Сериозните предприятия искаме да правим чисто млечни продукти

- Г-н Зоров, наредбата, регламентираща производството на млечни продукти с растителни мазнини влезе в сила, но ваши колеги имат резерви към нея. Какви са причините за споровете?

Спорове няма, защото наредбата вече е факт. Нормално е дискусията да се води до приемането и тя се водеше. Някои предприятия искат да продължат да произвеждат едновременно продукти с растителни и млечни мазнини. Това обаче не се разрешава в наредбата, не се одобрява и от бранша, защото в млекопреработвателните предприятия трябва да се преработва мляко и да се получават млечни продукти.

- Има ли в момента предприятия, които произвеждат едновременно продукти от растителни мазнини и изцяло млечни? Те ли са против новата наредба?

Да. До последната наредба се стигна, след като се установи, че има множество нарушения. По последните данни са засечени 32 случая, при които са намерени продукти с растителни мазнини, но те са били етикирани като млечни.

Има регламент на Европейския съюз, който казва, че млечно наименование може да носи само продукт произведен от 100% животинска суровина – т.е. имитациите нямат право да използват думичката "млечни" в името си. Дори и растителната мазнина да е 1% в продуктите, те пак нямат право да се наричат "млечни".

Последната наредба внася допълнителни пояснения, защото в България все се правим, че не сме разбрали или тълкуваме нещата различно.

- Какви са вашите искания?

Сериозни предприятия в бранша искат да се преработва само мляко и продуктите да са гарантирано млечни. Не да се произвеждат и двата продукта, за да не стават грешки.

Преди няколко месеца станахме свидетели на малко смешно оправдание на колега, на който му засякоха кисело мляко с растителни мазнини. Той твърдеше, че оператора е натиснал грешното копче.

Искаме наредбата да бъде приложена така както е написана. Не знам защо трябва да продължаваме с дискусията, след като наредбата вече е факт.

Голяма част от колегите, които не подкрепят наредбата твърдят, че трудно ще издържат финансово. Масово обаче тези фирми са направени преди 2-3 години. И в техните бизнес планове е записано, че ще преработват мляко, а не растителни мазнини. Голяма част са създадени или подпомогнати със средства по САПАРД.

- Трябва ли да се сложи надпис "Вредно за вашето здраве" на продуктите с растителни мазнини и колко вредни са те за човешкото здраве?

Това беше предложение на министъра на земеделието. Това е личното му мнение и той предположи, че вероятно няма да се стигне до този надпис. Трябва да се прегледа нормативната уредба, за да видим противоречили това на европейското законодателство.

Диетолозите говорят много внимателно и казват че наситените мастни киселини "не са безвредни". Но това което "не е безвредно" е вредно.

Наредбата е приета от Европейската комисия (ЕК) и твърденията, че ще ни наказват са глупости. ЕК каза "да" и остават няколко козметични промени. Една от тях е, че има 6 месеца гратисен период, в който всяко предприятие да може приведе дейността си според изискванията.

- Има ли предприятия, които използват имат две производствени линии – едната за чисто млечни продукти и друга за такива с растителни мазнини?

Един от главните аргументи да няма две линии е факта, че предприятията, които са доказали такова производство се броят на пръсти. Две от тях са моите. Аз обаче казах, че няма да ползвам опцията да произвеждам продукти с растителни мазнини. Още три компании казаха същото. От 242 дружества 7 или 8 са доказали, че имат две линии. Голяма част от тях не искат да ползват тази опция. За да могат всички да стигнат до две линии трябват огромни инвестиции и е смешно да се прави подобно нещо.

И при двете линии трябва да има строг контрол – от получаването на суровото мляко до експорта на крайния продукт. Двете линии бяха за отговарящо и неотговарящо мляко. Повечето предприятия, включително и големи, се издъниха и ЕК каза "не".

- Произвеждат ли се млечни продукти с растителна мазнина, например палмово масло? Има ли ги на пазара и какъв дял имат?

Последните данни на Българската агенция по безопасност на храните показват, че са произведени над 30 хил. тона такива продукти.

Това не е малък дял. Особено ако е само при сиренето вече е много. Вероятно става въпрос за този продукт, защото не съм виждал в магазините на кисело мляко да пише продукт с растителна мазнина.

- Откъде се внася това палмово масло?

От Индонезия и разни други страни. Пагубното за България като нация и икономика е това, че вместо да помагаме на нашата икономика изнасяме навън парите от българските потребители и помагаме на икономики в Азия. Затова няма какво да се чудим на все по-голямата отрицателна стойност на търговското салдо.

Не смятам, че трябва да разкриваме работни места в Малайзия и Индонезия и същевременно да се тровим.

- Българско или внос е млякото, което ползвате?

Голяма част е българско. Има и малко внос, но той е в рамките на ЕС.

- Какви мерки предприемате, за да не попадат продукти с растителни мазнини на пазара?

Мерките трябва да ги вземе Агенцията по безопасност на храните. Те контролират и могат да санкционират. Надяваме се, че обещанията им да са безкомпромисни ще се оправдаят.