Да свалим лидерската си маска

Свикнахме да се говори за лъскавата страна на лидерството, за меда, но не и за жилото. Вече 20 години наблюдавам как коментираме женското лидерство, лидерството по време на промяна, както и всички форми на лидерството. Това, което липсва, но напоследък започва да се прокрадва все по-често в социалните медии, е откровеният автентичен диалог за тъмната и трудната страна на лидерството, за вътрешното му измерение и за онова, което понякога взема, докато дава.

Сигурна съм, че човешкият разговор за предизвикателствата ще бъде полезен. Фалшивата позитивна показност е допълнително бреме, което само утежнява ролята на лидера. В разговори много мои близки и приятели споделят същото, но продължаваме да „стискаме“ е да замазваме фасадата в отчаян опит да докараме съвършенство. Дългогодишната ми практика с хора на най-високи позиции във всички сектори в държавата и по света ми е показала, че великите са великодушни и автентични. Нищо човешко не им е чуждо и успяват да превърнат слабостите си във вдъхновение за другите, без да ги крият.

Битка за психичното здраве

Който търси решение ще го намери и затова гледам с разбиране на задаващата се вълна от автентичност и споделяне на съкровени човешки преживявания като депресии, зависимости, проблеми със съня и вниманието…  Приблизително 70% от хората по света се борят с проблеми със своето психично здраве, което допринася за около един трилион долара загуба на продуктивност поради тревожност и депресия в световен мащаб. Голяма част от тези хора са лидери – позиционни или ситуационни, формални или неформални. И тези техни битки и предизвикателства е време да се нормализират, без непременно да се героизират.

Зад фасадата

Като председател на Българската асоциация за управление на хора наблюдавам как лидерските роли вървят в комплект със сериозни предизвикателства за психичното здраве, които често се изострят от високите нива на стрес, несигурност и отговорност, характерни за тези позиции. Лидерите са натоварени с допълнителна тежест  и поради очакването да се представят постоянно на супер високо ниво и да вземат важни решения, които засягат не само тях, но и техните екипи и организации. Много лидери смятат, че признаването на проблеми с психичното благосъстояние и здраве може да подкопае позицията им или да повлияе негативно на имиджа на тяхната компания. Този страх от осъждане им пречи да потърсят лечение и подкрепа. Колкото по-високо се изкачва човек в една организация, толкова по-изявен може да стане този проблем, стигайки до сценарий, при който лидерите смятат, че трябва просто да търпят, вместо да потърсят помощ.

Митологизираната безгрешност

Друга парадоксално грешна представа за лидерството е митологизираната безгрешност, че тези хора не бъркат и знаят всичко в дадена област. Дълбоко в себе си всички осъзнаваме, че това е невъзможно, но го очакваме и голяма част от лидерите се чувстват длъжни да го демонстрират. Но и най-добрите лидери по света са допускали сериозните грешки и са се справяли с тях. Това е неразривна част от уменията на лидера -  да поема отговорност, да рискува, да се измъква от ситуация, но и да потърси помощ и решение, да се довери на силата и експертизата на екипа.

Затова ако издигаме и оценяваме автентични лидери, а не маски и фасади, ще създадем по-благоприятна и толерантна атмосфера за работа и съществуване. Подкрепящата среда в организацията доказано води до по-добри резултати за всички в нея.

Текстът е част от бр. 119 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.