Хората искат, но нямат време да учат

След като преди седмица коментирахме училищното образование (разликите по области и необходимите промени), сега се спираме на ученето във възрастовата група от 25 до 64 години. На всеки четири години НСИ провежда изследване за образованието и обучението на възрастни и вече са готови някои от основните резултати и предварителни данни за изданието за 2022 г.

Изследването разглежда участието на населението на възраст 25 – 64 години във формално, неформално и самостоятелно образование или обучение през последните 12 месеца.

Във формално образование са записани 81 хил. души, или 2,4% от лицата в активна трудова възраст. Тук основната група е от записаните за придобиване на степен „магистър“ (43,5% от записаните).

В неформално обучение са участвали 637,9 хиляди души, или 18,9% от хората във тази възрастовата група. Този тип обучение е популярен най-вече сред заетите, и съответно е най-висок делът на лицата, провели обучение на работното място – 13,8% (записаните в курсове са 4,2%, семинари или работни срещи – 3,6%, частни уроци – 1,1%).

В самостоятелно обучение са участвали близо 1,5 млн. души, или 43,8% от населението на възраст 25-64 години.

Изследването разглежда участието на населението на възраст 25-64 години във формално, неформално и самостоятелно[3] образование или обучение през последните 12 месеца.

Във формално образование са записани 81 хил. души, или 2,4% от лицата в активна трудова възраст. Тук основната група е от записаните за придобиване на степен „магистър“ (43,5% от записаните).

В неформално обучение са участвали 637,9 хиляди души, или 18,9% от хората във тази възрастовата група. Този тип обучение е популярен най-вече сред заетите, и съответно е най-висок делът на лицата, провели обучение на работното място – 13,8% (записаните в курсове са 4,2%, семинари или работни срещи – 3,6%, частни уроци – 1,1%).

В самостоятелно обучение са участвали близо 1,5 млн. души, или 43,8% от населението на възраст 25-64 години.

Подробните данни позволяват да се направят някои обобщения и изводи за характеристиките на образованието и обучението на възрастни в България: 

Участието в обучение и образование цяло намалява през 2022 г. спрямо 2016 г., но причина за това може да се търси в пандемията и ограниченията, свързани с нея през 2021 и 2022 г.

Жените са по-активни и в трите форми на учене. Във формалното образование делът на жените е 61%, в неформалното обучение – 53%. В допълнение, жените по-активно търсят и информация за възможностите за образование и обучение – 8% от тях при едва 5% от мъжете.

Колкото е по-висок образователния статус и нивото на заетост в една група, толкова по-високо е и участието в образование и обучение. В неформално обучение участват 4,7% от хората с основно и по-ниско образование, 16,1% от тези със средно и 31,1% от висшистите. В самостоятелното обучение разликите са подобни – съответно 9,5% от най-ниско образованите, 35,7% от среднистите и 75,8% от хората с висше образование. Участието в образование и обучение е много по-високо при заетите (28,0%) в сравнение с безработните (2,2%). Това се потвърждава и от данните, които показват, че неформалното обучение се провежда основно на работното място. Нещо повече – един от основните източници на информация за възможностите за обучение са именно работодателите (40%), докато 12% от хората са потърсили и получили информация от Бюрата по труда. 

Технологиите имат огромно значение. Онлайн учебни материали са използвали 93% от участвалите във формално образование, а 84% са контактували с преподавали или със служители на образователните институции посредством уебсайт/портал. Основният метод на самообучение в самостоятелната форма пък е с помощта на електронни устройства (77%), докато използването на печатните е по-ниско (57%). Трябва да се има предвид, че периодът на изследване обхваща и пандемия и свързаните с нея ограничения, включително прекъсването на присъствените образователни и обучителни дейности.

С напредване на възрастта намалява и участието в образование и обучение. Много малко от лицата на възраст от 55 до 64 години се образоват и обучават. Това вероятно е свързано с приближаването на излизането им от пазара на труда, но причините могат да включват и по-ограничените дигитални умения, както и по-високия дял на по-възрастните в малките населени места (делът на участващите в обучение в градовете е около двойно по-висок от този в селата).

Като цяло данните показват, че образованието и обучението на възрастни все още не са толкова разпространени в България, а пандемията още повече ги ограничи. В България все още дигиталните умения са ниски, а ученето през целия живот е в пъти по-слабо застъпено от това в ЕС (коментирали сме тук). Тук трябва да се спомене, че основната причина на хората, които са заявили нужда от образование и обучение, да не участват в такова е липсата на свободно време – 36% (което доста противоречи на ниското участие на безработните и по-възрастните, например). По-назад като пречки са твърде висока цена на образованието или обучението (23%), семейни причини (10%), далечно или неудобно разстояние (6%).

Източник: Институт за пазарна икономика