Несигурната заетост става норма в българската икономика

Атипичните форми на заетост (гъвкави, но по-малко сигурни) са често срещани в редица сектори на българската икономика. Някои форми са толкова застъпени, че са станали норма при наемането на работници.

До това заключение стигна гл. ас. д-р Силвия Димитрова от Икономическия университет във Варна по време на хибридна конференция на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), посветена на човешките ресурси.

Атипичната заетост в България е всяка промяна на обичайната стандартна заетост, или това е работа на непълно работно време, на повикване, работа от разстояние или наемане, при което се споделят служители.

Поради несигурността на работното място, тази форма на заетост е описвана и като несигурна, като се характеризира (в повечето случаи) и с ниско заплащане на труда, силно или изцяло ограничен достъп до социална защита, както и с липса на контрол върху трудовия процес.

Въпреки това тя е силно застъпена в редица сектори.

В земеделието атипичните форми на заетост всъщност са типичните за сектора“, обясни д-р Димитрова.

Подобна е ситуацията и във ВиК сектора, и в туризма, където се сключват еднодневни трудови договори. При тях работникът бива нает само за един ден, като според разпоредбите на Кодекса на труда той задължително е осигурен за част от осигурителните рискове, с което се придобиват осигурителни права, но без да се прекратява регистрацията в бюрото по труда и съответно правото за получаване на социални помощи.

При еднодневните договори трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника срещу разписка в края на работния ден и не е нужно да се издаде отделен документ за прекратяване на трудовите правоотношения.

Еднодневните договори са типични за сектор земеделие, ВиК, туризъм, електроника и ИКТ, издателска дейност, текстил и облекло“, добави Димитрова.

Наемането на непълно работно време пък е често срещано в лозаро-винарството, отново в ИКТ, издателската дейност, консултантските услуги, култура и ВиК сектора.

Макар и в по-малка степен, то се среща и в сектора на текстила и облеклото“, поясни тя.

Запознат ли е бизнесът с атипичната заетост

От презентацията ѝ става ясно, че в българската икономика все пак има сектори, в които тези форми или са застъпени в много малка степен, или не са навлезли изобщо. Това са водният и въздушният транспорт, изобщо транспортът и логистиката, както и издателската дейност.

В парфюмериите и козметичния сектор също няма такива форми на заетост, освен наемането на непълно работно време и еднодневните договори“, каза Димитрова.

Други два такива сектора са ВиК и образование, където тези възможности са силно ограничени. Затова и Димитрова достигна до заключението, че макар да има сектори със силно застъпена атипична заетост, но работодателите и работещите все още не са запознати с нея. „Сред работодателите и работниците липсват познания за голяма част от новите форми на заетост, както  за тяхното съдържание“, обобщи Димитрова.