Българската игрална индустрия е готова за ръстове

За цялата 2018 г. общите изплатени данъци от страна на българските компании в секторна са били 221.6 млн. лв., или със 131.7 млн. лв. повече, отколкото за 2014 г. До края на септември тази година пък изплатените данъци са били в размер на 174.7 млн. лв. Тези данни представи председателят на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ) Ангел Ирибозов на започналата днес 12-та Източноевропейска конференция на игралната индустрия (EEGS).

По думите на Ирибозов през миналата година и през изминалите месеци на тази хазартният бранш е бил относително стабилен и дори е регистрирано леко увеличение в броя на лицензираните игрални обекти. Към 30 септември 2019 г. те са станали 942 игрални зали на фона на 699 зали преди пет години.

Председателят на БТАПОИИ обаче прогнозира, че обявените през октомври нови такси за фирмите, които се занимават с онлайн залагания в България, биха могли да навредят на финансовите им резултати и да намалят данъците, които плащат към бюджета. „Какъв ще е ефектът на новите такси ще се разбере в ретроспекция, когато се види представянето на сектора, но в миналото повишението на ставките е водило до затваряне на обекти и до понижение на приходите към бюджета“, каза Ирибозов.

Регулаторни предизвикателства за игралната индустрия се очертават не само в България и не само в този аспект, но и в световен план в нови направления. По думите на Александър Хаберл, мениджър регулаторно развитие в Gaming Laboratories Europe, през последните години традиционните казина в Западна Европа и конкретно в Австрия изпитват трудности заради нови изисквания към игралните машини. Тъй като оборудването на казината е било старо и несъответстващо на новите изисквания, са били нужни немалко време и финансови средства за подмяната му. В крайна сметка обаче си е струвало, защото казината вече са много по-прозрачни за регулаторите и е станало по-лесно забелязването на нерегистрирани игрални автомати.

Като друго предизвикателство Хаберл посочи рекламата на компаниите от игралния бранш и най-вече на онлайн операторите, за които важат много по-малко изисквания. Според зам.-председателя на Асоциацията на организаторите на хазартни игри в Румъния (ROMBET) Дан Ильовичи обаче липсата на изисквания не е непременно нещо лошо, защото може да се компенсира от желание за саморегулация от страна на компаниите в сектора.

„Има два подхода към регулирането на хазарта – външни рестрикции и наказания или саморегулация. Второто според мен е за предпочитане. Ако игралната индустрия е достатъчно зряла, тя започва да се саморегулира. Това се случи в Обединеното кралство – там индустрията сама реши да не се рекламира на големи спортни събития, както и през светлата част на деня“, разказа Ильовичи. Той добави, че в Румъния вече е забранено където и да било, дори и по витрините на обектите на игрални оператори,  да се изписват възможните джакпоти. По думите му, макар в тази мярка да има резон, регулаторите трябва да са внимателни да не задушат прекалено рекламата на индустрията.

„В момента при традиционните канали за реклама, като телевизии и печат, има много ограничения и правила за рекламодателите. До някаква степен тези канали са гаранция, че дадена рекламирана игрална услуга е легитимна, т.е. тя носи не просто рекламна, но и информационна, стойност за аудиторията“, обясни зам.-председателят на ROMBET. Ирибозов също се съгласи, че правото на информираност не трябва да става жертва на забраните в областта на рекламата.

Йорг Хофман, съдружник в адвокатско дружество Melchers Law Firm, коментира, че през последните 30 години регулациите в България по отношение на игралната индустрия  са станали доста по-развити. Той отбеляза, че регулаторите както в страната ни, така и в международен план, не трябва да прекаляват с рестрикциите, но и не трябва да се отпускат, тъй като тенденциите в бранша се променят много бързо. Докато преди водещи са били игрите на късмета, то днес младите предпочитат онлайн игрите. При това не толкова хазартните игри, колкото мултиплеър игрите, които отдавна имат статут на електронни спортове, при които се правят залози и които носят огромни награди за шампионите.

Не на последно място участниците в 12-тата Източноевропейска конференция на игралната индустрия обърнаха специално внимание върху ролята на изкуствения интелект в игралната индустрия. Според тях за момента тази технология не се използва пълноценно, а най-често служи за лицево разпознаване и проследяване на посетителите в игралните зали. Освен това въз основа на събраните данни не им се предлага нещо ново и интересно, а още от същото, което в крайна сметка отегчава играчите.