Фирмите не трябва да се страхуват от задължителното отчитане на устойчивостта

Европейската Директива за корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD) ще влезе в сила от 1 януари 2024 г. Тя обхваща близо 50 000 големи компании в ЕС, към които ще има по-детайлни и конкретни изисквания за нефинансовите им показатели в годишните отчети. Въпреки че докладват от 2017 г., все още много предприятия са притеснени дали ще настроят съответните си системи за събиране на данни в рамките на срок по-млък от половин година, пише специализираният сайт ESGnews.bg, който има свой представител на климатичната конференция Reuters IMPACT в Лондон.

Според Ричард Хауит, бивш директор на International Integrated Reporting Council, повод за притеснение няма. По време на дискусията „ESRS interoperability with GRI and ISSB“, част от Reuters IMPACT, той посочи, че до голяма степен регулаторите запазват духа на предишната директива. Те насърчават напредъка към справяне с климатичните промени.

Европейските компании няма да загубят конкурентоспособност в сравнение с американските. Това е ситуацията независимо от допълнителните разходи за изготвяне на тези доклади. Според останалите участници в дискусията, индустрията в САЩ осъзнава, че това са изисквания към целия глобален бизнес. Така или иначе бизнесите вече работят по сходни стандарти.

Парализата на регулациите и CSRD

Ричард Хауит обясни, че би било непродуктивно за компаниите и ESG експертите да изпаднат в състояние на парализа заради част от бюрократичните текстове, които се съдържат в CSRD. Той обясни, че според проучване в САЩ и ЕС, най-лошият вариант за една фирма би бил след края на отчетния период да получи писмо. С него могат да бъдат поискани допълнителни обяснения за част от данните, включени в годишния доклад.

Докладвайте онова, което смятате за правилно и логично в контекста на собствената ви стопанска дейност. Не отивайте в крайност и не търсете да възприемете подход на административно съответствие (compliance mentality – бел. ред.)“, казва Хауит.

И допълва, че прилагането на новите текстове със сигурност ще изисква допълнителни разходи, особено в първата година на отчитане. Но, в случая с Европейската комисия и при Международния съвет за стандарти за устойчивост (ISSB), са предвидени удължени периоди за влизане в сила на отделните разпоредби за различните субекти.

Моля ви, не се страхувайте от това. Приемете го като възможност. Не регулаторите, а ние се нуждаем от качествени доклади“, той допълни.

Международната перспектива

Ричард Баркър, член на борда на ISSB, обясни, че САЩ, като източник на най-много капитал, постоянно търси глобално сравнима информация за устойчивост.

Съответно, американските компании вече изготвят отчети за устойчивост. Би било  в техен интерес да продължават, въпреки че Федералното правителство не бърза (и с право) да разработва национални стандарти за оповестяване на информация, свързана с устойчивостта.

Според Ричард Хауит, новите стандарти идват със свои собствени предизвикателства. Те са свързани със суровини, производство и правата на човека. Това са проблеми по цялата верига на доставки в международен план.

Не се движим достатъчно бързо. Когато погледнем бъдещите сценарии за климатичните промени на IPCC ни липсват два градуса. През септември ще излезе междинният преглед на глобалните cели на ООН за устойчиво развитие и ще покаже, че за някои от тях се движим на обратно. Всичките тези регулации няма да имат никаква стойност, ако се провалим в изпълнението на тези две международни споразумения.“