PR-ът на „Газпром“ атакува ЕК от страниците на FT

Руският монополист „Газпром“ обвинява Европейската комисия (ЕК), че се опитва да забави реализирането на газопровода „Южен поток“ от политически съображения.

В писмо до вестник The Financial Times (FT) говорителятна компанията и прессекретар на председателя на Управителния съвет (УС) Алексей Милер, Сергей Куприянов пише, че изглежда ЕС е „готов сам да се простреля в крака“: „Блокирайки проект, който ще му позволи да увеличи енергийната си сигурност и помогне на Европа да задоволява своите растящи нужди от енергиен внос безвъзмездно за европейския данъкоплатец“. Постът му на ръководител на пресслужбата и на говорител на президента на концерна означават, че изразява позицията на самия Алексей Милер и на цялото ръководство. 

Писмото е в отговор на статията на Гай Хазан във FT, озаглавена „Южен поток може да се превърне в неосъществима мечта“. Куприянов обаче обяснява, че е несъгласен с автора, тъй като „Русия се е решила на многомилиардния проект заедно с няколко европейски партньори, основавайки се на строга икономическа и търговска оценка“. „И ние сме решени да го реализираме, както се планираше“, пише той.

За разлика от северните страни-членки на ЕС, които ще спечелят от по-безопасните доставки чрез „Северен поток“, страните от Югоизточна Европа както и преди нямат алтернативен маршрут за снабдяване с газ.

Сергей Куприянов посочва свои данни, според които модернизирането на укртаинската газотранспортна система (ГТС) се оценява на 19,5 млрд. долара (всъщност „Нафтогаз“ оценява цялата система на 25 млрд., а реновирането й – на 6-8 млрд. - бел. ред.), но това по думите му не изключвало „транзитния риск“.

След това PRNo.1 на „Газпром“ за пореден път „жонглира“ с цифри, като твърди, че „Южен поток“ бил по-евтин: „А „Южен поток“ може да го направи това и на по-ниска цена“. Затова, според него, Югоизточна Европа има поне толкова причини да иска проекта, колкото и „Газпром“. „Южен поток“ се ползва с „търговска подкрепа“ от водещи европейски компании и участващите в проекта страни“, твърди още той.

Истината е, че стойността му вече се оценява на между 30 и 45 млрд. евро, без да се броят и до 20 млрд. долара за разширяването на газопреносната система в Южна Русия с цел доставка на необходимото синьо гориво.