България тревожно изостава с обновяването на сградния фонд

Сградният фонд на Европейския съюз изостава с постигането на целите за климата до 2030 г. и за въглеродна неутралност. Ситуацията в страните от Централна и Източна Европа, в това число България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия е още по-тревожна. Това става ясно от второто издание на доклада EU Buildings Climate Tracker (EU BCT).

Разработеният доклад от BPIE, водещ независим експертен център в областта на енергийните характеристики на сградите, проследява напредъка на сградния фонд в Европейския съюз към целта за постигане на климатична неутралност до 2050 г. под формата на индекс, обхващащ периода от 2015 г. до 2020 г. Тазгодишното издание включва анализ за целия ЕС и специален поглед върху Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

В сравнение с предходните резултати напредъкът към декарбонизацията на сектора частично се ускорява, но не до степента, необходима за постигане на климатична неутралност в сектора. Стойността на анализа към 2020 г. би трябвало да бъде 18.1 пункта, но е едва 7.8, което води до изоставане от над 10 декарбонизационни пункта. Така, за да се осъществи очакваният напредък до 2030 г., е необходимо всяка година да се постига напредък от 4.7 пункта, вместо планираните 3.6.

Анализът за страните от ЦИE, където попада и България, показва още по-тревожна тенденция. До 2020 г. напредъкът в декарбонизацията на сградния фонд е с 21 пункта по-нисък от желаната траектория, което е най-голямото изоставане от началото на периода на проследяване през 2015 г. Това изисква значително увеличаване на усилията за прилагане на ефективни политики без допълнително забавяне. С оглед на настоящата ситуация, всяка година в региона на Централна и Източна Европа е необходим напредък от 5.7 пункта, за да се постигнат очакваните до 2030 г. резултати, се казва в доклада.

Проучване

Проучването се основава на индекс, съставен от пет показателя, които отчитат емисиите на въглероден диоксид, крайното потребление на енергия, дела на енергията от ВЕИ, инвестициите в обновяване и разходите за енергия на домакинствата. При разглеждане на напредъка между 2015 г. и 2020 г. резултатите за повечето показатели показват разминаване между настоящото състояние и стойностите, необходими за постигане на неутралност по отношение на климата.

През 2020 г. въглеродните емисии от използването на енергия в сградите са 422 млн. тона, което е с 18% повече от изискваната целева стойност.

Делът на възобновяемите енергийни източници за отопление и охлаждане е с около 30% по-нисък от изискваното, което налага изготвянето на по-ясна пътна карта за декарбонизиране на сектора на отоплението и охлаждането.

Натрупаните инвестиции в обновяване през 2020 г. са с 40% по-ниски от изискваните.

Разходите за енергия на домакинствата бяха близо до достигане на целевите стойности през 2020 г., но последвалото увеличение на цените на енергията оказват отрицателно въздействие върху този показател. Последиците от увеличаването на енергийните разходи на домакинствата могат да бъдат значителни, особено в региони с високи нива на енергийна бедност, какъвто е ЦИЕ, където енергийните разходи на домакинствата вече надхвърлиха с 6.3% очакваната стойност за 2020 г.

За да се осъществи т. нар. Вълна на саниране (Renovation wave) в Европа, Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) трябва да възприеме минимални стандарти за енергийните характеристики на сградите, като се даде приоритет на сградите с най-лоши стартови показатели, с ясни етапи и срокове за изпълнение и осигурен финансов ресурс. По отношение на новите сгради, стандартът за нулевоемисионни сгради трябва поетапно да забрани използването на отоплителни системи на горива с високи въглеродни емисии, препоръчва докладът.