Държавен капитализъм на стероиди

Проектобюджетът за 2025 г. очаквано бе одобрен на първо четене в парламента, в привиден среднощен политически драматизъм. Да припомним основните проблеми, които подкопават устойчивостта на фискалната позицията на страната и почти сигурно ще наложат трудни решения в съвсем близко бъдеще:

• Не е ясно дали народните представители няма да организират ад хок мнозинства за решения, които увеличават разходите или свиват приходите преди второ четене, „изтривайки“ дори плахите намерения на финансовото министерство за свиване на дефицита.
• Проектът към момента залага увеличение на разходите с 18,5 млрд., или с 23,8% спрямо 2024 г. – при 6,8% ръст на номиналния БВП и 2,4% средногодишна инфлация. Това е огромно разширяване на преразпределителната роля на държавата до 44,9% от БВП, или с над 6 процентните пункта за година.
• Остава пожелателното мислене при прогнозата за приходите. Данъчните приходи се очаква да се увеличат с 20,6% – при прогнозна ниска инфлация и на фона на около 12% ръст за миналата година, а за постъпленията от ДДС се залага напълно нереалистичен ръст от 34%.
• Всичко това поставя България на траектория, водеща до увеличаване на държавния дълг до 55% от БВП през 2038 г., а дори с корективни мерки нивото му ще надхвърли 45% от БВП. Още повече, средносрочният фискално-структурен план залага допускане за замразяване на заплати за трите години от 2026 до 2028 г., което е, да не използваме по-силна дума, слабо вероятно от политическа гледна точка.
• И отгоре на този ръст на разходите, в проекта се предвижда „вливане“ на още 7,2 млрд. лева в увеличаване на капитала на търговски дружества – най-вече на ББР и БЕХ. Това е паралелен бюджет (в сянка), благовидно прикрит с формулировката „с оглед изпълнението на инвестиционни програми, както и на възложени публични политики“.

Рисковете от всичко това са повече от очевидни. Съвсем скоро още това правителство и парламентарно мнозинство, а със сигурност и следващите управляващи, ще трябва да се справят със заложената структурна неустойчивост поне в следните посоки:

С тази рамка на бюджета и препотвърждаването на решенията за рязко увеличение на заплатите в някои сектори, при това с автоматичен механизъм за перманентен ръст се изпуска шанса за бюджетна консолидация още тази година. А това означава, че когато дефицитът надскочи заложения – което към момента изглежда неизбежно – през следващите години свиването на дефицита ще налога по-трудни решения за ограничаване на разходи и/или повишаване на данъци. С други думи, веднъж след като бюджетните разходи се раздуят с (минимум) 6 процентни пункта от БВП, през следващите години корекцията и от двете страни на бюджетното уравнение ще трябва да са значителни. И както е видно, дори предложеното увеличение на осигурителната вноска за пенсии с 3 процентни пункта през 2027 и 2028 далеч няма да е достатъчно.

Данните за първите два месеца вече дават първите тенденции, а оттам – и първите предупредителни сигнали. Дори с мерките и ограниченията, които правителството е длъжно да приложи при неприет бюджет за текущата година, общите разходи на сравнима основа нарастват с 18,2%. А, както се казва, „най-доброто предстои“ – ръстът ще се ускори след приемането на бюджетната рамка. Същевременно, данъчните приходи нарастват с 13% до февруари. Това, впрочем, е доста добър ръст на постъпленията в среда на ниска инфлация и умерен икономически растеж, дори малко по-висок от отчетения ръст от 12% за цялата 2024 г. – което още веднъж подсказва, че рискът за голямо увеличение на дефицита и дълга идва от раздуването на разходите, не от слаба икономика или ниски данъци и събираемост.

Но схемите „под черта“ за наливане на пари в държавни предприятия и последващото харчене от тях са най-опасни. Не е случайно, че те гарантират скандали, разследвания и безстопанственост. Сега идеята е да се налеят 4 милиарда в Българската банка за развитие, която на свой ред да финансира санирането на сгради и общински инвестиционни проекти. Парите за Български енергиен холдинг са 2,75 млрд. – за дотации на въглищните мини и няколко големи инвестиционни проекта. Както вече писахме, няма начин за „добра ББР“ – всякакви ала-бала приказки за подкрепа на малкия бизнес катастрофират в неумолимата реалност на използването на банката за дирижиран от държавата едър капитализъм. След поредица мащабни кредити, „усвоени“ за покриване на частни загуби на „правилните“ предприемачи, сега банката става основен играч за реализиране на публични инвестиции.

И, както неведнъж – поне тук – предупреждаваме, енергетиката пак рискува да потопи държавните финанси. При този размах тук дори няма да коментираме субсидиите по няколко (десетки) милиона за лечебни заведения, спортни съоръжения или други инициативи. Но си струва да се каже поне следното. От малкото случаи, в които КЗК установява картел, е сговорът на кандидати за държавно финансирана схема за саниране на жилищни сгради.

А в по-общ макроикономически смисъл, мащабът на маскиране на разходни политики през държавни предприятия става сюрреалистичен – въпросните 7,2 млрд. лева са повече от всички капиталови разходи за цялата 2024 г., които са по-малко от 6,8 млрд. лева. Държавният капитализъм минава на стероиди.

Източник: Институт за пазарна икономика