Управляващите винаги са на крачка зад пазара
Лошото управление на държавните компании в България е почти даденост дали поради некомпетентност и корупция
~ 4 мин.
Всъщност... по-скоро са на няколко обиколки зад него. Докато фондове за рисков капитал инвестират в непечеливши компании, за да го подобрят и продадат на по-висока цена, управляващите в България успяват да съсипят печеливши компании, които сега ще оздравяват с публични средства. Това е един от приоритетите на новото правителство - рекапитализиране на стратегически, каквото и да означава това, държавни предприятия.
Примерът НЕК
„НЕК в момента е в колапс" смята новото правителство. Дивидентите, които бюджетът събира от държавните компании се сочат като една от причините за тежкото им състояние, но едва ли точно този камък е обърнал каруцата. Понеже НЕК се оказа в центъра на тази кампания, нека видим как се е представяла компанията в периода 2009-2012 г., за който има данни.
През 2009 г. компанията има печалба преди данъци от близо 7 млн. лв., а през 2012 г. - загуба от малко под 100 млн. лв. В същия период приходите се увеличават със 7% или близо 200 млн. лв., което означава, че проблемите са в разходната част. Прави впечатление, че почти всички разходи на компанията се свиват, с изключение на тези за амортизация. Също прави впечатление, че към 2010 г. се появяват две нови разходни групи - разходи за зелена електроенергия и за високоефективно комбинирано производство, а през 2012 г. към тях се присъединява и добавка за невъзстановяеми разходи. И така, през миналата година НЕК е имал близо 600 млн. лв. по-високи разходи в сравнение с 2009 г. Тези разходи са в резултат на държавната политика да стимулира производството на енергия от ВЕИ и от когенерация на топлинна или електрическа енергия, както и следствие от сключени дългосрочни договори.
Тези разходи фигурират и в сметките на всеки един потребител на електроенергия, т.е. не ги плаща НЕК, плащат ги потребителите, така че не би трябвало да имат влияние върху финансовото състояние на компанията. Да, обаче в отчета на НЕК за 2012 г. се отбелязва, че продадената от нея електроенергия е едва 27 хил. МВтч., докато през 2009 г. е била близо 30 хил. МВтч. Това въобще не е изненадващо, като се има предвид, че брутното потребление в страната е сходно през двете години, докато инсталираните производствени мощности се увеличават. Това отчасти се компенсира с износа на НЕК, който през 2009 е малко над 3,5 хил. МВтч., а през 2012 г. е над 8 хил. МВтч. Дори и тази разлика не е достатъчна, тъй като в отчета си НЕК отбелязва, че приходите от износ са рекордно ниски заради неблагоприятната търговска конюнктура на регионалния пазар - „цените все още не могат да се възстановят до нивата от края на 2008 г.".
Дори и само тези данни са достатъчни, за да илюстрират проблемите при управлението на държавните компании - то е неспособно да оценява или е принудено да пренебрегва обективни процеси при търсенето и предлагането. „Загубата, която дружеството търпи от продажбите на електроенергия на регулирания пазар не е възможно да бъде компенсирана с приходите от дивиденти, другите приходи и с износа на електроенергия, поради голямата конкуренция, неподходящата структура на пазара и действащите ниски цени в региона.„ С други думи грешни управленски решения, по отношение на ценова политика, производители на електроенергия и съмнителни инвестиционни проекти довеждат печелившо предприятие до загуба. И изходът от това е да се похарчат държавни пари, за да се замажат управленските грешки?
Примерът ВМЗ-Сопот
Някой може да отбележи, че НЕК не е най-добрият пример. Тогава да видим други, като например, ВМЗ-Сопот. На фона на световен пазар за оръжия с обем от около 1,7 трилиона долара, държавното предприятие съумява да се докара до фалит. Пазарът бележи четворен ръст спрямо 2010 г., когато е възлизал на 441 млрд. долара, а ВМЗ изпитва затруднения от години. Малка подробност е, че в него работят около 3200 души, на фона на частни заводи, които се справят с около 600-700 заети. Към това може да се прибави и колективният трудов договор, който допълнително утежнява положението.
Други интересни примери с хронични загуби са БДЖ, включително „Товарни превози" - и Български пощи. Дори и предприятие като „Ел Би Булгарикум", което освен производство държи и редица патенти не е имунизирано срещу лошо управление. От последния му отчет за 2011 г. се вижда, че приходите му се увеличават с 1,9 млн. лв., като 2,27 млн. лв. се дължат на продажбата на акции в „Нестле Айс Крийм България". В същото време разходите на дружеството се увеличават със 131 млн. лв. И ако това не е достатъчно убедително, в началото на годината Сметната палата обяви, че от 120 държавни компании с принципал Министерството на икономиката, енергетиката и туризма 80 са в несъстоятелност или ликвидация.
Решението в стъпки
Лошото управление на държавните компании в България е почти даденост дали поради некомпетентност и корупция (ВМЗ-Сопот), дали заради недалновидна политика в даден сектор (НЕК), дали защото приходите от тях трябва да запълват бюджетни дупки (увеличаване на дивидентите, които плащат на държавата от 50% на 80%). Изходът обаче не е да се дадат повече пари на тези компании, защото това би означавало с моите и с вашите пари да се плащат грешките и злоупотребите на хора, които нито сме избирали, нито ни се отчитат, нито можем да контролираме.
Това, което може да се направи е държавните компании да бъдат освободени от несвойствени и неефективни дейности, както и от активи, които не се използват - недвижими имоти и транспортни средства. Резултатът ще бъде по-добро финансово състояние на компаниите, а от там и по-висока стойност за бъдещи инвеститори. Следващата крачка е те да се приватизират. По този начин приходите за бюджета ще бъдат по-високи в сравнение с постъпленията от продажба на фалиращи предприятия и в същото време държавата, т.е. данъкоплатците, няма да бъдат товарени с допълнителни разходи за постоянно субсидиране на губещи компании.
Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика (ИПИ)
