Денят на биоразнообразието не е просто дата – а призив за спасение на планетата

На 22 май светът отбелязва много повече от просто дата в календара: това е денят, посветен на цялото богатство от животни, растения, гъби и микроорганизми, които поддържат живота на Земята.

Първоначално той се чества на 29 декември, определен с Резолюция 49/119 от 1993 г. на Общото събрание на ООН, тъй като на тази дата влиза в сила Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР). Но за много хора този момент съвпада с края на годината и серията празници; затова през 2000 г. новата резолюция 55/201 премества Деня на 22 май – датата, на която през 1992 г. в Найроби е одобрен окончателният текст на Конвенцията.

Защо е нужен такъв ден?

ООН изрично посочва, че целта е „повишаване на информираността за значението на биологичното разнообразие и за мерките, необходими за опазването му“. Всеки екосистемен елемент – от почвени микроорганизми до горския слон – е част от взаимно свързана мрежа, която осигурява чист въздух, вода, храна и защита от бедствия.

Предизвикателствата

Днес сме свидетели на шесто масово изчезване на видове. Глобалната оценка на IPBES (2019 г.) предупреждава, че около един милион вида са застрашени от изчезване в рамките на няколко десетилетия, ако не ограничим основните „директни двигатели“ на това унищожение – промяна на земеползването, пряка експлоатация на организми, климатични промени, замърсяване и инвазивни видове. Със сегашни темпове губим природен капитал, който допринася за половината от глобалния БВП.

Отговорът на международната общност

Главният инструмент е Конвенцията за биологичното разнообразие – договор, който днес обединява почти всички държави по света. През декември 2022 г. неговите страни приеха Кунмин – Монреалската рамка за биоразнообразието (GBF). Тя съдържа 23 цели до 2030 г., сред които:

• защита на поне 30% от сушата и океаните („30×30“);
• възстановяване на най-малко 30% от деградираните екосистеми;
• намаляване на рисковете от пестициди наполовина и спиране на пластмасовото замърсяване.

За да ускори практическите решения, ООН обяви и Декадата за възстановяване на екосистемите (2021 – 2030 г.), която цели да обедини правителства, частен сектор и граждани около проекти за залесяване, рекултивация на земи и възстановяване на коралови рифове.

Посланието на 22 май

Международният ден на биоразнообразието е годишният „зумер“, който събира учени, политици, коренни народи, фермери и млади активисти, за да оценят постигнатото и да натиснат спешния бутон за действие. Темите на последните кампании – „От план към действия“ и „Изграждане на общо бъдеще за цял живот“ – показват, че спасението на живата планета не е нишова екологична кауза, а основа за здраве, сигурност и устойчиво развитие.

Сблъскваме се с трудни въпроси – как да преосмислим аграрните субсидии, да ограничим незаконната търговия с диви видове, да интегрираме природния капитал в националните бюджети. Но точно този ден напомня, че решенията съществуват и вече се прилагат: възстановените мангрови гори защитават крайбрежни общности; „интелигентни“ защитени зони свързват местообитания и позволяват движение на дивеч; градове създават „небостъргачи“ за пчели по покривите си.

През 2030 г. човечеството ще се обърне назад и ще измери успеха си по прост показател: успели ли сме да спрем нетната загуба на биоразнообразие? Международният ден на биоразнообразието е ежегодната проверка на пулса – моментът, в който си припомняме, че бъдещето зависи от невидимите връзки между всички форми на живот и от нашата решителност да ги опазим.