Затвор за кражба по релсите и контрол върху търговията със скрап
Това са част от мерките за предотвратяване на инциденти като дерайлирането на влак край гара Яна и намаляване на посегателствата
Бизнесът предлага:
~ 4 мин.
Да се наказва по-тежко кражбата на железопътна инфраструктура и да се затегне контрола върху търговията със скрап, особено върху пунктове, които работят извън законовите изисквания. Това са основните мерки, които предлагат от бизнеса, НК "Железопътна инфраструктура" и транспортно министерство за справяне с набезите над железниците, които освен че носят финансови загуби, застрашават и живота на пътниците. Такъв е случаят с инцидента от 17 януари т.г., когато товарен влак се обърна между гарите Яна и Мусачево заради кражба на скрепителни елементи от железния път.
Мерките бяха представени на дискусията "Терор на релсите", организирана от в. "24 часа". В нея участваха генералният директор на НКЖИ Милчо Ламбрев, главният секретар на МВР Светлозар Лазаров, Борислав Малинов – председател на УС на Българска Асоциация по Рециклиране, представители на изпълнителната власт и ръководители в железниците.
На срещата се постигна консенсус за необходимостта от интегриран подход в борбата с този вид престъпления. Надделя и мнението, че увеличаването на наказанията за кражба не може да гарантира, само по себе си, намаление на набезите. Необходим е по-строг контрол по цялата верига и от страна на всички заинтересовани страни. Наложително е и прецезиране на текстове, както в новия Наказателен кодекс, така и в други наредби и закони.
Според НКЖИ, кражбата от 17 янауари при която стана тежкия инцидент, е осъществена организирано, тъй като броят и теглото на откраднатите детайли са сериозни и предполагат участието на голяма група хора. Използвани са и специфични инструменти, без които е невъзможно разкомплектоването на детайлите.
За периода 2011-2013 година, щетите от кражби на елементи от железопътната инфраструктура са за над 4,6 млн. лева с ДДС. Тази сума не обхваща разходите направени от НКЖИ за възстановяване ѝ. За три години са извършени 2 836 кражби. Най-голям е делът на щетите при посегателства над кабели, различни от контактната мрежа – над 2,2 млн. лева. След това са тези върху скрепления на релсовия път и съоръжения на осигурителната техника с по над 600 лева загуби. Само за периода от началото на 2013 г. до 10.01.2014 г. са регистрирани 820 случая на обща стойност близо 1,8 млн. лева.
„Краде се всякакво имущество на БДЖ , както от влаковете, така и от депата. Посяга се и на превозваните от компанията товари, особено на композициите със скрап”, констатира Чавдар Трендафилов от Холдинг БДЖ.
От НКЖИ посочиха като сериозен проблем, това че много често дознателите остойностяват откраднатото имущество по цени за скрап и след това прокуратурата отказва да образува досъдебни производства поради маловажност. От компанията заявиха, че е необходимо е кражбите от железопътната инфраструктура да се оценяват не само според нанесените материални щети, но и според високата степен на обществена опасност на деянието. В този ред на мисли бе дадено и предложението да се носи наказателна отговорност не само за кражбата, но и за самото посегателство.
Дори когато има осъдени, присъдите са условни или до половин година, което по никакъв начин не действа възпиращо. Беше съобщено за инцидент, при който ремонтна група на компанията е нападната с камъни от над 20 души, в следствие на което, на следващия ден служителите са били придружавани от полицаи. Тази мярка, обаче, не е дала резултат и групата е станала жертва на ново нападение. Наблюдава се и страх от полицията и охраната да се намесват в подобни ситуации. За сравнение бе посочен пример на български граждани, арестувани за кражба на 30 метра кабел в Солун и по-късно осъдени на 12 години затвор. В Испания има случаи, когато ефективни присъди получават и приемчиците в пунктовете за вторични суровини.
Освен в Наказателния кодекс е необходима и промяна в Закона за управлението на отпадъците и наредбата за търговията с отпадъци от черни и цветни метали. Тази позиция зае Борислав Малинов - председател на УС на Българска Асоциация по Рециклиране (БАР).
„В момента имаме най-рестриктивното законодателство в Европа”, изтъкна Малинов. В резултат на ограниченията и високите изисквания, пунктовете за изкупуване на метали са намалели само за година от 2300 на около 900. Реалността е, че много от тези площадки продължават да функционират - напълно нелегално, регистрирани като пунктове за хартия и пластмаса или под формата на автоморги. Някои са известни в бранша, асоциацията също подава сигнали, но вероятно част от тях се ползват с протекции на местно ниво. По изчисления на бранша, над 80% от откраднатите елементи се насочват именно към подобни изкупвачи.
Борислав Малинов посочи, че в Наказателния кодекс има празнина и реално той не функционира в частта си за нерегламентирана търговска дейност с метални отпадъци. В текстовете фигурира инкриминиране на извършването на търговия с метали без лиценз, докато от една година лицензионният режим е заменен с разрешителен.
След дискусия с всички засегнати страни, от БАР са изготвили, още преди време, промени в нормативната база, които според председателя им, ще сложат край на този проблем. От организацията предлагат да се облекчат условията по Закона за управление на отпадъците с цел площадките да имат интерес от излизане „на светло”, където да бъдат контролирани по-лесно. В допълнение на това, трябва да се предприемат реални мерки срещу нелегални те пунктове.
