България може да гради облик с местно вино

Потребителите у нас \"мигрират\" между вина от различни страни, казва Елисавета Захариева, първата българка с PhD по винен маркетинг

България може да гради облик с местно вино
4277 ~ 3 мин. четене
Автор: Ивайла Раденкова

За тенденциите на българския винен пазар, местните сортове и развитието на винената индустрия, Economic.bg разговаря с Елисавета Захариева - първата българка с PhD по винен маркетинг, притежател на WSET Advanced Certificate, бизнес-кореспондент за България към Wine Business International и автор в редица международни издания.

Г-жо Захариева, какви са предимствата на българската винена индустрия спрямо чуждестранните?

Местните сортове и тероар безспорно дават облика на всяка винена страна. В случая на България това са местните сортове: най-вече се говори и се виждат вина етикетирани като Мелник, Мавруд, Рубин, но са доста повече – над 100. Къде местни, къде генетично свързани с други.

Извън границите страната ни обаче местните сортове не са познати, а и България не гради облик с тях. С някои изключения, те са национална гордост в границите на България, но дори у нас малко потребители знаят какво да очакват като характер от местните сортове.

На кои чуждестранни пазари търгуваме и в кои страни сме с утвърдено присъствие?

Ако говорим за утвърдено присъствие като стабилен и възходящ пазар ние градим имидж от поне 10 години. За съжаление, пазарите за българско вино не са много. Въпреки, че България изнася около половината от производството, това не е увеличаващ се дял, а напротив. Вината ни намират пазар в страни като Русия, Полша, Чехия, Германия и Великобритания.

Българската винена индустрия напоследък се развива като локално ориентирана. Такава е и в други страни в Европа като Гърция, Португалия, Словения, Хърватска и Унгария. Проблемът за България е, че не става въпрос за традиционна местна ориентация, а за намаляващ пазарен дял.

Как виждате пазара на вино у нас?

Много по-различен и непрекъснато променящ се. Нещата са се изменили в сравнение с обстановката отпреди 5 години. Това е така, поради съвкупност от фактори: нови и вече съществуващи винарни, които непрекъснато генерират нови купажи, нови сортове, които се лансират за първи път.

Бих казала, че производителите са все по-смели откъм пускане на нещо ново. По отношение на новите продукти, винената индустрия е много по-напред от други индустрии от алкохолния бранш.

Какви са пречките пред развитието на българската винена индустрия и какво още трябва да доизградим като практики?

Пречките не са много по-различни от тези, с които се сблъскват чуждестранните индустрии: административни. И грабване вниманието на потребителя. А потребителите са пренаситени от всякакви послания, всяка марка и всяка индустрия се бори за внимание, което се постига най-бързо със значителен рекламен бюджет.

 Предизвикателството пред винарните е, че повечето не могат да отделят такъв. Ценното и уникалното на винената индустрия обаче е, че има възможност да изгради много персонален контакт с потребителите. Последното обаче не се използва в пълна степен от винарните. Трудно успяват да създадат усещане за ценност и уникалност за българските вина от страна на хората. Българските потребители не са шовинистично настроени и са склонни да „мигрират” между вина от различни страни.

С какво се отличава българското вино на фона на останалите?

Не може да се сложи знаменател между всички винарни. Някои са много разпознаваеми като стил, други успяват да се впишат в „харесвания” за момента стил. Ако трябва да се опише, то българското вино е европейска елегантност, примесена с южна топлота. Аромат, но без натрапчива експресивност.

Органик и био вината набират доста популярност във Франция, Англия, Италия. Все повече ресторанти предлагат подобни вина. В България има ли интерес към тях?

Органик, биодинамични и ориндж вина – това са модните трендове. В България като количество тези вина са много малко, по-малко отколкото на развитите винени пазари, но и не бих казала, че в страните, които изброихте това е тренд, който е залял пазара. Тези вина са за хората, които се интересуват от връзката с природата и държат да знаят произхода на това, което консумират.

Имаме ли подходящи площи и условия за органични лозя?

Няма пречка за това. Имаме достатъчно подходящи площи за развитие на подобни сортове. Въпросът е дали има интерес към био вината на българския пазар.  

Ако имаш добър продукт (в лицето на виното), какви стъпки трябва да се предприемат, за да се лансира той успешно на пазара?

Въпрос, с който стартира всяка винарна, и на който е по-лесно да се отговори, отколкото да се приложи на практика.

Според мен най-важно е ясната визия за облика на бранда, който иска да наложи собственикът. Какво иска да каже с един винен бранд. Иска ли да изрази собствено ясно виждане или прави виното „ей така, защото да имаш лозя и шато ми дава усещане за престиж”. Не всичко е въпрос на пари и инвестиция в скъпи съоръжения и необосновани маркетинг кампании.

Подкрепи Economic.bg