Общините все още смятат технологиите за недостижим лукс

Революция е над 96% от държавата да има цифрова кадастрална карта

Александър Лазаров, изпълнителен директор на „Мапекс“:

Общините все още смятат технологиите за недостижим лукс

Снимка: Личен архив

1536 ~ 6 мин. четене
Татяна Явашева Автор: Татяна Явашева

Александър Лазаров е главен изпълнителен директор на компанията за геоинформационни технологии „Мапекс“ АД. Отговаря за стратегическото и оперативно управление на компанията, включително и за инвестициите в нови технологични компании и решения.

Започва кариерата си като инженер в общинско предприятие „Софийски кадастър“. През 1999 г. оглавява „Географска информационна система София“, което управлява в продължение на 10 години. От 2009 до 2013 г. е изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър.

Г-н Лазаров, политическата нестабилност и несигурност през тази година пречи ли на нормалното функциониране на бизнеса?

Безусловно е, че пречи на бизнеса. Особено когато значителна част от дейността ни е в услуга на държавата. Голяма част от администрацията по време на избори насочва  фокуса на дейността си към изборите и останалите им дейности замират. Това обаче са естествени цикли, с които бизнесът в България е свикнал и е изградил механизми тези турбуленции да имат минимално въздействие върху организациите.

Как решавате уравнението: Пандемия + 2 x Парламентарни избори + Президентски вот е равно на…?

Пандемията създаде допълнителни трудности. За част от компанията беше възможно да премине в отдалечен работен режим, но не и за другата. Като цяло преминахме през това изпитание с леки поражения. Много странно за мен е, че пандемията оказа по-голямо въздействие върху психиката на младите хора. Сякаш по-възрастните бяха по-устойчиви и не се поддадоха на паника.

Осъществи ли се вече революцията, наречена "единен регистър на имотите" в България? Има ли нещо, което още да куца, или вече сме в период на постреволюционно затишие?

Ако говорим за революция, можем да кажем, че Агенцията по геодезия, картография и кадастър е носител на този революционен дух. Със Закона за кадастъра беше решено, че кадастралната карта се създава в цифров вид. Така 20 години по-късно повече от 96% от държавата разполага с цифрова кадастрална карта. Има гласове, които негодуват, че кадастралната карта има грешки. Да, вероятно към момента на създаването на кадастралната карта на една територия има повече грешки, но опитът сочи, че след около 2 години огромна част от тези грешки са изчистени и всеки ден тя става все по-вярна.

В повечето западноевропейски държави кадастърът има столетна история и е естествено след толкова години да претендират за верни данни. Убеден съм, че в тази насока Българи върви по правилния път. Остава само да се покрие и останалата част от територията с кадастрална карта. Надявам се в скоро време да бъде осигурено финансиране за тази дейност.

Не стои така въпросът обаче със Закона за устройство на територията (ЗУТ). В него няма предвидено поддържане на регулационните и застроителните планове само в цифров вид. Това дава възможност на общините да не бързат с дигитализацията си. Поради това общините, в които има внедрени работещи решения, са твърде малко. Странно е, че дори повечето големи градове не са предприели решителни действия за дигитализация. Като добри примери може да се посочат София, Шумен, Плевен, Враца, Долни Дъбник, Приморско.

Ако в интернет отворим ЗУТ, екранът веднага ще бъде запълнен от нескончаеми промени от 2001 г. насам. Вярно, че самият живот динамично се променя, но нужно ли е в закона да се правят толкова много и тъй чести промени?

По отношение на ЗУТ съществуват безброй мнения. Повечето са в посока, че е много тежък закон, с който не се работи лесно. Във времето се разискваха и концепции да ползваме за модел закон от Германия, Финландия или друга европейска държава. Засега обаче си имаме нашия ЗУТ и се опитване да следваме правилата, зададени от него. Във времето тези правила все повече се формализират и предразполагат внедряване на информационни технологии, което създава и възможности за компании като нашата.

Столичната община е един чудесен пример за създаване на електронните регистри, описани в ЗУТ, както и за реализацията на стремежа си към повече електронни услуги. ЗУТ създава предпоставки гражданите и бизнесът да имат облекчен достъп до публичните регистри и информацията за територията, но за жалост подобни решения засега са рядкост. Сред пионерите е и община Шумен, която в последните 5 години неотклонно следва пътя на дигитализацията.

През призмата на технологиите как изглежда състоянието на ВиК сектора?

