И пациентски организации се обявиха срещу лимитите при лекарствата

И пациентските организации се обявиха срещу лимитите за лекарствата, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) плаща. Това заяви Андрей Дамянов, представител на Национална пациентска организация в надзора на Касата.

На 23 юни НЗОК изпрати до Българския лекарски съюз (БЛС) анекс към Националния рамков договор за тази година, който съдържа месечно разпределение на утвърдените по районни здравноосигурителни каси (РЗОК)  и лечебни заведения средства за болнична помощ. Средствата са в размер на 1.68 млрд. лв., като спрямо миналата година увеличението е със 141.8 млн. лв.

От БЛС отказаха да подпишат анекса, аргументирайки се, че той на практика въвежда лимити на ражданията, както и на интензивните грижи и лекарствата за онкоболни. Подуправителят на НЗОК д-р Димитър Петров обясни, че става въпрос за въвеждане на индикативни стойности, които не представляват лимит за болниците.

Пациентските организации обаче също смятат, че става въпрос за лимити, т.е. за максимален размер на допустими средства за дейностите. От тяхно име Андрей Дамянов обясни, че въпросните лимити отнемат от лекарите свободната преценка за това кое лекарство ще бъде най-добро за даден пациент и съответно влошават качеството на предлаганата медицинска помощ. „Аз си представям ситуация, в която лекарят казва на пациента: „Виж какво, за тебе е ей това лекарство, но не мога да ти го предпиша, защото Здравната каса ще ме глоби. Ще ти предпиша ей това, което не съм сигурен, че ще ти действа”. За мен това е абсолютно неприемливо. За нас това е проблем”, обясни представителят на пациентските организации.

Преди дни Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) и Центърът за защита на правата на здравеопазването (ЦЗПЗ) също отправиха предупреждение, че лимитите в системата на здравеопазването пречат на реалната конкуренция в сектора и съответно на предоставянето на по-качествено медицинско обслужване. Те засегнаха и медицинските стандарти, които според тях целят затрудняване на създаването на извънболнични заведения за медицинска помощ.

Дамянов коментира и планираната демонополизация на Касата, като каза, че в много държави, където са опитали да проведат въпросния процес, правят стъпка назад към модела, който в момента действа у нас. Причината е, че демонополизацията там не е била направена ефективно. Той даде пример с Германия: „В Германия има 15 каси, но те са над близо 70 милиона население и финансовата дисциплина в Германия е далеч по-сериозна, отколкото в България”. Вместо демонополизация той предложи намиране на допълнителен източник на финансиране, като това може да е някакъв втори стълб от доброволни, допълнителни здравни осигуровки или да са частни фондове.