България е на последно място в Европа по гъвкави схеми на работа

Професионалната среда се видоизменя и постепенно се утвърждава принципа, че работата е действие, а не конкретно място. Човешкият капитал и качеството на труд са водещи, а балансът между работа и личен живот се видоизменя. Технологиите намаляват нуждата от фиксирано работно място, а работното време все по-рядко е рамкирано. 

На фона на тези световни тенденции у нас натежава високата безработица сред младите хора, съчетана с ниска мотивация поради условията на работодателите. По данни на Евробарометър България се нарежда на последно място в Европа по гъвкави схеми на работа. Едва 39% от заетите у нас имат достъп до нефиксирано работно време, работа на половин ден или работа от вкъщи. В същото време 74% от европейците, които не работят в момента, са съгласни, че гъвкавите работни условия биха им дали по-добра възможност да започнат платена работа, а едва 1 от 10 не е съгласен, че този способ на работа улеснява. У нас 15 % споделят, че е трудно да се уговорят мениджърите за подобни условия, като единствено Гърция и Хърватска водят статистически, съответно с три и два процента повече от България.

Състоянието на пазара на труда в България продължава да е тревожно въпреки последните данни за намаляването на безработицата в страната. Средното ниво на младежка безработица е 3%, а Северозападна България на места достига 13%. Решението за тези териториални дисбаланси е стимулиране на млади семейства, посредством различни обучения и увеличаване на възнагражденията. Внедряването на гъвкави работни форми също би допринесло за стимулиране на заетостта. 

В Европа гъвкавото работно време е най-разпространената форма на по-свободните схеми, като 58% казват, че е широко срещано. У нас 55% нямат възможност да се възползват от такива условия, а 57% не могат да си позволят да работят от вкъщи.

81% от работодателите успяват да наемат и задържат ключови кадри и таланти благодарение на гъвкавите работни пространства. Това показва ново проучване на доставчикът на работни пространства Regus. Според 86% от запитаните български компании гъвкавите работни решения стимулират продуктивността на служителите. 

Редица проучвания показват, че флексибилната работна среда е ефективна на всички нива на една компания. Статистиката в световен мащаб показва, че до 2030 година 30% от имотите за офиси ще се децентрализират и ще предложат възможности за избор на служителите. 69% от заетите лица пък посочват, че биха заменили други ползи, в това число дори по-високото заплащане, срещу право на гъвкавост в работното време и по-гъвкавата работна обстановка. 

В новата икономика на споделянето, в която достъпът измества притежанието, разширяването на бизнеса е възможно без големи рискове и инвестиции в лизинг на имоти. Въпреки че доскоро гъвкавите или споделени работни пространства се считаха за запазена марка на младите прохождащи предприемачи, все повече големи фирми избират същата тази форма, с което тя навлиза в живота и на по-възрастните поколения.

Предвид факта, че 50% от световната популация са от поколението на милениалите, като именно това е основната работна сила, а 73% от тях работят повече от 40 часа седмично, в интерес на работодателите е да преосмислят условията си и да се адаптират към променящия се свят.