Черна дупка поглъща световните пазари на облигации

Сега, когато изглежда, че облигациите с отрицателна доходност са тук, за да останат, ще е нужно още по-голямо анализиране на негативните ефекти за спестяващите, пенсионерите, инвеститорите и компаниите за изкупуване на корпоративен и държавен дълг.

Защо се инвестира в облигации, при които ще бъдат загубени пари?

Обикновено облигациите са най-сигурният актив на пазара, затова инвеститорите се обръщат към тях, когато има повишен риск на пазара. Една облигация може да има малка положителна доходност, когато се издава от правителство, институция или компания, но след като започне да се търгува, евентуално високо търсене от страна на инвеститорите, може да повиши цената ѝ. Повишаването на цената обаче води до понижаване на доходността, като може да се стигне до равнище, при което купувачите вече да не получават никаква доходност. Някои фондове следят индексите на държавните облигации, което означава, че те трябва да купят облигациите, независимо от доходността по тях. Някои инвеститорите пък могат да постигнат положителна възвръщаемост дори от облигациите с отрицателна доходност, когато се адаптират към колебанията във валутните курсове.

Колко облигации с отрицателна доходност са купени?

През юни облигациите с отрицателна доходност достигнаха 13 трлн. долара, като това е двойно по-високо равнище, отколкото беше през декември 2018 г. Така въпросните облигации са 25% от световния дълг. В Германия 85% от пазара на държавни облигации е с минусова доходност. Това означава, че за привилегията да купуват германски бенчмаркови облигации инвеститорите на практика плащат на германското правителство 0.2% от цената на въпросните облигации. Така Берлин си запазва 2 евро от всеки взети назаем 1000 евро за период от 10 години.

САЩ е една от малкото страни, които се отклоняват от тенденцията – засега нито една от партидите от общо 16-трилионния дълг на страните не е с доходност под нулата, но стратези от целия свят предупреждават, че ситуацията може да се влоши.

Защо има причина за тревога?

Отрицателната доходност е в противоречие с основните принципи на световната финансова система. „Един важен закон на финансовата логика – че ако заемаш пари за по-дълго, после трябва да имаш по-висока възвръщаемост – е нарушен“, коментира Маркъс Ашлърт, колумнист в Bloomberg, отразяващ европейските пазари, и добавя: „Времевата стойност на парите на практика изчезна“. Пример: Т.нар. „вековни облигации“, издадени от Австрия преди две години, чийто падеж е през 2117 г., първоначално бяха предложени с доходност от 2.1%, а сега тя е 1.2%.

Всичко това може да тласне инвеститорите да търсят възвръщаемост в различни по-рискови активи, а това от своя страна повишава шансовете за балони на финансовите пазари и на имотния пазар.

Кой има полза от отрицателната доходност?

От една страна правителствата. Стимулът да взимаш пари назаем никога не е бил по-висок, когато дори ти плащат да го направиш. Германия, например, бива субсидирана да емитира дълг през следващите 20 години, въпреки че това не означава непременно ръст в разходите.

Компаниите, които издават облигации, също се възползват от рекордно ниските разходи по заемите. Също както фирмите с частен капитал, които обикновено използват ливъридж за придобиване на други компании и които виждат големи възможности, когато и където наличният капитал е изгоден за получаване. Собствените на жилища, които са ипотекирани с променлива лихва, също имат причина да се радват.

Кой обаче страда?

Пенсионните фондове и застрахователните дружества, които традиционно са големи инвеститори на пазара с държавни облигации, са в особено затруднение: с остаряването на техните клиенти задълженията им непрекъснато нарастват, а в същото време тези компании не трябва да поемат големи рискове.

Банките пък се сблъскват със свиване на маржовете. Те не печелят почти нищо от кредитирането, а в същото време трябва да предлагат на вложителите си лихвени проценти над нулата, за да запазят бизнеса си. Европейската централна банка (ЕЦБ) е подложена на все по-голям политически натиск, че вреди на доходността за спестяващите. Централните банки биха могли да се сблъскат с проблема да достигнат т.нар. „процент на преобръщане“ – точката, при която ниските разходи по заемите започват да вредят, вместо да помагат, на икономиката, ако банките започнат да ограничават кредитирането. Така може да се стигне до задълбочаване на всяко едно икономическо забавяне.

Как се озовахме тук?

Няколкото от централните банки в Европа, които  не може да стимулират икономическия ръст след финансовата криза през 2007-2008 г., през 2014 г. понижиха лихвените проценти под нулата. Те скоро бяха последвани от Япония. Идеята беше кредитирането да се стимулира, като се таксуват финансовите институции, вместо да се възнаграждават, за трупането на пари, които по принцип биха могли да се използват в реалната икономика. От 2016 г. насам основният лихвен процент на ЕЦБ е -0.4%, което означава, че банките губят по 4 евро за всеки 1000 евро, които съхраняват в Европейската централна банка. Отрицателната лихва трябваше да е временна, но се задържа и до днес. Търговците предполагат, че тази година ЕЦБ ще направи своята лихва по депозитите още по-отрицателна, довеждайки до рекордни нива на облигации с отрицателна доходност.

Защо отрицателните лихви продължиха толкова дълго?

Над десетилетие след последната глобална финансова криза инфлацията все още е ниска въпреки големите спадове в безработицата. ЕЦБ, например, не очаква през следващото десетилетие да се доближи до своята цел от 2% инфлация, сочат пазарни изследвания. Освен това разликата между американските тримесечни полици и 10-годишните облигации се обърна, което е индикатор, че може би се задава свиване на икономиката. Освен американският Федерален резерв, няколко други централни банки, които понижиха лихвените проценти по време на финансовата криза, успяха да повишат лихвите си, което означава, че при следващия срив те вероятно ще се насочат към отрицателната територия.

Накъде отива всичко това?

В Европа има посения, че континентът върви по пътя на т.нар. „Изгубено десетилетие“ на Япония, където политиците се борят да съживят анемичния ръст на икономиката и инфлацията. Централните банки се стремят да напомнят, че все още разполагат с инструменти в арсенала си за справяне с всяко икономическо забавяне, включително понижаване на лихвените проценти и увеличаване на количеството отпуснати кредити. На пазарите понижаването на волатилността е вредно за търговията. Геополитическите сблъсъци по търговски теми, както и излизането на Великобритания от Европейския съюз, ще продължат да подтикват инвеститорите да избират сигурните активи, което означава, че дори за облигациите с отрицателна доходност търсенето ще остане високо. Но пък натискът да се намерят по-солидни печалби при по-рисковите активи увеличава перспективата за бъдещи провали на фондове или за нова финансова криза.