде дадена зелена светлина. Обменният курс на лева от години е стабилен, страната е в отлична позиция по отношение на критерия за задлъжнялост, инфлацията е изцяло под контрол. Това означава,че многобройни критерии вече са изпълнени. И мисля, че българската страна е тази, която трябва да каже кога ще предприеме следващата стъпка. Доколкото аз мога да оценя, българската страна подхожда много далновидно и внимателно в този процес и мисля, че това е разумен подход. За мен присъединяването на България към еврозоната в даден момент е възможно.

Много важен аспект на тази тема обаче е равнището на живот и доходи, където разликата между България и западноевропейските страни е значителна. Как оценявате перспективите на България да достигне подобен стандарт?

Разбира се, разликите между страните в ЕС продължават да бъдат големи. Има обаче развитие в тази посока, България има добър икономически растеж, икономическото развитие в страната като цяло не е лошо, заетостта нараства. Не искам да подценявам разликите, които наистина съществуват между стандарта на живот в България и другите страни в ЕС, което в крайна сметка води до там, че много млади хора напускат страната, за да живеят и работят на друго място в Европа. На мен ми се струва обаче, че има все повече случаи на българи, които са учили и работили в чужбина и решават да се върнат и да се ангажират тук.

Ако обаче въпросът е дали някога България може да достигне нивото в централноевропейски или западноевропейски страни, то бих казал, че в бъдеще това е възможно, но пътят до там е дълъг. Историята на ЕС доказва, че много страни са успели ако не да достигнат най-силните икономики в Европа, то поне да подобрят икономическата си ситуация, а с това и стандарта на живот на своите граждани.

В момента България е в благоприятна позиция като ротационен председател на Съвета на ЕС. Дали и как страната ни може да използва тази възможност да постави на масата и теми, които касаят не само европейския, но и българския дневен ред?

Разбира се, България може да направи това по всяко време, не само когато председателства Съвета на ЕС. Впечатляващото на ЕС е, че всяка страна, независимо голяма или малка, може да внесе в дневния ред на съюза своите актуални теми. По-скоро в периодите, когато дадена държава председателства Съвета на ЕС, тя трябва да играе ролята на модератор и да се старае темите, които са на дневен ред за обсъждане, да бъдат така поставяни на масата, че да бъдат ориентирани към постигане на целта. В този период именно България може да постави на преден план теми, които са от нейн интерес. Най-популярният пример е желанието страните от Западните Балкани да бъдат доближени до ЕС и да се работи по тяхната интеграция. Един поглед върху географската карта показва, че такова желание на България е напълно легитимно, защото досега членството в ЕС винаги е водело до повишаване на благосъстоянието и до по-голяма стабилност и именно затова България иска да положи усилия да ускори доближаването на тези страни до ЕС.

Вече 5 месеца сте в България. Какви са първите Ви впечатления и как искате да видите страната ни след няколко години?

Впечатленията ми са много добри, много добре се чувствам тук. София е атрактивен град за живеене, хората са изключително приятелски настроени и отворени, страната предлага много.

А как би трябвало да изглежда бъдещето - надявам се положителното икономическо развитие да продължи, също така и да има стабилно политическо развитие в България, за да може хората в страната да са убедени, че бъдещето им е тук. Това е и моделът на ЕС – когато другите страни са добре, тогава и ние сме добре, когато има повече сигурност, по-добро икономическо развитие, това е добре за всички в Европа.

Какво трябва да се случи по-конкретно в някои области е ясно, например развитието на инфраструктурата. Но както казах, конкретните решения би трябвало да бъдат взети тук, в страната, и като цяло усещането, което имам за тези 5 месеца, е оптимизъм, че ще бъдат взети правилните решения.

Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Повече четете в бр. 81 на сп. "Икономика"


Етикети: евро | инвестиции | Германия | посланик | бизнес среда | Херберт Салбер

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини