Експерти препоръчват на МРРБ да се създаде „ветрило“ от програми за саниране

Едва 7% от жилищата в България отговарят на изискванията за енергийна ефективност. Това са основно сгради, които са построени след 2010 г. или такива, които са обновени по различни програми в периода 2007-2020 г. Това става ясно от анализ на консултантска компания, поръчан от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

В доклада на „Българо-австрийска консултантска компания“ АД, която е изцяло българска собственост и в нея работят само българи, се посочва, че за да се повиши процентът на сградите, които са енергийно ефективни, трябва да се създаде „ветрило“ от програми, насочени към решаване на различни проблеми и нужди.

Такива могат да бъдат например отделни програми за саниране на блокове и на къщи, програма за подобряване на конструктивната устойчивост на сградите, преди въвеждането на мерки за енергийна ефективност, програми за въвеждане на единични мерки за енергийна ефективност, там където е невъзможно дълбоко обновяване и други. Според авторите на изследването това ще даде по-добри резултати от една програма, която се опитва да реши всички проблеми.

От доклада става ясно, че над 700 000 обитавани жилищни сгради имат нужда от саниране. Сградите с лоши енергийни характеристики са 91% от несанираните, а при 18% разходът за енергия е свръхвисок, стана ясно от документа. В доклада се препоръчва всички групи жилища да бъдат енергийно обновени през следващите 10 години.

Анализите показват, че съществуват редица пречки за обновяване на жилищния фонд в България. На първо място 97.6% от жилищата са частна собственост, а 60% от населението живее в многофамилни сгради, в които решенията за обновяването им зависят от съгласието на всички собственици. Сериозна бариера е и различното финансово състояние на живеещите. Хора в т. нар. „енергийна уязвимост“ има навсякъде, което би затруднило процеса при необходимост от съфинансиране, пише още в анализа.

Ето защо експертите препоръчват да се улесни достъпът до евтини и безлихвени кредити за саниране от търговските банки чрез създаване на финансови инструменти за споделяне на риска. Експертите съветват още да се предостави допълнителна целева финансова помощ чрез отделен механизъм, за да се осигури самоучастието на собственици с ниски доходи в различните програми за обновяване.

Предлага се да се разгледа и възможността за диференциране на безвъзмездната финансова помощ и на регионален принцип - за регион с ниски, средни и високи доходи на населението. Друга идея е създаването на общински фондове в подкрепа на жилищната политика и обновяването.

„За преодоляване на съществуващите бариери е необходима интеграция и координация на политиките, мерките и механизмите. Това означава разработването на програмите и механизмите за подкрепа да се извършва с участието на всички отговорни институции – министерствата на енергетиката, на регионалното развитие и благоустройството, на околната среда и водите, на труда и социалната политика, на финансите, на икономиката, структури, управляващи европейски средства и местни власти“, уточняват още експертите.