Бързият отказ от въглища ще спаси хиляди животи и ще спести милиарди

България е една от страните в Европа с най-замърсен въздух. Концентрациите на азотен диоксид (NO2) и прахови частици с размери под 10 μm (PM10) и 2.5 μm (PM2.5) надвишават препоръчителните стойности, определени от Световната здравна организация (СЗО). A София и някои други големи български градове надминават значително показателите на западноевропейските си еквиваленти.

Постоянното излагане на мръсен въздух води до загуба на около 15 000 живота в България всяка година. Това става ясно от анализ на независимата международна научно-изследователска организация Център за изследване на енергията и чистия въздух (CREA), направен по поръчка на „Грийнпийс“.

Заключението е, че бързият отказ от въглища може да промени картината и да бъдат спасени 3600 живота на Балканите и да спести 10 млрд. евро разходи за здравеопазване, ако се освободи от зависимостта си от въглищната енергетика през следващото десетилетие. 

Проучването за първи път изчислява тези щети в бъдеще време и показва колко смъртни случаи, заболявания и икономически разходи могат да бъдат предотвратени. Прогнозата е за здравните разходи за лечение на заболявания, причинени от замърсяването от въглищните централи в периода 2023 – 2038 г. Анализът, основан на компютърно моделиране, включва щети като преждевременна смърт, хоспитализации, астма, бронхит, преждевременни раждания и недоносени новородени, както и интелектуални загуби и пропуснати работни дни.

Откъде идва замърсяването? България произвежда около 40% от електроенергията си от нискокачествени лигнитни въглища. Те имат високо съдържание на прах и сяра, които се изхвърлят в атмосферата при горене. При контакт с други молекули във въздуха серният диоксид също се трансформира във фини прахови частици. Голяма част от замърсителите са в Маришкия басейн. Повечето централи не отговарят на изискванията за ограничаване на вредните емисии, включително държавната ТЕЦ „Марица-изток“ 2, най-голямата въглищна централа на Балканите.

Таблица A1. Капацитет на изследваните инсталации и техните видове

Кой е засегнат от мръсния въздух? Симулация на разпръскването на фини частици показва, че те се разпространяват не само във въглищните региони, а в цяла България. Те могат да останат в атмосферата около две седмици и не познават граници. По тази причина засегнати от въглищните емисии са дори съседни страни – Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция. Така българските тецове влошават качеството на въздуха и здравето на милиони хора на Балканите.

Каква е цената в човешки животи? Високите нива на замърсяване от тецовете причиняват смъртта на около 333 души годишно. Вдишването на замърсен въздух засяга буквално всеки орган в човешкото тяло.

Колко са разходите за здравната система? България вече е платила значителна цена за своето замърсяващо въглищно производство. За периода 2016-2020 г. тя възлиза на близо 12 млрд. евро, според предишен анализ на CREA. Смъртните случаи и другите нелетални заболявания струват на държавата средно 742 млн. евро всяка година. Това са 0,9% от БВП на България. Сумата е сравнима с бюджета за отбрана на държавата – 1,3 млрд. евро или 1,5% от БВП за 2022 г.

Какви са изводите? 

Тези разходи не са включени в цената на енергията, нито се вземат предвид при стратегически решения за бъдещето на България. Серия правителства наблюдаваха с широко затворени очи този здравен катаклизъм. Енергийният преход към възобновяеми източници вече е в ход и очакваме изпълнението на националните обещания да включва съвременните решения – за по-качествен живот, здраве, достъпна енергия, по-устойчива икономика и обитаема планета“, коментира Десислава Микова, ръководител на кампанията „Климат и енергия“ на „Грийнпийс“ – България.

В изследването учените разглеждат три сценария:

Таблица A2. Мощност (МВт) на българските въглищни електроцентрали при три сценария за поетапно извеждане от експлоатация

Забележка: Стойностите в скоби показват капацитета на електроенергията спрямо 2023 г. (%).

В първия сценарий, фазата на излизане от въглищна енергетика се забавя до 2038 г., а всички тецове в България поддържат текущите си мощности през целия период.

Във втория, въглищните централи следват ускорено извеждане от експлоатация, като се намаляват само мощностите за производство на електроенергия (3 300 мегавата) - с 26% до 2026 г., с 41% до 2030 г. и с 100% до 2035 г. Останалите мощности остават на текущите стойности през целия период.

В третия сценарий, ускорената фаза на извеждане от експлоатация се разширява, като включва не само мощностите за електроенергия, а и тези за топлоенергия.

И правят заключението, че ускореното премахване на въглищните тецове в България ще има огромни ползи за качеството на въздуха, общественото здраве и икономиката, включително предотвратяването на хиляди смъртни случаи и спестяването на милиарди евро от разходи за здравеопазване.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.