Как да навредим на икономиката
Проектът за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия съдържа няколко открито скандални предложения
Институт за пазарна икономика
Тези дни в публичното пространство се завъртя проект за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия, чиито автор е Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНМСП). И докато агенцията с този си проект усилно се опитва да осмисли своето съществуване, един бърз поглед върху законопроекта отново повдига въпроса не е ли крайно време тази структура да се закрие.
Законопроектът, който не намерихме публикуван на сайта на агенцията, а на тази на Българска търговско-промишлена палата съдържа няколко открито скандални предложения, които заслужават внимание.
ИАНМСП предлага да събира такси за определени услуги, които предоставя на МСП и най-вече услугите по „информационното обслужване на МСП, извършване на пазарни, маркетингови и др. бизнес проучвания, които ИАНМСП ще извършва и предоставя по искания на конкретни МСП.”
Изключително нагло е агенция, която е на държавна издръжка, да събира допълнителни такси за извършването на определени проучвания, анализи и т.н. Излиза, че служителите на агенцията ще събират допълнителни такси за работата, която вършат в работно време и въпреки заплатата, която получават.
Другите недомислени предложения, които се съдържат в законопроекта, са за поредните изменения в Закона за обществените поръчки, които да „дадат едно рамо” на българските МСП. По-конкретно:
Агенцията предлага да се въведе „изискване в сключваните договори възложителите да включват клаузи, съдържащи задължения на Изпълнителя да използва български МСП като поддоставчик и/или изпълнител...”. Изпълнителят ще е също „задължен да използва български МСП при доставка на стоки и услуги, необходими за или при изпълнението на поръчката.”
Друго не по-малко вредно предложение е да се предвиди възможност при възлагане на обществени поръчки от Възложителите по ЗОП на доставки и услуги до 200,000 лева за доставки и до 500,000 лева за строителство да не са длъжни да провеждат процедурите по закона, а да възлагат тези доставки и услуги чрез „публична покана”, в случаи, че определят поръчката да се изпълнява от български малки и средни предприятия.
Може би най-скандалното предложение, обаче, е да се предвиди възможност при възлагане на обществени поръчки от институционални възложители (а това са органите на държавна власт, Президентът на Република България, омбудсманът, БНБ, както и други държавни институции, създадени с нормативен акт) „да предвиждат процент от възлаганите от тях обществени поръчки през годината (като процент от общата стойност на поръчките за съответната година) , които да бъдат възлагани на МСП.
Разписвайки подобните предложения, на авторите на законопроекта някак са убягнали следните няколко въпроса:
В рамките на ЕС е залегнал принципът за свободна конкуренция, т.е. липсата на ограничения пред навлизането на фирми от общността на различните национални пазари – било то за да изпълняват обществени поръчки или не. Много вероятно е да имаме проблеми с ЕК, ако заложим такъв дискриминационен текст в ЗОП, според който само български МСП-та ще имат достъп до определени поръчки за поддоставчици.
Друг сериозен въпрос е какво прави възложителят или изпълнителят на обществена поръчка, когато просто няма местни малки и средни предприятия с нужния капацитет да изпълнят съответната поръчка (било то като изпълнител или поддоставчик). Просто прекратява процедурата и не си купува стоката/услугата, защото няма такова местно предприятие? Или пък заобикаля закона, като се договаря с избрани чужди фирми с нужния капацитет да регистрират МСП у нас?
Трети въпрос е какъв е нетният ефект върху благосъстоянието (а оттам и върху произведения продукт, държавните разходи и т.н.), когато има местни фирми, които могат да изпълнят поръчката, но те ще го направят с по-лошо качество или на по-висока цена (или пък и двете) от по-ефективни чужди фирми? Искаме ли да насърчаваме неефективност в местните фирми с такива законови защити и преференции, или е по-добре за икономиката да стимулираме местните фирми да се състезават с по-добрите и да се опитват да достигнат техните стандарти и качество на минимални цени?
Няма да е лошо ИАНМСП да се опита да отговори на по-горните въпроси преди да придвижи законопроекта. Току-виж и тези недомислени напъни за ограничаване на конкуренцията, прикрити зад мантрата за „насърчаване на МСП” се оттеглят, докато не са произвели поредните вреди върху икономиката.
Между впрочем, от миналата година се върти в публичното пространство идеята за вливане на Агенцията за малки и средни предприятия в Българската агенция за инвестиции. Крайно време е това да се случи, за да не се налага да се коментират подобни глупави идеи.