ИПИ: Еврото ще донесе само позитиви на българската икономика - Новини от Economic.bg

ИПИ: Еврото ще донесе само позитиви на българската икономика

Експертите разбиват няколко мита, които противниците на европейската валута лансират

Позитивите за икономиката на България от присъединяване към еврозоната са както краткосрочни, така и дългосрочни. Те ще започнат да се усещат още в момента, в който официално започне процеса на присъединяване и страната влезе в чакалнята на еврозоната (ERM II). Това са част от изводите в доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), в който се  анализират ефектите за българската икономика от присъединяване към ERM II и еврозоната. Той е изготвен с финансовата подкрепа на българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел.

Какви са ползите за икономиката?

На първо място като положителен ефект се изтъква повишаването на кредитния рейтинг на държавата, което според експертите на ИПИ ще се случи още с влизането в „чакалнята“ на еврозоната (ERM II). А допълнително повишение обичайно има и при приемането на еврото, пише в доклада. Като последица от вдигането на рейтинга може да се очакват по-ниски лихви за държавата, бизнеса и гражданите, както и осигуряване на по-лесен достъп до финансиране и повече инвестиции в икономиката.

По-важното следствие е, че подготовката на България за влизане в ERM II и еврозоната ще даде тласък за реформи, пише още   в анализа. Влизането в ERM II ще е свързано с поемане на ангажименти за структурни промени, които да гарантират „висока степен на устойчива конвергенция“, както изисква чл. 140 от Договора за функционирането на ЕС. Очакваният положителен ефект може да се сравни с подготовката за членство в ЕС – десетилетието от 1997 до 2007 г., беше най-доброто за растежа на България.

За местните банки приемането на еврото ще означава и автоматично включване в Европейския банков съюз, който се изгражда от 2014 г. насам в рамките на еврозоната. Присъединяването към единния надзор над банките в еврозоната ще засили доверието в банковия сектор и ще намали риска от лоши практики.
Влизането в еврозоната и достъпът до общите ѝ фондове пък е застраховка срещу бъдещи кризи (например 700-милиардният Европейски механизъм за стабилност, Единният механизъм за преструктуриране на проблемни банки и достъпът до ликвидност и рефинансиране от ЕЦБ). Това ограничава силно рисковете за банковата система, а за фиска осигурява по-лесно преминаване през периоди на кризи.

Влизането в еврозоната намалява и транзакционните разходи по обмен на валута и таксите по банкови преводи. По изчисления на ИПИ само спестените разходи по обмяна на валута за целите на външната търговия надхвърля 450 млн. евро на година. Това е близо 1% от БВП на България и е равносилно на намаление на данъка върху печалбата на фирмите наполовина. Спестените по този начин близо 1 млрд. лв. ще останат в българските фирми.

Отделно, присъединяването към еврозоната ще доведе до намаление на таксите по банкови преводи към еврозоната. Това ще спести разходи за българския бизнес и гражданите от порядъка на 5-6 млн. евро всяка година.

Митовете около членството в еврозона: силно преувеличени или несъстоятелни

„Инфлацията ще скочи” - опасенията от висока инфлация са силно преувеличени. Според анализите на ЕЦБ, ОИСР и други институции, проинфлационният ефект, ако въобще го има, не надхвърля 0.3 пр. пункта в отделните страни, което е много под 1%.

„Растежът на българската икономика ще се забави” - сравнение между страните от ЦИЕ в еврозоната и тези извън нея не показва какъвто и да е негативен ефект върху ръста на икономиката от влизането в еврозоната.



„България ще се превърне във втора Гърция” – двете страни имат фундаментална разлика и в добрите, и в лошите времена. Всяка година България има по-висок икономически растеж от Гърция, а българският държавен дълг е седем пъти по-нисък от гръцкия.



Защо процесът по приемане на еврото трябва да започне сега

Страната ще пропусне много, ако отложи кандидатстването или се забави, се посочва в доклада на ИПИ. В настоящите добри времена за европейската и българската икономики вероятността за положително решение при кандидатстване в ERM II е по-голяма. ERM II, или т.нар. „чакалня на еврозоната”, не е приемала страни повече от десетилетие именно заради кризата и затова сегашният благоприятен момент трябва да се използва. България също е в по-добра позиция – страната вече излезе от групата на държавите с прекомерни макроикономически дисбаланси, наскоро беше повишен кредитният ѝ рейтинг, а през януари 2018 г. пое и председателството на ЕС.

Междувременно еврозоната непрекъснато се променя. Еврозоната се интегрира по-бързо от останалата част на ЕС и се създава реален риск от Европа на две скорости. Този разлом се подклажда и от излизането на Великобритания, което променя съотношението на силите между страните във и извън еврозоната. Все по-вероятно е важните решения да се вземат от страните в еврозоната, а страните извън нея да са с ограничено влияние.

Изпусне ли се възможността сега, България може да чака дълго за следващ благоприятен момент. През 2019 г. предстоят избори за Европейски парламент, ще се сменят съставът на Европейската комисия и ръководството на Европейската централна банка. Никой не знае какво ще се случи след 2019 г., затова не бива да се изпуска възможността да се кандидатства веднага, е заключението на икономистите от ИПИ.





Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини