Нека има слънчев колектор на всеки покрив

- Г-жо Михайлова, какво свърши парламентът за околната среда през миналата сесия? Работят ли законите, които сътворихте?

Околната среда е най-динамичната област в общото законодателство на Европейския съюз. Има непрекъсната промяна на директиви и на изисквания към страните членки. Това е област, която засяга ежедневието на всеки гражданин - въздуха, водата, почвите, отпадъците и всичко, което ни заобикаля. Нормално е работата на Комисията да е динамична и разнообразна. Предишната сесия, от началото на годината, беше посветена най-много на Закона за отпадъците, който отне много време, много усилия на комисията. Правихме много работни срещи, обсъдихме много предложения, докато го приемем. 

Затова към края на тази година или най-късно в началото на следващата ще направим открита дискусия, на която ще поканим всички, които участваха в обсъждането на текстовете и да видим как се прилага този нов за България закон. Имаше критики, че са поставени ниски цели. Но за нивото, на което се намираме, целите са дори амбициозни. 

Когато ние оползотворяваме под 2% от отпадъците, които произвеждаме,  да си поставим цел да постигнем 30% оползотворяване в рамките на 7 години, е даже много сериозен скок.

Ще видим дали механизмът на закона действа, дали общините намериха мястото си в неговото изпълнение. 

Защото има една обща тенденция, която не харесвам - да се прехвърлят колкото се може повече отговорности на общините. Те нямат капацитет. А ние същевременно намаляваме  бюджета им заради кризата .

- С новия бюджет ли?

Да. По Закона за бюджета за 2013 г. намаляваме субсидиите, които общините получават за инвестиционни разходи в инфраструктура. А им поставяме нови условия и нови изисквания.

Казваме им: намаляваме ви бюджета, намаляваме ви щата, но вие трябва да направите площадки за безплатно събиране на едро габаритни отпадъци, както и за отпадъци от черни и цветни метали от домакинствата.

Затова освен работата по законопроектите ще е много важно да видим как ангажиментите, които прехвърляме към общините, и ангажиментите, които поемаме в екологичната политика, ще намерят отражение в бюджета.

- Дали се гледа това нещо? Дали обществото го забелязва?

В България някак традиционно приемаме, че имаме хубава и чиста природа. Инфраструктурата си е инфраструктура. Природата си е природа. Ние ще я пазим. Приемаме грижата на неправителствените организации. Но когато дойде време погледът на отделния гражданин, на младите хора, на неправителствените организации да се съберат в политика, тогава ни става по-трудно.

Защото околната среда има големи изисквания.

Опазването на околната среда според модерните критерии предполага непрекъсната мисъл за изменение на климата, за емисиите от въглероден двуокис, за изискванията към транспорта, към материалите, които се прилагат в проектите. Това е една от задачите, които ние си поставяме за сегашния парламентарен сезон.

Комисията ще инициира среща, на която ще поканим Управляващия орган на ОП „Околна среда“, представители на Националното сдружение на общините, на Строителната камара, на целия строителен бизнес, на инженерите и на надзорниците в инвестиционния процес, за да обсъдим качеството на проектите, които кандидатстват за подкрепа от Европейския кохезионен фонд по линията на програмата.

Имаме притеснение, че се подготвят проекти, които са морално остарели като философия и технология.

- Имате предвид системите за управление на отпадъците ли?

Системите за управление на отпадъците и системите за пречистване на води, за водоснабдяване. За съжаление, има проекти с технология от 1970 година. Те са много по-скъпи и е правилно изискването на Управляващия орган стойността на проекта да бъде не повече от 500 евро на жител.

Трябва да има лимити на разходите и изисквания към технологиите, които се прилагат.

А от гледна точка на околната среда трябва да има и изискване към материалите, които се прилагат. Защото има значение от какви материали са изработени инсталациите. Това вече е част от философията на инфраструктурата за опазване на околната среда.

Надявам се, че оперативната програма поставя такива изисквания, но все още се прокрадват проекти, които са много стари.

- Дайте пример.

Има места, където се инвестира в проекти на много скъпи и големи инсталации за пречистване на отпадни води. И това се прави, при положение , че в тези райони могат да се използват малки инсталации за еднофамилни къщи, за малки населени места.

- Също както с фотоволтаиците. А после излизат проблеми.

Да, защото ще се оскъпи услугата. Когато инвестираш непремерено 40 млн. в пречиствателна станция, в някакъв момент тези 40 млн. се разпределят в себестойността на услугата. За водата в България не можем да си позволим цените да скачат много, защото тя е основен ресурс. Аналогията с фотоволтаиците е точна.

Нека имаме фотоволтаична система на покрива на всяка еднофамилна къща. Това ще облекчи потреблението на енергия, финансите, плащанията на всяка фамилия. Тя ще си произвежда тока, тя ще си стопля водата.

Има механизми, които са приети и би трябвало да сме свикнали с тях. Примерно по ОП „Регионално развитие“ включихме изискване - при всяка рехабилитация на обществена сграда - училище, болница, читалище, театър и т.н. , да се търси първо енергийна ефективност и използване на възобновяем източник на енергия, независимо какъв - слънце, вятър, биомаса, термална енергия , подземни води.

Ако се заложат такива изисквания - в проектите се появяват слънчеви колектори на покрива на училището. Много добре - ще имат топла вода и плувен басейн, без това да предполага  допълнителни разходи.

Аналогичен е погледът към екологичната инфраструктура, както към възобновяемите източници.

Мегапроектите малко по малко отиват на заден план. Започва да се налага по-реалистичният подход - да се търсят по-евтини проекти, които да дадат по-бърз ефект. Колкото повече такива проекти, толкова по-добре.

Но трябва да увеличаваме капацитета на общините. Не можем да решим проблемите на населението на едно малко населено място с мегапроект.

Надявам се, че това ще се наложи като виждане и в България.

- Обединението на няколко общини за изграждане на една система за отпадъци не работи ли?

Зависи какъв е отпадъкът и зависи каква политика ще се приеме. В продължение на много години в България се говореше само за депа за отпадъци. Сега започваме да говорим за оползотворяване, за използване на отпадъка, за използване на биомасата от отпадък за производство на топлинна и електрическа енергия. Очевидно трябва да преминем през всички етапи.

Първо трябваше да се научим да си събираме отпадъка, защото имахме проблем с незаконните сметища.

- Сигнализират ли хората за нередности, които се случват с околната среда.

Системата на парламентарния контрол работи и всеки депутат може да зададе въпрос на министъра. Миналата сесия на Народното събрание започнахме поредица от изнесени заседания на комисията. Целта е да отидем в конкретен регион и да получим информация за всички проекти и цялата ситуация по отношение на екологична инфраструктура и екологични проблеми. Имахме изнесено заседание в Благоевград. Много интересен регион  - като се започне от проектите и се стигне до Националните паркове и защитените територии.

Имахме заседание в Поморие - морска община, с цялата специфика на крайбрежна зона.

Проблемите от високата вълна, която заля града преди година, провокираха необходимостта да се изгражда инфраструктура, за да се защити населението. Същевременно трябва да се опазва морето, флората и фауната. Там с областния управител на Бургас дискутирахме проектите на всички пречиствателни станции в областта.

За първото ни изнесено заседание тази парламентарна сесия ще отидем в района на Велико Търново, където се изпълнява един от най-големите проекти по ОП „Околна среда“ за водния цикъл на  града - водоснабдяване, канализация, пречиствателни станции. Много голям и тежък проект. Ще се поинтересуваме как се развива и ако трябва, ще използваме всички техники на парламентаризма, за да помогнем.

- В момента се обсъждат данъчните закони. Какви промени в данъците в областта на околната среда се предлагат ?

Засега нямам информация за големи промени в данъците. В местните данъци и такси ние не можем да се намесваме.  Но приемайки, че таксата за депониране на отпадъците на сметищата ще се увеличава, ние индиректно влияем на такса смет.

- Как?

Общината, за да гарантира извозването и депонирането  на отпадъците, или трябва да събира повече пари от своите жители, или много бързо да направи проект за разделното им събиране, сепариране и оползотворяване.

Увеличавайки такса "депониране", се опитваме да провокираме интерес към другите дейности, които пък ще облекчат тежестта върху населението.

Що се отнася до автомобилите, в България имаме твърдо законодателство. Има разлика в оценката при застраховането и при данъка за старите автомобили, които замърсяват.

Така се опитваме индиректно да влияем да се смени автопаркът.  Това обаче е въпрос на жизнен стандарт. Ние не можем да поставяме условия, които са непосилни за българските граждани. Не можем да поискаме от тях всички да карат електромобили.

Но има други механизми и ние ги подкрепяме.

Например инициативата на някои градове да създават зони и алеи за придвижване с велосипеди - нещо, което не е типично нито за София, нито за някой български град.

Но има все по-голям интерес, защото има млади хора, които все повече карат колело.

Чрез екологичната оценка на Устройствените планове , устройствените схеми, на интегрираните планове за развитие на градовете, ние помагаме все повече да се върви към използване на екологичен транспорт.

В Копенхаген 50% от населението се движи с колела и трафикът е съвсем спокоен.

- Какви са приоритетите ви през тази сесия на Народното събрание? Какви закони ще гледате?

Първият ни приоритет е Водната стратегия. Тя вече е внесена в парламента и другата седмица започваме разглеждането й в Комисията. Преди това на 25 септември ще има доста голяма работна среща , организирана от Националното сдружение на общините, в която участваме. Има и други такива срещи.

- Какво стана с Националния регистър на водните съоръжения?

Комисията следи процеса на изработването на генералните планове за водния сектор, които трябва да дадат основния пакет от проекти за бъдещия планов период на Оперативните програми „Околна среда“, „Регионално развитие“ и „Развитие на селските райони“.

Още на следващото заседание на Комисията ще поканим всички заинтересовани, включително асоциации, неправителствени организации, които имаха отношение по закона за водите/ който е между първо и второ четене/, да се изкажат по Водната стратегия.

Предстои ни работа по второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.

Той засяга гражданите, защото в него става дума за електрическо и електронно оборудване, в което има различни химикали, които са изключително вредни. Неслучайно в Закона за отпадъците въведохме изисквания за наличие на контейнери за изхвърляне на батерии и много жестоки глоби. Със Закона за отпадъците и с измененията на този закон се определя кръгът на вредните вещества и начинът , по който те се третират като нови стоки, като износ, транспортиране и като отпадък.

На страницата на Министерството на околната среда и водите е публикуван за обществено обсъждане проект на Закон за климата. Очаквам с много голям интерес, той да влезе в Народното събрание, защото това би бил добър завършек на работата на 41-то Народно събрание по отношение на екологията.

- Министерствата и институциите се отнасят някак несериозно към промените на климата. Все им се струва, че не ги касаят.

Трябва да имаме система, която да следи вредните емисии от всички и да имаме механизъм и система, която да предполага всички  -  държавни институции, учебни заведения, граждани, специфични институции - да имат идея за адаптация към промените на климата.

Тази сесия ще приемем и промени в закона за атмосферния въздух, който засяга транспонирането на директиви, свързани с транспорта, транспортни средства, видове автомобили.

Миналата седмица се разглежда в пленарна зала Докладът на правителството за досиетата и темите, по които се водят преговори с ЕС за Датското председателство и прогнозите за Кипърското. Освен че там се изказват становищата на политическите партии, аз съм убедена, че в Комисията по околна среда и води трябва да направим едно изслушване, за да видим как България ще защити екологичните си приоритети през следващия програмен период.

Много е важно в следващите оперативни програми да се заложат изисквания за ВЕИ като технологии и като материали. Какви ще бъдат преките плащания за екологична продукция, каква част от земята в България ще бъде отделена за екологично производство. Каква част от субсидиите общо в сферата на земеделието, ще бъде за екологично производство. Това в момента се договаря между страните членки и е  важно да проследим как се прилага и как общата нишка на екологичните изисквания ще намери приложение в оперативните програми и в Общия договор, който ние ще сключим с ЕК за следващия планов период. Това е изискване на общата стратегическа рамка до 2020 г.

Аз участвам във всички заседания на Консултативния съвет по инфраструктура, регионална политика, екология и земеделие при президента и там сме на една позиция с МОСВ, че искаме да видим във всеки програмен и във всеки стратегически документ много ясно измерение на екологичните ни цели.

- В момента се прави последен преглед на готовността на екопроектите. Правилно ли е да се подменят проектите, които имат ниска степен на изпълнение, с други. Ще се прекратят водни проекти.

Разочароващо ще бъде. Но оперативните програми и финансирането от Европейските структурни фондове и Кохезионния фонд не е предназначено само да си решим проблемите.

Ако ние не можем да спазим правилата, не можем да се възползваме от тази подкрепа. Нещата са свързани.

Това не е директно целево финансиране. Не, това са общоевропейски програми, които преследват определени цели и една от тях е изграждането на капацитет и спазването на общите европейски правила.

Ако една община е получила одобрен проект, подписала е договор за безвъзмездно финансиране и 24 месеца не е направила нищо, трябва ли тези пари да останат там и да бъдат загубени? Или е по-добре да бъдат използвани?

Като представител на опозицията би трябвало да скоча и да кажа: не, защо взимате парите на общините.

Но по-добре е да ги изразходваме, да ги инвестираме в нещо, отколкото да ги изгубим. Аз винаги казвам: Ние не сме страна на ЕС само за 7 години. Ние ще продължаваме да бъдем, нали така подписахме договора.

Тоест ако нещо не се е случило сега, има възможност да се случи следващия планов период. Но при условие, че бъде по правилата.

Убедена съм, че в България трява да се говори повече за околната среда и трябва да има повече образователни и популяризаторски кампании.

Убедена съм че в българските училища, както в повечето европейски училища, децата трябва да се учат на това, че отпадъкът е ресурс и че той трябва да се изхвърля разделно. Ако не научим децата, много трудно ще научим възрастните.

Живея в квартал, в който има контейнери за разделно събиране. И много ме е срам - като ги видя затрупани с какво ли не.

Това ми е последното послание. То излиза извън компетенциите на комисията. Но на няколко пъти сме поставяли въпроса на министър Караджова, че по всякакъв начин ще я подкрепим в нейни бъдещи усилия да се включат в учебните програми и часове по екология, по разумно екологично гражданско поведение.