Игри на придобивания

Един бърз поглед на придобиванията от страна на най-големите технологични гиганти през годините може да направи впечатление дори на най-неангажираните с темата наблюдатели. Сякаш голямата петорка – Amazon, Alphabet (компанията майка на Google), Microsoft, Apple и Facebook – е решила да изкупи всички печеливши и перспективни проекти на пазара.

Microsoft даде милиардни суми за VoIP приложението Skype (8.5 млрд. щ. долара), бизнес социалната мрежа LinkedIn (26.2 млрд. щ. д.), шведската Mojang – създател на световно – известната видеоигра Minecraft (2.5 млрд. щ. д.) и социалната мрежа Yammer (1.2 млрд. щ. д.). Facebook за няколко години прибави в своя актив социалната мрежа Instagram (1 млрд. щ. д.), чат месинджъра WhatsApp (19 млрд. щ. д.), както и разработчика на очила за виртуална реалност Oculus (2 млрд. щ. д.).

Google беше сред първите компании, които започнаха да придобиват разпознаваеми играчи в онлайн сегмента. В нейния актив са платформата за видеохостинг YouTube, мрежата за мобилна реклама AdMob и тази за онлайн реклама DoubleClick, софтуерът за GPS навигация Waze, DeepMind Technologies за разработки в сферата на изкуствения интелект, активи на Motorola и HTC.

В групата на онлайн гигантите, активно придобиващи по-малки ИТ компании, можем да включим също eBay, китайските Alibaba и Tencent, японските Rakuten и SoftBank, както и американския телеком Verizon. Независим наблюдател би казал, че накрая технологичният бранш ще бъде сведен до няколко големи корпорации, които поглъщат всички останали перспективни решения и услуги, много преди те да се превърнат в техни конкуренти.

Има ли обаче в действителност такава опасност? По-скоро не. Внимателен анализ на сектора показва, че се случва точно обратното – динамичното придобиване на по-малки фирми от страна на големите ИТ корпорации по-скоро води до увеличаване на разнообразието и участниците в този сегмент и в крайна сметка до по-богат избор от нови услуги за потребителите. Може и на мнозина да им изглежда парадоксално, но за това си има логични причини, които ще се опитаме да систематизираме в следващите редове.

Повече серийни предприемачи

Когато Google, Microsoft или Facebook придобият поредния перспективен стартъп, всичко, което вижда публиката, е, че още една любима на милиони потребители услуга става част от някой дигитален гигант. Това, което често не се забелязва е, че нейните основателите, които излизат от компанията със значителна сума пари, най-често не остават със скръстени ръце. Предприемаческият дух е нещо, което трудно се губи, и повечето от тези вече постигнали успех бизнесмени обикновено използват новопридобитите средства, за да започнат нови начинания.

Може би най-известният пример за това е съоснователят на PayPal Илон Мъск, който стартира днешните си компании Tesla Motors и Space X със средства от продажбата на разплащателната платформа на eBay. Друг популярен случай е с двама от съоснователите на YouTube – Стив Чен и Чад Хърли, които през 2006 г. продават видео платформата на Google за впечатляващата по онова време за подобен проект сума от 1.65 млрд. щ. долара. С част от парите те по-късно създават онлайн компанията AVOS Systems, която пуска редица успешни приложения и услуги. След това Стив Чен става партньор във фонда Google Ventures и стартира друг онлайн проект – готварската платформа Nom.

Никълъс Зенстрьом и останалите основатели на Skype пък първоначално продават платформата на eBay за сумата от 2.6 млрд. щ. долара, след което Зенстрьом създава услугата за онлайн разпространение на видео Joost. През 2009 г. той участва в консорциум за откупуване на Skype от eBay за 2.75 млрд. щ. д. и препродажбата й този път на Microsoft за цели 8.5 млрд. щ. долара. В последствие самият Зенстрьом основава инвестиционния фонд Atomico, който е инвестирал в над 50 технологични компании от целия свят, включително Rovio – създател на играта Angry Birds, Last.fm, Klarna и др.

Повече нови инвеститори

Неписано правило в Силициевата долина е, че когато даден предприемач продаде своя бизнес, той започва да инвестира в следващата вълна от стартъпи. Независимо дали като бизнес ангел, или като част от инвестиционен фонд. Примерите за това са стотици. Друг съосновател на PayPal – Питър Тийл – например, днес е сред най-изявените рискови инвеститори и основател на един от най-популярните фондове в Калифорния – Founders Fund. Той е също сред първите инвеститори във Facebook, закупувайки 10.2% от социалната мрежа още през август 2004 г., които осем години по-късно продава за над 1 млрд. щ. долара. Тийл е и сред партньорите на най-известния стартъп акселератор в света Y Combinator, който на практика наложи съвременния модел на акселераторите.

Повече позитивни примери

Независимо дали основателите, продали успешно своите компании, създават нови стартъп проекти, или стават рискови инвеститори, те винаги се превръщат в позитивен пример за стотици младежи, мотивирайки ги да развият собствените си идеи. Логиката е проста: Бил Гейтс, Джеф Безос и Марк Зукърбърг са единици и да създадеш Google, Microsoft или Facebook е почти невъзможно, но да направиш по-малък дигитален проект и да го продадеш на някой от най-големите играчи вече е реалистична цел. Такива случаи са хиляди и това изглежда като оправдан риск за всеки стартиращ предприемач.

Горните причини обясняват защо въпреки активната консолидация, броят на новите технологични компании през последните години е нараснал значително. Да, действително няма много такива, които биха могли да достигнат мащабите на голямата петорка. Компаниите с пазарна капитализация над един милиард (т.нар. еднорози - unicorns) и тези с оценка над 10 милиарда долара (т.нар. decacorns) обаче са повече от всякога.

Нараства и броят на дигиталните стартъпи, които през последните години са станали толкова големи, че вече е почти невъзможно да бъдат погълнати дори от петте „бегемота” в сектора. Към тази група можем да причислим Uber и неговия конкурент Lyft, Twitter, Airbnb, WeWork, Dropbox, Snap, Space X и много други. Макар в някои от тях Google или Microsoft да имат малък дял, е малко вероятно някога те да придобият мажоритарен пакет. Същевременно развитието на нови технологични подсегменти като изкуствения интелект (Artificial Intelligence), brain – computer интерфейсите, автономните коли, финтех или „интернет на нещата“ (Internet of Things) може много скоро да доведе до раждането на следващите гиганти, които в бъдеще биха могли да се изправят дори срещу тези от голямата петорка.