„Бюджетът на реалността“ мина на първо четене в зала

Проектобюджетът за 2026 г., наречен „бюджетът на реалността“ от премиера Румен Радев, мина първо четене в зала. Народното събрание подкрепи текстовете със 143 гласа „за“, 81 „против“ и без „въздържали се“.

Основните критики бяха за прекомерния дефицит от 5.7% от БВП, както и по отношение липсата на реформи. Още в началото на заседанието обаче финансовият министър Гълъб Донев защити план-сметката си и каза, че въпросният дефицит не е дефицитът на настоящето правителство, а е израз на натрупаните дефицити в управлението на публичните финанси в последните години. 

В този бюджет, въпреки всички обвинения за липса на размах, всъщност има амбиция и смелост – смелост да представим състоянието на публичните финанси такова, каквото е, без трикове и фокуси, които създават погрешни очаквания, и амбиция да постигнем финансова дисциплина и стабилност чрез мерки, реформи и спиране на видимите „кранчета“ и невидимите „течове“, през които изтичат обществените пари“, заяви Донев.

В изложението си той изведе и основните параметри на финансовия план в две направления.

Дългова политика:

• Максимален размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината – до 10.1 млрд. евро, в т.ч. заем до 3.3 млрд. евро за финансова подкрепа по линия на инструмента SAFE. Средствата ще бъдат насочени към рефинансиране на дълга, покриване на бюджетния дефицит, включително префинансиране по ПВУ за придобиване на дялове, акции и съучастия;
• Държавният дълг се предвижда да достигне 37.7 млрд. евро, или 30.1% от БВП.

Приходни и осигурителни мерки:

• Увеличение на акциза върху тютюневите изделия;
• Повишаване на максималния осигурителен доход на 2300 евро от 1 август;
• Повишаване на минималните осигурителни прагове по икономически дейности от същата дата;
• Увеличение на винетките с 30% от 1 август;

Въвежда се задължение държавните служители да заплащат осигурителните си вноски с предвидено компенсиране за запазване на нетния доход.

Донев напомни, че над 1 млрд. евро няма да постъпят в приходната част, тъй като вече са авансово акумулирани като приходи през 2025 г. Други 4.281 млрд. евро от дефицита пък се формират от стари задължения, поети ангажименти и авансови приходи, или това са 3.4% от БВП.

Финансовият министър подчерта, че тези стари задължения и ангажименти не могат да бъдат „изтрити“ от план-сметката, затова дефицитът е 5.7% от БВП.

Тези 5.7% са огромен риск, който поемате“, заяви Мартин Димитров от „Демократична България“.

По думите му, това ще е един от най-високите дефицити в Европейския съюз (ЕС), заедно с тези на Румъния, Унгария и Полша. Според него управляващите „поемат по сигурния път на по-високата инфлация“.

Тъжната новина е, че този дефицит можеше да бъде избегнат“, добави Димитров, като каза, че не се вземат достатъчно мерки за „затягане на кранчетата“.

В защита Тодор Джиков от „Прогресивна България“ отвърна, че този проектобюджет е „закономерният финал на неразумното управление на публичните финанси през последните 5 години“, а Бюджет 2027 той определи като „нашият“ и каза, че тогава ще се приемат забележки и препоръки по план-сметката.

Димо Дренчев от „Възраждане“ отговори, че управляващите дават големи заявки за Бюджет 2027 г. и каза: „Дано да ги изпълните, защото България има нужда това да се промени“.

Бившият финансов министър от ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова за пореден път разкритикува финансовото министерство, че заложеният дефицит е в нарушение на Закона за публичните финанси, който позволява дефицит от 3% от БВП, а не от 5.7% от БВП, който тя определи като „рекорден“.

Този дефицит означава по-голям дълг, повече разходи за лихви и повече инфлация", добави Петкова.

По думите ѝ увеличението на осигурителните прагове ще повиши осигурителната тежест.

С този законопроект на практика се нарушават грубо фискалните правила", обобщи тя.