Бизнесът очаква тежък регулаторен, фискален и енергиен натиск през 2016 г.

Сериозно се влошава оценката на анкетираните за бизнес климата спрямо миналогодишното изследване. Това сочи проучването "2015 г. през погледа на бизнеса" сред членовете на Българската стопанска камара (БСК). Според половината от участниците в тазгодишната анкета, са налице отрицателни тенденции в бизнес средата, докато през миналата година така са смятали 34 на сто. 

Сумарно отговорите „влоши се“ и „без промяна“ са на почти едно и също ниво и през тази, и през миналата година – общо над 80%. Едва една-десета от анкетираните виждат подобрение в бизнес климата през двете последователни години. В анкетното проучване са участвали 734 мениджъри от всички икономически сектори в страната.

Влошава се и състоянието на фирмите. Докато през 2014 г. процентът на деклариралите подобрение на фирменото състояние е дори малко над този на отговорилите отрицателно, то през 2015 г. негативните оценки са 4 пъти повече от позитивните. Без промяна остава делът на посочилите липса на промяна в състоянието на тяхната фирма – по 47% и през 2014 г., и през 2015 г.

Най-силно одобрение (средно 77%) сред анкетираните срещат предложенията на бизнеса за премахване на минималните осигурителни доходи и за освобождаване от ДДС на даренията на храни, както и протестите за реформи в енергетиката от лятото на 2015 г.

На противоположния полюс, със силно негативни оценки (средно 76%) са идеите за въвеждане на нови данъци („вредни храни“ и „уикенд“) и за увеличение на платения годишен отпуск. Над половината от анкетираните (57%) оценяват негативно увеличението на минималната работна заплата. Над 60% неодобрение получават и част от промените в системата за социално осигуряване като изравняването на пенсионната възраст на мъжете и жените и т.нар. „право на избор“ между НОИ и УПФ.

И през 2015 г. най-високо е оценена работата на данъчната администрация и на местната власт (средно около 39%).

Запазва се изключително ниската степен на доверие към Народното събрание, Президента на РБ и Министерския съвет, но шампион по неодобрение и тази година е съдебната власт, от чиято работа са доволни едва 2% от анкетираните, а цели 95% дават негативна оценка.

Спрямо 2014 г.:

Оценките за дейността на Народното събрание запазват пропорциите си – и през двете години одобрението е 10%, а неодобрението е 83% през 2015 г. при 86% през 2014 г.;

Оценката за правителството през 2015 г. почти се изравнява с тази за кабинета „Орешарски“ през 2014 г. (15-18% одобрение и над 60% неодобрение);

Налице е сериозен спад в доверието към Президента на РБ – през 2014 г. положителните оценки за неговата дейност са били 27%, а през 2015 г. спадат с 10 пункта до 17%, като пропорционално нараства процентът на недоверие (от 67 през 2014 г. на 73 през 2015 г.);

Сериозно нараства процентът на одобрение на дейността на българските евродепутати, за сметка на отговорилите „не мога да преценя“. Това е своеобразен индикатор за увеличаване на информираността за работата на българските представители в ЕП. В същото време, се запазва процентът на неодобрение – 37% през 2015 г. при 39% през 2014 г

През тази година за първи път в списъка с оценявани институции бяха включени и няколко ключови регулаторни органа – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ). И трите комисии не могат да се похвалят с висока степен на доверие – едва 3% от анкетираните одобряват работата на КЕВР, а по 7% одобрение получават КЗК и КПУКИ. Следва да се отбележи и високият процент участници в допитването, които не могат да преценят работата на тези три институции, вероятно поради недостатъчна степен на информираност за дейността им. В това отношение, най-много са отговорилите с „не мога да преценя“ (57%) за КПУКИ.

