Европейският съюз не се справя с цифровизацията на икономиката

Европа не се възползва оптимално от съвременните технологии, за да продължи да бъде конкурентоспособна и да създава иновации. През 2016 г. Европейската комисия постави началото на инициативата „Цифровизиране на европейската промишленост“ (ЦЕП), за да насърчи цифровизирането на предприятията в ЕС. Въпреки положените от Комисията усилия в подкрепа на националните органи, напредъкът по инициативата в различните държави членки не е равномерен, според новия доклад на Европейската сметна палата. Някои държави все още не разполагат с национални стратегии за цифровизиране на промишлеността или не са предприели необходимите конкретни действия, като например създаването на Центрове за цифрови иновации (ЦЦИ).

Цифровата трансформация на промишлеността, т.е. цифровизацията, е нещо повече от придобиването на ново оборудване и системи за информационни технологии. Тя включва възможности, които новите технологии предоставят за преосмисляне на всички аспекти на стопанския процес. През последните години в областта на цифровизирането на промишлеността в ЕС е отбелязан напредък, но той не се развива с еднакво темпо в различните държави, региони или сектори. Наблюдават се също така големи различия и между големите дружества и малките и средните предприятия (МСП).

Това са част от заключенията в годишния доклад на Европейската сметна палата (ЕСП).

„Цифровата трансформация е от голямо значение, за да могат нашите предприятия в Европа да продължат да бъдат конкурентоспособни в глобален мащаб. Оценено е, че в резултат на цифровизирането в ЕС могат да бъдат генерирани приходи на стойност над 110 млрд. евро годишно“, заяви Илиана Иванова, член на ЕСП, който отговаря за изготвянето на доклада. „До момента обаче напредъкът в различните държави членки на ЕС, не е равномерен. За да има успех, инициативата за ЦЕП се нуждае от непрекъснатите усилия на всички заинтересовани страни — ЕС, националните правителства и предприятията.“

Целта на инициативата за ЦЕП е да се повиши конкурентоспособността на ЕС в областта на цифровите технологии и да се даде възможност на всяко предприятие в Европа, независимо от сектора, местоположението и големината му, да се възползва в пълна степен от цифровите иновации. Тази инициатива предвижда мобилизирането на инвестиции от публичния и частния сектор в размер на близо 50 млрд. евро през първите пет години след нейното стартиране.

Одиторите посетиха четири държави членки: Германия, Унгария, Полша и Португалия, за да се запознаят на място с одитните доказателства за напредъка по инициативата. Стратегията на Комисията за насърчаване на цифровизацията е поставена върху солидна основа и се подкрепя от държавите членки на ЕС, но в нея не е включена информация относно очакваните постижения. Германия и Португалия са въвели своите стратегии, а Унгария и Полша през 2019 г. все още не бяха изготвили подробна национална стратегия за цифровизация. Въпреки че Комисията е провела редица дейности в подкрепа на държавите членки, националните органи като цяло посочват, че тези действия са оказали само ограничено въздействие върху разработването и прилагането на техните национални стратегии за цифровизация. Одиторите отбелязват също, че общият размер на разходите за създаване и поддържане на рамка за подпомагане на цифровизирането на промишлеността на ЕС не е известен. По отношение на използването на средства от ЕС, програма „Хоризонт 2020“ е предоставила подкрепа за инициативата, а също и някои мерки от одитираните програми по ЕФРР потенциално са подкрепили изпълнението на инициативата за ЦЕП. Комисията обаче не е насърчила държавите членки да отпуснат средства по линия на ЕФРР за инициативата.

Един от основните компоненти на инициативата за ЦЕП е създаването и поддържането на центрове за цифрови иновации (ЦЦИ), които да предоставят на местните предприятия консултации по различни технологии и възможности за работа в обща среда. С изключение на Германия, концепцията за ЦЦИ не е напълно разработена в посетените за одита държави членки. Одиторите посочват примери за това как ограничени национални средства от публично-частен характер, предназначени за свързани с ЦЦИ дейности, са били използвани по некоординиран начин; те изтъкват също, че Комисията не провежда мониторинг конкретно на дейностите, свързани с ЦЦИ, в целия ЕС, с изключение на дейностите, финансирани по „Хоризонт 2020“. Средствата по линия на ЕФРР могат да бъдат използвани за финансиране на ЦЦИ, но това рядко е било правено.

И на последно място, доброто равнище на широколентова свързаност е важна предпоставка за осъществяване на цифровизацията. Както ЕСП вече подчерта в одитния си доклад от 2018 г., вероятно не всички държави членки ще постигнат целите на ЕС за 2020 г. по отношение на покритието с широколентов достъп, а постигането на целите за 2025 г. ще бъде дори още по-трудно. Освен това степента на използване на високоскоростен широколентов достъп варира значително при различните по размер предприятия (напр. през 2019 г. едва 46 % от МСП са използвали високоскоростен широколентов достъп), а това неизбежно води до забавяне на цялостното цифровизиране на предприятията на територията на ЕС.

ЕСП отправя редица препоръки, в които е взета предвид и предложената нова програма „Цифрова Европа“ за периода 2021—2027 г., която все още е в процес на обсъждане. Те се отнасят до:

• подпомагане на държавите членки да определят потребностите си от финансиране, като се насочи вниманието им към предлаганото от ЕС финансиране;
• подобряване на мониторинга на инициативата за ЦЕП, като се определят подходящи показатели за резултати и се проследяват разходите;
• определяне, координиране и приемане на рамка за установяването на мрежа от европейски ЦЦИ, обхващаща всички региони в Европа;
• предприемане на допълнителни действия, които да спомогнат за постигането на подходящо равнище на широколентова свързаност.