България е обект на интензивни кибератаки

В последно време България е обект на интензивни кибератаки срещу информационни инфраструктури на страната ни, в т.ч. срещу критична инфраструктура и държавни ведомства. Това заяви президентът Росен Плевнелиев по време на заседанието на КСНС, на което бе обсъдена националната политика за киберсигурността, съобщават от прессекретариата.

„По време на изборите за местна власт през 2015 г. бяха реализирани множество атаки срещу комуникационните и информационни системи на различни държавни ведомства и организации, довели до срив на интернет страници, отказ от услуги и други потенциални заплахи за нерегламентирано извличане на информация“, заяви държавният глава. И поясни, че са установени случаи на кибератаки срещу български банки, летища и други елементи от критичната инфраструктура. От информационни системи на държавни ведомства са атакувани такива на НАТО чрез включване в ботнет мрежи.

Регистрирано е изтичане на голям брой лични данни на български и чуждестранни граждани. При някои кибератаки се извършва подмяна на съдържание на интернет страници на институции и ведомства с послания, които съдържат антидемократична и радикализираща пропаганда. „Цел на кибератаки е придобиването на чувствителна информация, бизнес взаимоотношения и сделки и последващо реализиране на измами. Кибератаките водят до значителни финансови загуби на български и международни фирми, както и на български и чужди граждани“, подчерта президентът.

Плевнелиев изтънка, че изброи основните източници на заплахи за киберсигурността на страната ни. Те са международни терористични и други престъпни организации, държави с тоталитарни режими и държави с все още неукрепнали демократични институции системи, природни бедствия и аварии, уязвимостта на националната система за киберсигурност.

„Липсва единна национална и секторни политики, императивно налагащи единни минимални стандарти за сигурност. Налице е относително изоставане от държавите в ЕС и НАТО и невъзможност за изпълнение в срок на поети ангажименти за колективната сигурност“, посочи президентът. Росен Плевнелиев подчерта още, че масово се използват остарели операционни компютърни системи и нелицензирани приложения и устройства.

Недостатъчни са компютърната култура и компетентност на крайните потребители в държавната администрация и частния бизнес, както и броят на експертите със специфични познания по киберсигурност в ключови за националната сигурност ведомства. Недостатъчно обучен е  експертният и ръководен персонал, недостатъчно са поддържани информационните системи, осигуряващи дейността на стратегически обекти и критична инфраструктура.

Пропуски има и при изграждането и администрирането на информационните ресурси и електронни услуги и липсата на единен подход, което създава уязвимост на интернет-страници на държавни ведомства и организации от различни сектори като енергетиката, здравеопазването, транспорта, индустрията и други, отбеляза още държавният глава.

На заседанието бе решено да бъде формиран Съвет по киберустойчивост, както и Национален кибер ситуационен център в рамките на Националния ситуационен център, който ще извършва мониторинг, оценка на степента на заплаха на национално ниво и координиране на действията по реакция и превенция. Министерският съвет подготвя план с пътна карта до 2020 г. за изпълнение на целите и набелязаните мерки в Стратегията.

Членовете на Консултативния съвет за национална сигурност считат, че наличието на киберсигурност и устойчивост е от стратегическо значение за развитието на електронното управление в Република България и постигането на оперативна съвместимост в работата на администрацията в цифрова среда чрез налагането на общи стандарти.