Енергийната криза ражда нов европейски ред - силна Италия и слаба Германия

В седмиците след инвазията на Русия в Украйна, Клаудио Дескалци - главен изпълнителен директор на италианския енергиен производител Eni - предприе цяла плеяда от пътувания до Африка, за да се срещне с газови доставчици. Посещенията включваха срещи с официални лица в Алжир през февруари и разговори в Ангола, Египет и Република Конго през март, припомня Reuters. По време на пътуванията си, Дескалци често бе придружаван от висши служители на Рим, според съобщения на компанията и правителството.

Държавно контролираната Eni успя да използва съществуващите взаимоотношения с тези нации, за да осигури допълнителен газ и да замени голяма част от обемите, които Италия получаваше от своя водещ доставчик Русия.

Това е голяма промяна, която много европейски страни не успяха да извършат, докато войната на Владимир Путин тласна континента към търсене на газови алтернативи.

Ако вземем за пример Германия – най-голямата икономическа сила в Европа и отдавна нарицателно за разумно планиране във всяка сфера - беше хваната напълно неподготвена. Страната е на ръба на рецесията, а индустрията ѝ се готви за тежка зима заради проблемите с газа и електроенергията. Германия се наложи и да национализира голямата комунална компания Uniper.

Италия от друга страна е държава, която е запозната с икономическите кризи и сега изглежда сравнително устойчива. Тя е осигурила допълнителни доставки и е уверена, че няма да има нужда да ограничава газа през зимата. Италианското правителство дори приветства нацията като „най-добрата в Европа“ по отношение на енергийната сигурност.

„Признанието, на което Клаудио Дескалци се зарадва в няколко африкански страни, със сигурност е конкурентно предимство“, каза Алберто Кло, бивш италиански министър на индустрията и бивш член на борда на Eni, имайки предвид трудностите при подписване на сделки по време на криза с доставките.

Всъщност Италия и Германия се намират в контрастиращи ситуации, тъй като тежката енергийна криза е неравномерна на континента, а зависимостта от руския газ варира значително в различните страни.

Голяма част от региона е изправена пред криза на доставките през зимата, като тези, които са силно изложени, включват Германия, Унгария и Австрия. По-малко засегнатите държави са Франция, Швеция и Великобритания – и донякъде Италия - които традиционно не разчитат много на Русия.

Въпреки че Италия отдавна смята Русия за свой най-голям доставчик на газ, нейните дългогодишни връзки с Африка означават, че тя е в по-добра позиция да устои на спирането на руските газови доставки от много други”, заяви Мартин Мърфи, специалист по петрол и газ в изследователската фирма Wood Mackenzie.

„Eni има много силни връзки с всички страни, с които работи в Северна Африка, и присъства във всички - Алжир, Тунис, Либия, Египет. В повечето от тези страни Eni е най-големият инвеститор и производител нагоре по веригата“, допълни той.

Кризата на властта, причинена от войната в Украйна, принуди правителствата да се изправят пред рисковете от прекомерната зависимост от доминиращ доставчик или регион. Тя носи ехото на енергийната криза от 1970 г., която накара Запада да преосмисли зависимостта си от близкоизточния петрол - промяна, която стимулира глобалното проучване и търсенето на алтернативни доставчици като Венецуела и Мексико.

Италианското правителство отказа коментар по темата. Министерството на икономиката на Германия заяви, че иска да се откаже от вноса на руски газ възможно най-бързо и да диверсифицира доставките си, цитирайки ранните стъпки към това като наемането на пет плаващи терминала за втечнен природен газ (LNG). Германия в момента няма LNG терминали, докато Италия има три действащи такива и наскоро купи още два.

Приказка за двама купувачи

Италия е консумирала 29 млрд. куб. м руски газ миналата година, което представлява около 40% от нейния внос. Тя постепенно заменя около 10.5 млрд. куб. м руско синьо гориво чрез увеличен внос от други страни, започвайки от тази зима, казват от Eni.

По-голямата част от допълнителния газ ще идва от Алжир, който заяви на 21 септември, че ще увеличи общите доставки за Италия с близо 20% до 25.2 млрд. куб. м тази година. Това означава, че Алжир ще се превърне в най-големия  доставчик за Италия, осигурявайки приблизително 35% от вноса. Междувременно, по думите на Дескалци, делът на Русия е спаднал до много ниски нива.

