Икономисти: Акцизното облагане да е според нивото на вредност на продукта

Прилагането на подхода „по-висок риск – по-висок данък“ е работещ механизъм за ограничаване на най-вредните поведения и намаляване на здравните разходи. Около тази теза се обединиха данъчно-финансови експерти и здравни икономисти, които участваха в кръгла маса на тема „Модерни подходи за диференцирано данъчно облагане, базирано на анализ „Риск/Полза“ за икономическа устойчивост и обществено здраве“, организирана от Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

Събитието беше част от Осемнадесетата международна научна конференция на младите учени „Икономиката на България и ЕС: Инфлация, фискална консолидация и устойчиво развитие“, която се проведе преди дни под патронажа на ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров.

Икономисти и експерти от „Ърнст и Янг България“ (EY България), Института за пазарна икономика (ИПИ) и Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) представиха своите заключения от наскоро публикувани доклади, разглеждащи диференцираното данъчно облагане в различни аспекти – при енергийните продукти, тютюна, алкохола и др. Най-голям фокус беше поставен върху ефекта на акцизното облагане при продуктите, съдържащи тютюн или никотин.

Ползите от диференцираните акцизи

Акцизите, наричани често „данъци на греха“, трябва да диференцират стоките според тяхната степен на вредност – относимо към всяка акцизна стока – енергийните продукти, горивата, тютюнът, алкохолът. Това може да окаже положителен ефект върху общественото здраве и околната среда.

Способността на акцизната диференциация по отношение на различните тютюневи продукти трябва да бъде използвана за намаляване на тютюнопушенето в страната, казват още експертите.

От поне 12 години България е на водещо място в Европейския съюз по разпространение на тютюнопушенето, заедно с Гърция, със стабилни нива от 36 – 38% от населението. Страната ни е и с най-висок дял сред европейските държави на пушачите, които никога не са опитвали да спрат да пушат (25%) спрямо средни нива за Европа между 10 и 15%.

У нас се прилага диференцирано акцизно облагане, но подходът има по-голям потенциал за стимулиране на потребителското поведение, така че пушачите да се откажат от цигарите и да преминат на нови и навлизащи по-малко вредни бездимни алтернативи, като нагреваемите тютюневи изделия, електронни цигари и други нови никотинови продукти, стана ясно о време на кръглата маса.

Диференцираното облагане е съвременен подход, който в краткосрочен план може да промени избора на потребителите, а в средносрочен и дългосрочен – да спомогне за намаляването на здравните разходи. Данъчната политика в областта на облагането с акцизи или налагането на други данъци и такси върху вредността на определени стоки и дейности е не само функция, която оказва влияние върху бюджетните приходи, но има и коригиращо потребителското поведение роля и е свързана със здравните политики за ограничаване на рисковите фактори и намаляване на тяхното вредно въздействие.

Намаляване на вредите, свързани с рискови поведения?

Акцизната политика, която отчита степента на вредност на всеки облагаем продукт, може да стимулира промяна в потребителското поведение чрез пренасочване от най-високо рисковите продукти към по-ниско рисковите налични алтернативи. Данъчната политика може да се използва не само като инструмент за подсигуряване на приходи в държавната хазна, но и като коригиращ инструмент с цел намаляване на вредното въздействие от употребата на определени продукти с негативни външни въздействия върху здравето и околната среда, като тютюна, алкохола и енергийните продукти.

Прилагането на диференцирано данъчно облагане спрямо нивото на риска на определени продукти и дейности може да спомогне за ограничаване на рисковите фактори и така да повлияе на намаляването на здравните разходи, оказвайки положителен ефект върху здравните политики.

Милен Райков

В международен план данъчните политики все повече се използват, за да моделират потребителското поведение – най-вече когато са свързани с опазване на общественото здраве и околната среда. Акцизът е инструмент, с който потребителят може да се насочи към консумация на определени типове продукти", коментира Милен Райков, съдружник „Данъци и право“ в „Ърнст и Янг България“.

По неговите думи, чрез намаляване на употребата на най-вредните изделия, или поне преход на по-малко вредни алтернативи, може да се постигне намаляване на вредите за здравето и околната среда и тотално прекратяване на вредни навици в обозримо бъдеще – това важи както за енергийните продукти, така и за храните, алкохола и тютюневите продукти.

Той представи данните от доклада на компанията: „Диференцирано данъчно облагане за намаляване на рисковете от продукти с неблагоприятни външни ефекти“.