Според оценките на бизнеса, през 2015 г. сериозно са се увеличили корупцията (70%), престъпността (63%), сивата икономика (57%) и регулаторната тежест (53%). Данните за сивата икономика са сравнително същите като тези за 2014 г., когато 58% от анкетираните са отчели ръст на това явление, а през тази година процентът е 57. Не така, обаче, стоят нещата при останалите показатели:

През 2014 г. ръст на престъпността са посочили 44% от анкетираните (при 67% за 2015 г.),

60% са отчели ръст на корупцията (при 70% през настоящата година),

32% са установили увеличение на регулаторната тежест (при 53% през 2015 г.).

Увеличава се процентът на бизнесмените, отчитащи намаление на достъпа до кредитиране (вкл. по линия на ниво на лихвите, исканите обезщетения и други разходи). През 2014 г. Отчелите затруднен достъп до кредитиране са били 16%, докато през 2015 г. Техният дял нараства до 30%. Приблизително еднакви са дяловете през тази и предходната година на отчитащите ръст на достъпа до кредити (18% през 2014 г. и 20% през 2015 г.), както и на отговорилите с «не мога да преценя» (23% през 2014 г. И 20% през 2015 г.).

Прави впечатление, че и през тази, и през миналата година нито един от участвалите в анкетата не е посочил намаление на корупцията, докато за престъпността през 2014 г. отчелите намаление са 5%, а през настоящата година този процент е нула.

Начело в списъка със сферите с най-много случаи на корупция и през тази година са поставени обществените поръчки и съдебната система, а третата позиция си поделят МВР/КАТ и здравеопазването.

Митническото обслужване и контрол се премества с една позиция надолу в списъка, като по степен на корумпираност пред него се нареждат регулаторните режими.

На следващите места са контролните органи в сферата на екологията, данъчно-осигурителното и трудовото законодателство, като и в трите сфери се отчита ръст на оценката за корумпираност.

При контрола по спазване на санитарно-хигиенните изисквания не е настъпила промяна през 2015 г. спрямо 2014 г. – разликата в процентите е в рамките на статистическата грешка (5.6% през 2014 г., 5.5% през 2015 г.).

С най-ниски нива на корупция и тази година остава образователната система, но и там е налице ръст (от 3.6% през 2014 г. на 4.4% през 2015 г.).

През 2015 г. анкетираните отчитат сравнително висок ръст на продажбите/оборотите и на обемите на производство, изпреварващо с по над 10 пункта резултатите от миналогодишното изследване. През 2014 г. ръст в продажбите са отчели 30% от анкетираните при 47% през тази година, а при обемите на производство от 27% през 2014 г. процентите нарастват на 37 през 2015 г. Значително по-малък процент от анкетираните през 2015 г. са декларирали намаление на обемите на производство (13%) и на продажбите (20%) при, съответно – 35% и 37% през 2014 г.

Достъпът до външни пазари отбелязва ефективен ръст спрямо 2014 г., когато 18% от анкетираните са декларирали увеличение, а 23% - намаление, докато през 2015 г. пропорцията е обърната - 20% ръст и 13% намаление.

Позитивни тенденции се отчитат и при броя на работните места. 23% от анкетираните декларират ръст на работните места в своите фирми през 2015 г. (при 14% за 2014 г.). В същото време, рязко намалява процентът на посочилите намаление на броя на работните места – от 25% през 2014 г. на 3% през 2015 г. 73% от участниците в анкетата отчитат запазване на броя на работните места (при 61% през 2014 г.).

Обратна е тенденцията при работните заплати – едва 10% от работодателите са си позволили да увеличат възнагражденията на заетите през 2015 г., а през 2014 г. това се е отнасяло за 23% от анкетираните. 20% отчитат намаление на възнагражденията през 2015 г. (при 14% през 2014 г.), а в преобладаващата част от фирмите не е настъпила промяна в заплащането на труда (63% през 2014 г. и 70% през 2015 г.).

Докато през 2014 г. класацията на инвестиционните приоритети беше „нови продукти/услуги – човешки ресурси – нови мощности/сгради“, то през 2015 г. най-голям ръст бележи изграждането на нови мощности/сгради, следвано от разработването на нови продукти/услуги.