От пролетта на 2023 г. голям поток от втечнен природен газ ще започне да пристига от страни, включително Египет, Катар, Конго, Нигерия и Ангола, което ще позволи на Италия да замени още 4 млрд. куб. м руски газ, подчертаха от Eni.

Миналата година Германия е внесла 58 млрд. куб. м руски газ, които представляват 58% от потреблението ѝ. От юни обаче доставките по газопровода „Северен поток 1“ бяха намалени от юни, а от края на август – спрени напълно.

Неспособна да осигури достатъчно дългосрочно заместващи газови доставки от други страни - и липсата на национален нефтен и газов играч с производство в чужбина - накара Германия да отиде на места, където трябваше да плати около осем пъти по-високи цени за газ.

Италия се радва на близостта си до Северна Африка - за разлика от Германия – а богатствата на Великобритания и Норвегия са в Северно море. Освен това Германия няма големи запаси от нефт или газ.

Въпреки това германските политици направиха редица грешни изчисления през последните години, особено след анексирания от Русия полуостров Крим в Украйна, което предполага, че настоящата криза можеше да се развие по различен начин.

През 2006 г. Италия беше първа на редицата за руския газ, като Eni по това време се споразумя за най-голямата газова сделка от европейска фирма с контролирания от Москва енергиен гигант „Газпром“.

Но през последните осем години двете страни се разминаха - Германия удвои вноса на руски газ и стана много по-зависима, докато на „Ботуша“ се опитаха да хеджират своите залози.

Италия започна да чертае различен курс през 2014 г., когато ново правителство смени това на Силвио Берлускони, който беше дългогодишен приятел на Путин, и Клаудио Дескалци „пое кормилото“ на Eni. Специалист по проучване и производство, който е ръководил проекти на места като Либия, Нигерия и Конго - Дескалци се фокусира върху това, което познава най-добре - проучвания в Африка.

Един от големите успехи за Италия дойде в Египет през 2015 г., когато Eni откри най-голямото газово находище Zohr в Средиземно море.

Тъй като Клаудио Дескалци тласна Eni към ускорени проекти, компанията успя да започне производство в Zohr за по-малко от две години и половина - сравнително бързо развитие в индустрията”, обясняват източници на Reuters.

В Алжир, където Eni присъства от 1981 г., компанията сключи сделка през 2019 г. за подновяване на вноса на газ до 2027 г.

Кримски кръстопът

Анексирането на Крим от Русия през 2014 г. и последвалите западни санкции бяха преломен момент.

Рим оттегли подкрепата си за проекта на „Газпром“ за 40 млрд. долара „Южен поток“, който трябваше да транспортира газ от Русия до Унгария, Австрия и Италия, като заобикаля Украйна – също в отговор на санкциите. Южен поток беше изоставен от Eni по-късно същата година преди да бъде спрян от Москва.

Вместо това Италия насочи погледа си към изграждането на по-малкия Трансадриатически тръбопровод от Азербайджан през Гърция и Албания.

Германия обаче не намали зависимостта си към Русия.

Европа и Русия са изградили енергийно партньорство в продължение на четири десетилетия и през това време не е имало нито един ден, в който газът да е бил използван като стратегическо оръжие срещу Запада“, заяви през 2014 г. Йоханес Тейсен, тогавашен главен изпълнителен директор на E.ON.

Освен това през 2015 г. беше сключено споразумение между „Газпром“ и няколко компании - включително германските E.ON и Wintershall - за формиране на консорциум за изграждане на газопровода „Северен поток 2“.

Германия отново е заслепена.

Ден преди Москва да нахлуе в Украйна, Клаус-Дитер Маубах, главен изпълнителен директор на Uniper - най-големият вносител на руски газ в Германия, описа „Газпром“ като надежден доставчик. Оттогава той промени мнението си.

Седем месеца по-късно Uniper се готви да съди „Газпром“ за щети от съкращения на доставките. Компанията беше спасена с 29 млрд. евро от германското правителство, което се съгласи през септември да национализира компанията.

Германия има за цел да замени изцяло руския газ до средата на 2024 г., въпреки че някои компании - включително водещият производител на електроенергия RWE смятат, че това може да отнеме повече време и че алтернативните източници са оскъдни, а количествата са трудни за набавяне.

Всички са съгласни, че това ще бъде скъпо начинание.

Разчитахме твърде дълго на енергийни доставки от Русия. Старото уравнение, че Русия е надежден икономически партньор дори в кризи, вече не важи“, каза германският канцлер Олаф Шолц през юни.