„Вредоносният ефект на тютюневите продукти трябва да се взима предвид при тяхното облагане – съответно продуктите без горене с намален риск да бъдат облагани с по-ниски ставки спрямо традиционните цигари, които са доказано най-вредната форма на употреба на тютюн и никотин“, коментира още Райков.

25% от пушачите у нас никога не са правили опит да откажат цигарите

Според данните на ИПИ България е сред страните в ЕС с най-висок процент на пушачи, които никога не са се опитвали да откажат цигарите – 25%.  Значение оказва и културното поведение – в България възприемаме нови продукти по-бързо в сравнение с други страни, но и ги облагаме повече от средното за ЕС. Това заяви Петър Ганев  - старши икономист в Института за пазарна икономика.

България е сред развиващите се пазари на нагреваеми тютюневи изделия - около 5-6% от пълнолетните пушачи са преминали на тях. В 19 от общо 23 страни акцизната тежест върху нагреваемите изделия, обаче, е по-ниска от тази на горимите цигари, изчислена на база количество тютюн в продукта. Това установява проучването на института - „Акцизна рамка на новите негорими изделия в ЕС и изводи за облагането им в България“.

Петър Ганев

В България даваме най-малко „поощряване“ на новите продукти – далеч сме от другите примери като Естония, Полша, Словения. Ако го изчислим на кутии -  у нас акцизът на нагреваемите изделия е около 40% от този за цигарите, а в масовия случай в Европа е около 25%. Заложеното увеличаване до 2026 г., което ще ни затвърди в страните, които имат най-малка диференциация, със сигурност не ни прави най-добрият пример в Европа“, обясни Петър Ганев.

Според експерта при въвеждане на  „поощряващо“ акцизно законодателство, което да подтиква потребителите да преминават към по-малко рискови продукти,  компаниите ще имат стимул да да инвестират в нови разработки и да приоритизират продуктите с намалена вреда. Ако проблемът с тютюнопушенето бъде решен с помощта на иновации на компаниите, а не чрез забрани и данъци, този подход ще влезе един ден в учебниците и ще промени концепцията за справяне с него, смята икономистът.

Бягството от „Рая за пушачите“

Акцизът върху горимите цигари у нас е най-ниският в ЕС, а среднопретеглената продажна цена на дребно (включително акциз и ДДС) също е най-ниската. На пръв поглед България е истински „рай за пушачите“, констатира  доклад на ЕКИП - „България: Бягство от рая на пушачите е възможно (Ефект от данъчното облагане)“. Данъкът, обаче, като дял от среднопретеглената продажна цена на дребно в България, е 82%, което надвишава минималното изискване за ЕС от 60% и данъчното бреме в болшинството от страните в ЕС.

Стоян Панчев

В същото време имаме най-нисък БВП в ЕС, най-достъпни цени на цигарите и висока еластичност на потреблението. Българският  потребител се влияе много от цената и чрез политики може да се повлияе сериозно на пазара“, обясни по време на кръглата маса икономистът и съосновател на ЕКИП Стоян Панчев.

Най-съществен положителен ефект за здравната система и общественото здраве би имало, ако бездимните изделия се облагат с по-нисък акциз спрямо горимите цигарите, така че  пушачите на цигари да имат икономическия стимул да преминат на бездимни продукти, ако не спрат напълно да употребяват всякакви продукти. При този сценарий България може да намали пушенето до 22% до 2030 г.

„Ако през 2020 г. имаме 2,2 млн. пушачи, до 2030 г. се очаква около 1 млн. души да ревизират поведението си и да преминат на по-малко вредни алтернативи на цигарите. Степента на данъчна диференциация може да насочи към продукти, които са по-малко вредни, което да доведе до по-добри здравни, както и до по-добри стопански резултати, до по-малко болни в резултат на тютюнопушенето и до повече активни и трудоспособни хора. Директният ефект ще е спад на заболеваемостта и по-малко разходи за здравната система и за икономиката, което ще увеличи БВП“, посочи Панчев.

В същото време икономическите загуби от здравни разходи, болнични, загуба на трудоспособност, смъртност и други фактори, растат. Годишните пропуснати ползи за икономиката за 2019 г., свързани с пушенето възлизат на 4,4 млрд. лева или 3,7% от БВП, но първоначалните данни на все още незавършено проучване на ЕКИП показват, че ефектите вече са на стойност показва около 5,5 млрд. лева заради инфлация и други фактори.

„До навлизането на новите бездимни продукти методите за контрол на поведението на пушачите бяха изчерпани. Трудно е да откажеш пушачите от вредния навик, по-добре е да им предложиш  нещо, което прилича на пушене, но е по-малко вредно“, коментира още Панчев.