Данните на PISA и влиянието на училищната среда

Няма новина в твърденията, че българската образователна система се намира в стагнация, както и че учениците се представят слабо в международните проучвания, а ножицата между най-добрите и най-слабите е сред най-широките в света. Не са новост и големият процент функционално неграмотни деца, както и ключовата роля на семейната среда за постиженията на учениците.

Тазмесечният анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) обаче осветлява и важната роля, която играе училищната среда за резултатите, особено на учениците от неблагоприятна социално-икономическа среда и произход въз основа на данните от PISA. Анализът посочва, че чувствителните разлики между децата на богати и бедни, на образовани и необразовани родители са характерни за практически всички държави, които участват в изследването; разликата е обаче в размерите на проблема. Очаквано, страните, които постигат традиционно много високи резултати – Хонконг, Сингапур, Естония - успяват и да предоставят по-добро образование на децата с неблагоприятна среда. В същото време тези на дъното – Косово, Доминиканската република, Алжир, се провалят. Любопитно е рязкото отстъпление на част от лидерите, сред тях Финландия (-15 пункта в дяла на учениците от неблагоприятна среда  с добри постижения от PISA 2005 до PISA 2015) и Южна Корея (-10 пункта), но те са тема на друго разсъждение.

Графика 1: Дял на учениците от долния квартил по социално-икономически статут, които постигат трето или по-високо ниво на изследванията по четене, математика или природни науки PISA

Източник: Avvisati, F. (2018), "In which countries and schools do disadvantaged students succeed?", PISA in Focus, No. 80, OECD Publishing, Paris

Новото в изследването е проследяването и извеждането на факторите, които предопределят и влияят на постиженията на бедните ученици в училище. Моделите на ОИСР изучават няколко основни фактора – размера на класовете, броя компютри на ученик, броя извънкласни дейности, делът на учениците, които не са пропускали училище две седмици преди да участват в PISA и учебната среда в клас. Прегледът на всички участвали страни сочи, че най-често вероятността дете от неблагоприятна среда да постигне добър резултат се влияе най-често от последните два фактора  – нивото на учебната среда и посещаването на училище; с други думи там, където има добра дисциплина и тече учебен процес, бедните деца постигат по-добри резултати. Обратно, достъпът до повече материални ресурси (отчита се наличието на компютърна техника) рядко има влияние, а в някои случаи то дори е отрицателно.

 

България обаче е малко по-особен случай – освен компютрите, всички изброени по-горе фактори имат положително, статистически значимо влияние върху добрите постижения на бедните ученици. За съжаление ОИСР не споделя пълните си модели, което означава че не сме в състояние да сравняваме тежестта на отделните фактори. Въпреки това наблюденията на организацията излъчват няколко конкретни и важни послания към образователните политики в страната.

 

Първо, добрата материална база не гарантира добри постижения. Въпреки че материалните условия и ресурси със сигурност могат да улеснят провеждането на учебен процес, те далеч не са най-важното. Съответно изливането на средства за подобряване на материалната база там, където учебният процес не е качествен, учителите не обръщат внимание на нуждите на учениците, а последните не посещават училище е безсмислено, а такива инвестиции са предимно похабени.

Обратно, резултатите от проучването на ОИСР посочват кои аспекти на училищната среда би следвало да са приоритет за реформи и подобрение. Положителното влияние на дисциплината и качеството на учебния процес посочва еднозначно важността на включването на добре подготвени кадри в образователната система. В крайна сметка основният „виновник“ за състоянието на учебния процес е именно учителят. В този смисъл инвестициите в човешки капитал, повишаването на статута на учителската професия и подобряването на педагогическото образование изглеждат подходящи и необходими мерки. Положителното влияние на редовното посещение на училищата от страна на децата също е очевидно. Няма как да се очакват добри резултати от ученици, които не участват в учебния процес. По тази причина мерките, насочени към ограничаване на отпадането от училище и подобряване на посещаемостта, би следвало да доведат до подобряване на резултатите на учениците от неблагоприятна среда.

По-интересни са резултатите по отношение на извънкласните дейности – въвличането на учениците в повече свързани с училище дейности има положително влияние върху резултатите им. Това най-вероятно е следствие на откъсването им от неблагоприятната семейна среда, от една страна, и от допълнителните занимания с дейности, свързани пряко или непряко с образователния процес, от друга. С други думи, по-продължителното задържане в училище, дори и не заради дейности, свързани пряко с учебния процес, има благотворно влияние.

Позитивната връзка между постиженията на бедните ученици и размера на паралелките на пръв поглед изглежда трудно разбираемо заради често срещаното схващане, според което по-малките групи позволяват индивидуален подход. В българския случай обаче размерът на паралелките е преди всичко свързан с големината на училищата и общините, в които те се намират. С други думи, резултатите от данните от PISA потвърждават най-вече нуждата от окрупняване на училища и довеждане на повече деца там, където качеството на образованието е по-добро.

Основният извод от анализа е, че училищната среда не бива да бъде пренебрегвана, а в България почти всичките ѝ фактори имат значение за постиженията на учениците. Необходимо е на първо място подобряване на качеството на средата и задържане на децата в училище, а не механичното увеличаване на материалната база, което само по себе си не води до нищо добро.

Източник: Институт за пазарна икономика