ЕС е пред тежка морална дилема с кризата в Турция

Европейският съюз (ЕС) е напът да продължи да налива милиарди евро в Турция въпреки мащабните репресии на президента Реджеп Тайип Ердоган срещу политически опоненти.

Брюксел предупреди южния си съсед да „отстоява демократичните ценности“, след като властите там арестуваха опозиционния лидер Екрем Имамоглу през уикенда. Но стратегическото значение на Турция означава, че Блокът вероятно ще си затвори очите, пише POLITICO.

И Ердоган го знае.

Що се отнася до турския лидер, „каквото и да направи, ЕС ще трябва да се присъедини към него“, коментира за изданието Димитър Бечев, преподавател в Оксфордския университет.

Двама европейски служители, които са пожелали да говорят при условия на анонимност, казаха пред POLITICO, че статутът на Турция като кандидат за членство в ЕС я задължава да поддържа демократичните ценности и че Брюксел ще реагира на нарушенията.

Ние следим развитието на ситуацията в Турция с голяма загриженост“, каза един от тях.

С повече от хиляда души, включително журналисти, задържани от силите за сигурност от началото на безредиците миналата седмица, „последните събития противоречат на самата логика на присъединяването към ЕС“.

Въпреки това, като се има предвид значението на Турция за миграцията, търговията, енергетиката и отбраната, всякакъв отговор от страна на ЕС е малко вероятно да промени отношенията между Брюксел и Анкара, признава другият служител.

Турция кандидатства за присъединяване към ЕС през 1999 г. Въпреки че преговорите бяха в застой през последното десетилетие, страната все още получава милиарди средства по предприсъединителните фондове на ЕС. Анкара също така получи около 9 млрд. евро помощ за задържане на бежанци от Близкия изток и очаква огромни суми в подкрепа на европейската отбранителна индустрия.

А като важен център за износа на петрол и газ, Турция се радва на търговски отношения с ЕС на стойност над 200 млрд. евро годишно. След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. страната има ключова роля за контролирането на достъпа до Черно море и за прилагането на санкции срещу Москва.

Статуквото преди ареста на Имамоглу беше удобно за ЕС, защото имаше достатъчно демокрация“, каза Бечев. „Последните развития не са достатъчно сериозни, за да променят това.“

Най-добрата защита

Като страна кандидатка за членство в ЕС, Турция може потенциално да получи достъп до съвместни поръчки на стойност 800 милиарда евро от фондове, предназначени да стимулират разходите за отбрана на Блока, според плана „Готовност 2030“, представен от лидерите на ЕС миналата седмица.

Въпреки това Гърция и Кипър – и двете в дългогодишни конфликти с Турция – настояват за ограничения, като дипломати казаха за POLITICO, че възнамеряват да включат клауза, която ще изисква отбранителният натиск да се случи, „без да се засяга специфичният характер на политиката за сигурност и отбрана на определени държави членки“.

Със своите обучени от НАТО въоръжени сили и огромен военно-промишлен комплекс обаче Анкара е убедена, че тези възражения ще бъдат отхвърлени.

Ако европейците искат турско участие в определени области – например изпращане на войски в Украйна в бъдеще – тогава те ще трябва да дадат достъп на Турция“, каза бившият посланик на Турция в ЕС Селим Йенел.

Той казва, че вътрешната ситуация е ужасна. „В Турция няма останала законност“, твърди той – но прогнозира, че „тъй като изглежда, че ЕС се нуждае от Турция, те няма да оказват натиск върху нас“.

По отношение на западните ценности, които страните трябва да поддържат за присъединяване, той каза, че Ердоган „играе на думи за това“.

Бурни води

Гърция и Кипър сега трябва да поддържат деликатен баланс, след като бяха в процес на нормализиране на отношенията с Анкара преди последната политическа криза.

Ние, разбира се, ще подкрепим категорична позиция, осъждаща настоящите събития в Турция, но без да бъдем причината“, каза високопоставен гръцки служител, признавайки, че дори Атина не може да отиде твърде далеч.

„Отбранителната индустрия остава голяма празнина за Европа и това проправя пътя за тази политика на компромиси, която виждаме да се провежда.“

Кипър също е в трудна позиция, тъй като Турция изглежда прояви много по-примирителен тон по време на неформалните разговори по кипърския проблем миналата седмица в Женева.

Ефективният натиск от страна на ЕС е от съществено значение“, каза кипърският евродепутат Михалис Хаджипантела, призовавайки за „целенасочени санкции“.

Но в същото време „мерките трябва да бъдат насочени и свързани с напредъка по горните въпроси, за да се избегне по-нататъшното отчуждаване на страната, което би довело до по-провокативни политики“.