Моята компетентност ми позволява да опиша само цифровизацията на активите и внедряването на ГИС. През последните няколко години част от ВиК дружествата въвеждат такива технологии. Някои от тях успяха да осигурят и значителен финансов ресурс за това и той се превърна в притегателна сила за доста прохождащи в областта на ГИС фирми, които решиха, че разработката на такъв продукт може да е средство за изкарване на лесни пари. Появиха се решения, стъпили на софтуери с отворен код, и решения от типа „Направи си сам“.

Но в такива разработки не виждам бъдеще. Да, вероятно проектът ще се отчете като завършен, резултатът обаче е малко вероятно да е онова, от което едно ВиК дружество има нужда. Времето ще покаже доколко моят скептицизъм е основателен.

Вашата компания работи с общините. Имат ли повечето от тях ясни приоритети и план за действие или повечето чакат „бурята да отмине“, за да видят какво ще изгрее на небосклона?

Да, ние работим много с общините. Имаме решение за общини, което подпомага дейността им в управлението на територията и общинската собственост. Всяка община си има свой модел на работа и планиране на дейността си. В някои от тях отговорността на ръководството е на особено високо ниво. Повечето общини обаче приемат внедряването на нови технологии за недостижим лукс. Това ни принуди да разработим различни модели на предлаганите от нас услуги, както и възможностите за външно финансиране.

Управлявате геоинформационна компания, разполагате с над 90 професионалисти. Научиха ли се бизнесът и общините да се обръщат към Вас за решаването на конкретен проблем или чакат Вие сами да им предлагате лек на техните проблеми?

В нормалните организации работят специалисти, които имат достатъчно ежедневна работа, за да могат да полагат и усилия в търсенето на средства за оптимизация на работата си. Ето защо една от основните ни дейности е да сме активната страна, независимо дали говорим за публични или частни организации. И почти винаги намираме общ език с тях и успяваме да покажем ползи за работата им от прилагане на нашите решения. Дали ще се стигне до внедряване, зависи от много фактори, но важното е, че откриваме пред тях нови възможности, които да направят работата им по-ефективна и успешна.

Във времето на все повече информационни технологии, кое е първично – нуждата или технологията?

Технологията обикновено се появява, когато има нужда от решение. Вярно е, че има и технологии, които са породили нужди и пазари, но в нашия случай в основата е била необходимостта да се решат определени задачи за управление на територията и нейното  описание.

В последните години много се говореше за иновации, хвърли се доста обществен ресурс, за да бъдат подкрепяни. Вашата гледна точка към иновациите каква е? Имате ли мотивация за иновации?

Иновацията е нещо, което го има, независимо дали полагаме усилия, за да го изнамерим, или не. Има хора и организации, които се родеят с иновациите, сякаш им идва отвътре, сякаш иновациите при тях се случват сами. А има и такива хора и организации, при които този процес става насила. В единия случай наистина има усещане за лекота и просперитет, а при вторите – за мъка и тежест или дори за имитация на дейност. Наличният обществен ресурс даде възможност да съществуват и двата вида организации, като обикновено вторите са по-агресивни и хищни за този обществен ресурс. За наличието на иновации е необходимо да съществуват определени предпоставки – както за организациите, така и за хората. Основната от тях е духът на иновациите да е в гените им. Това е духът, който се опитваме да култивираме в "Мапекс".

Вие сте на „ти“ с технологиите. Има ли магическо копче за управление на бизнеса?

И да има, не съм го намерил. Вероятно такова копче би било нещо като философския камък за алхимиците. Управлението на бизнеса много прилича на духа за иновации. В огромната си част това е дух или ген, без който нищо не става. Разбира се, че трябва и много познание, но без маята, която човек носи в себе си, само с познание е невъзможно да развивате успешен бизнес. Друг изключително важен елемент за успеха на бизнеса са хората, с които заедно живеете и творите организацията. Колкото по-талантливи и способни са те, толкова по-големи ще са успехите ви. Третият много важен елемент е късметът. Дано сме орисани с късмет.

Светът се променя, пандемията ускори процесите. В какъв свят ще осъмнем съвсем скоро?

Както изглежда, ще осъмнем в дигитален и глобален свят изпълнен с норми – норми за всичко. Дано в този свят да остави известни количества душевност в хората.

Мисъл, сентенция, която в днешната напрегната ситуация ви се иска да ни припомните? 

Светът е такъв, какъвто е. Не можем да му се сърдим, можем единствено да се опитваме да го променяме към по-добро.

Подкрепи Economic.bg