Изкупуването на елементи от инфраструктурата, паметници на културата и др. да представлява квалифициран състав и при повторно нарушение, наказанието да е лишаване от свобода от 1 до 5 години. Проверките за незаконна дейност да се извършват на кръстосан принцип и да се създаде регистър на всички площадки, включително официално закритите.
Малинов обясни, че рециклиращите компании имат огромен интерес кражбите да бъдат спрени, тъй като те затрудняват бизнес за близо 2 млрд. лева.
Мерките бяха представени на дискусията "Терор на релсите", организирана от в. "24 часа". В нея участваха генералният директор на НКЖИ Милчо Ламбрев, главният секретар на МВР Светлозар Лазаров, Борислав Малинов – председател на УС на Българска Асоциация по Рециклиране, представители на изпълнителната власт и ръководители в железниците.
На срещата се постигна консенсус за необходимостта от интегриран подход в борбата с този вид престъпления. Надделя и мнението, че увеличаването на наказанията за кражба не може да гарантира, само по себе си, намаление на набезите. Необходим е по-строг контрол по цялата верига и от страна на всички заинтересовани страни. Наложително е и прецезиране на текстове, както в новия Наказателен кодекс, така и в други наредби и закони.
Според НКЖИ, кражбата от 17 янауари при която стана тежкия инцидент, е осъществена организирано, тъй като броят и теглото на откраднатите детайли са сериозни и предполагат участието на голяма група хора. Използвани са и специфични инструменти, без които е невъзможно разкомплектоването на детайлите.
За периода 2011-2013 година, щетите от кражби на елементи от железопътната инфраструктура са за над 4,6 млн. лева с ДДС. Тази сума не обхваща разходите направени от НКЖИ за възстановяване ѝ. За три години са извършени 2 836 кражби. Най-голям е делът на щетите при посегателства над кабели, различни от контактната мрежа – над 2,2 млн. лева. След това са тези върху скрепления на релсовия път и съоръжения на осигурителната техника с по над 600 лева загуби. Само за периода от началото на 2013 г. до 10.01.2014 г. са регистрирани 820 случая на обща стойност близо 1,8 млн. лева.
„Краде се всякакво имущество на БДЖ , както от влаковете, така и от депата. Посяга се и на превозваните от компанията товари, особено на композициите със скрап”, констатира Чавдар Трендафилов от Холдинг БДЖ.
От НКЖИ посочиха като сериозен проблем, това че много често дознателите остойностяват откраднатото имущество по цени за скрап и след това прокуратурата отказва да образува досъдебни производства поради маловажност. От компанията заявиха, че е необходимо е кражбите от железопътната инфраструктура да се оценяват не само според нанесените материални щети, но и според високата степен на обществена опасност на деянието. В този ред на мисли бе дадено и предложението да се носи наказателна отговорност не само за кражбата, но и за самото посегателство.
Дори когато има осъдени, присъдите са условни или до половин година, което по никакъв начин не действа възпиращо. Беше съобщено за инцидент, при който ремонтна група на компанията е нападната с камъни от над 20 души, в следствие на което, на следващия ден служителите са били придружавани от полицаи. Тази мярка, обаче, не е дала резултат и групата е станала жертва на ново нападение. Наблюдава се и страх от полицията и охраната да се намесват в подобни ситуации. За сравнение бе посочен пример на български граждани, арестувани за кражба на 30 метра кабел в Солун и по-късно осъдени на 12 години затвор. В Испания има случаи, когато ефективни присъди получават и приемчиците в пунктовете за вторични суровини.
Освен в Наказателния кодекс е необходима и промяна в Закона за управлението на отпадъците и наредбата за търговията с отпадъци от черни и цветни метали. Тази позиция зае Борислав Малинов - председател на УС на Българска Асоциация по Рециклиране (БАР).
„В момента имаме най-рестриктивното законодателство в Европа”, изтъкна Малинов. В резултат на ограниченията и високите изисквания, пунктовете за изкупуване на метали са намалели само за година от 2300 на около 900. Реалността е, че много от тези площадки продължават да функционират - напълно нелегално, регистрирани като пунктове за хартия и пластмаса или под формата на автоморги. Някои са известни в бранша, асоциацията също подава сигнали, но вероятно част от тях се ползват с протекции на местно ниво. По изчисления на бранша, над 80% от откраднатите елементи се насочват именно към подобни изкупвачи.
Борислав Малинов посочи, че в Наказателния кодекс има празнина и реално той не функционира в частта си за нерегламентирана търговска дейност с метални отпадъци. В текстовете фигурира инкриминиране на извършването на търговия с метали без лиценз, докато от една година лицензионният режим е заменен с разрешителен.
След дискусия с всички засегнати страни, от БАР са изготвили, още преди време, промени в нормативната база, които според председателя им, ще сложат край на този проблем. От организацията предлагат да се облекчат условията по Закона за управление на отпадъците с цел площадките да имат интерес от излизане „на светло”, където да бъдат контролирани по-лесно. В допълнение на това, трябва да се предприемат реални мерки срещу нелегални те пунктове.
Изкупуването на елементи от инфраструктурата, паметници на културата и др. да представлява квалифициран състав и при повторно нарушение, наказанието да е лишаване от свобода от 1 до 5 години. Проверките за незаконна дейност да се извършват на кръстосан принцип и да се създаде регистър на всички площадки, включително официално закритите.
Малинов обясни, че рециклиращите компании имат огромен интерес кражбите да бъдат спрени, тъй като те затрудняват бизнес за близо 2 млрд. лева.