Спрямо 2014 г. нараства кредитната задлъжнялост (към финансови институции) и сериозно намаляват задълженията към контрагенти, към бюджета и към персонала.

Спрямо 2014 г., през настоящата година се подобрява събираемостта на просрочените вземания от контрагенти, от административни структури (държавни и общински) и от предприятия с преобладаващо държавно и/или общинско участие.

Положителна тенденция е отчетеното намаление на просрочените несъбрани вземания от контрагенти и относително запазване на средния срок на просрочие – просрочените с повече от 6 месеца вземания през 2015 г. са 75% от всички, а през 2014 г. – 74%. Прави впечатление, обаче, удвояването на вземанията, просрочени с повече от една година, за сметка на тези със срок на просрочие между 6 и 12 месеца.

Настоящото проучване показва положителни тенденции по отношение на кредитната задлъжнялост на фирмите. Спрямо 2014 г. през настоящата година е налице намаление на преструктурираните кредити (от 28 на 23%) и на просрочените плащания към банките (от 14 на 10%), както и ръст на безпроблемно обслужваните кредити (от 42 на 50%).

По отношение на работната ръка се запазват тенденциите на сериозен дефицит на тесни специалисти и изпълнителски състав, за сметка най-вече на нискоквалифицираните общи работници. Запазва се търсенето на мениджърски кадри (18% и в двете последователни години). Ръст отбелязва търсенето на административен персонал (от 7% през 2014 г. на 9% през 2015 г.).

Липсата на желание за самоусъвършенстване, незадоволителното ниво на професионални умения и компетенции, както и нереалистичната самооценка и очаквания за реализация са най-големите дефицити в качеството на работната сила, според участниците в проучването.

Спрямо 2014 г. се увеличават работодателите, недоволни от комуникативните умения и езиковите компетенции на човешките ресурси, както и от способностите им да се адаптират към променящата се среда.

Анкетата показва подобрение на технологичната и организационна дисциплина, техническите/технологичните компетенции, креативността и мениджърските/лидерските умения.

Основните очаквания на участниците в анкетата за перспективите през 2016 г. могат да бъдат обобщени накратко така:

Сериозна неяснота по отношение на цените на суровините и достъпа до кредитиране;

Умерен оптимизъм (по-нисък спрямо този през 2014 г.!) за развитието на икономиката и броя на работните места;

Очаквания за тежък регулаторен, фискален и енергиен натиск върху производството.

Сравнително непроменени остават намеренията на анкетираните по отношение на инвестиционната им активност. И през 2016 г., както и през предходната, основен акцент работодателите поставят върху развитието на човешкия си капитал и внедряването на иновации в производството. Спрямо предходната година, обаче, сериозно нараства процентът на колебаещите се (отговорилите „не съм решил“), очевидно в очакване на това как ще се развие общата икономическа ситуация.

Намеренията на анкетираните за 2016 г. са свързани най-вече с разработването на нови продукти и пазари, а оттам – и за увеличение на броя на работните места и възнагражденията на персонала.

Над половината от участниците в анкетата не предвиждат да увеличават кредитната си задлъжнялост, но заедно с това, почти всеки трети все още не е решил дали ще се обръща към банките за финансиране на дейността си.

Интересът към ползване на европейски финансов ресурс по линия на проектното финансиране остава непроменен спрямо 2015 г.

Основните причини за отказ от изпълнение на европроекти са съмненията в обективността на оценяването на проектните предложения и тежките процедури по кандидатстване, управление и отчитане на проектите. Сред пречките пред участието в усвояването на европейските средства е и липсата на ресурс за авансово финансиране на проектите. Налице е известен спад на недостига на квалифицирани кадри за разработка и управление на проекти, което се дължи на натрупания опит и увеличаващия се във времето брой експерти в тази област.