Подкаст | Вносният мед принуждава българските пчелари да продават на цени от миналия век

Пчеларският бранш в България е изправен пред редица предизвикателства – от висока смъртност при пчелите през липсата на регулация при използването на препарати в земеделието до евтиния и безконтролен внос, който подбива родната продукция.

Така на българския пазар влиза мед с много ниска себестойност, на цени от 2.40 – 3 лв. за килограм, които цени изключително конкурират родната продукция и принуждават бранша да продава под критичния минимум.

Не можем да си продадем продукцията на реална цена, налага се да продаваме под себестойност, като в момента изкупуването на пчелен мед от пчелари колеги е 4.20 лв. за килограм. Това е цена, която ни даваха 90-те години на миналия век“, каза Николай Гайдов, председател на общинско пчеларско сдружение „Акация 1899“ в Пловдив, в новия епизод на подкаста на Economic.bg „Едно наум“.

Той поясни, че предизвикателствата на климата в района, и изобщо при самото отглеждане на пчелни семейства, правят продукцията по-скъпа, а културата на българския потребител е ниска и той първо се оглежда за ниски цени. „Ниската цена, в повечето случаи, не е гарант за качество. Високата също не е, но при нея има задължителни изисквания, които се спазват на база на тази висока цена“, добави Гайдов.

Като пчеларска общност се опитваме да образоваме българина и да наложим мнението, че мед трябва да се купува от пчелар, но не всеки може да го направи. А така подпомагаме и пчеларя, и тези малки насекоми, без които на нашата трапеза няма да присъстват 70% от продуктите, като череши, ябълки, круши, слънчоглед, олио“, изреди експертът.

Отворената врата към Европа

Гайдов обясни, че вносът в България идва от Украйна. В същото време това не е украински мед, а продукция от Меркосур и Латинска Америка.

Украйна е една отворена врата на света към Европейския съюз – без данъци, мита, такси и с изключително занижен контрол“, каза още той.

Сред другите предизвикателства се нареждат климатичните промени, довели до неравномерно разпределение на влагата в почвата, необходима на растенията да отделят нектара, събиран от пчелите.

Като проблем Гайдов изтъкна и „невероятната химия в българското стопанство“ и липсата на регулация при използването на химически продукти.

Голяма част от земеделските стопанства все още са дребни. Те трудно издържат на икономическата ситуация, вследствие на което ползват евтини нерегламентирани препарати и по нерегламентирано време, което е забранено, защото така се получават сривове в пчелните семейства и смъртността се увеличава“, добави председателят на общинското сдружение.

Науката абдикира, а болестите остават

Не на последно място, пчеларят подчертава множеството заболявания сред пчелните семейства. По думите му, в момента в България има акар, който е „много тежък“, а според други пчелари има и втори такъв в страната, който води до още по-голяма смъртност.

Очакваме и трети, който в момента е някъде в Русия, Грузия и до 2 – 3 години ще е в нашата страна и тогава нещата ще са още по-сложни“, прогнозира експертът.

Обратен ефект

Той коментира, че дори човек да има добри намерения да „спаси природата“, като започне да отглежда пчели в кошер, крайният ефект от това може да е обратният.

Това, в повечето случаи, би предизвикало обратното въздействие, защото този човек не знае как да се грижи за печели. Те по-скоро ще загинат в неговите ръце“, добави Гайдов.

Той напомни на хората да не се плашат от пчелите, защото основната им функция дори не е толкова да произвеждат пчелни продукти, колкото да разширяват биологичното разнообразие и да опрашват растенията.

Какво е състоянието на пчеларството в България, каква е държавната помощ за него и как може обикновеният човек да помогне на пчелите. Отговорите на тези и други въпроси чуйте в новия епизод на подкаста на Economic.bg „Едно наум“.