Как треската за AI всъщност обърква плановете на тех гигантите

Преди пет години, след като бяха подложени на натиск от страна на служителите си, водещите технологични компании започнаха да поемат по-амбициозни ангажименти в областта на климата. През 2019 г. Amazon заяви, че до 2040 г. ще постигне нулеви нетни въглеродни емисии. През следващата година Microsoft се ангажирал, че до 2030 г. ще премахне повече въглеродни емисии, отколкото отделя. А през 2021 г. Google се нае да постигне нулеви нетни емисии до края на десетилетието.

Тези усилия сега са под все по-голям риск заради изкуствения интелект. В поредица от неотдавнашни доклади за околната среда трите технологични гиганта признаха, че надпреварата за изграждане на нови центрове за данни и разработване на изчислително интензивни функции на изкуствения интелект може да усложни дългосрочните им цели в областта на климата.

През май Microsoft заяви, че въглеродните ѝ емисии вече са с 30% по-високи в сравнение с 2020 г., тъй като инвестира в инфраструктурата, необходима за поддържане на услугите на AI. Производителят на софтуер заяви, че това е затруднило постигането на целта за отрицателни въглеродни емисии до 2030 г. Миналата седмица Google заяви, че въглеродните ѝ емисии са се увеличили с 48% през последните пет години поради потреблението на енергия в центровете за данни и емисиите от веригата за доставки на компанията.

Стремежът да се добавят продукти с изкуствен интелект ще затрудни намаляването на тези емисии в бъдеще“, заявиха от Google.

В сряда Amazon заяви, че всъщност е намалила въглеродните емисии през миналата година с 3%, но все още очаква да се сблъска с някои предизвикателства, свързани с AI. Компанията планира да похарчи около 150 млрд. долара през следващите 15 години за центрове за данни. „Това не е линеен път“, каза Кара Хърст, главен директор по устойчивостта на Amazon, относно напредъка към целта за нулеви нетни емисии.

Ще видим промени. Има неща като изкуствения интелект, с които ще трябва да се справим, но мисля, че разполагаме с толкова много инструменти, с които не разполагахме дори преди няколко години.“

Разкритията на трите технологични компании са едни от най-ясните индикации за потенциалното въздействие върху околната среда от треската около генеративния AI. Зад днешните чатботове и софтуера с изкуствен интелект се крие огромна и все по-разрастваща се мрежа от центрове за данни, жадни за енергия. В някои от тях могат да се открият хиляди желани чипове H100 на Nvidia, всеки от които консумира до 700 вата, или почти осем пъти повече от енергията, използвана от типичен 60-инчов телевизор с плосък екран.

Дори преди вълната на генеративния изкуствен интелект софтуерът вече консумираше значително количество енергия. Но сега той преживява бум“, казва Роберто Вердекиа, доцент в университета във Флоренция, който изследва устойчивостта на софтуера.

Красноречиво е изчислението на Международната агенция по енергетика се изчислява, че една заявка за търсене в Google обикновено изисква средно 0.3 ватчаса електроенергия, докато заявка в ChatGPT консумира около 2.9 ватчаса.

Общоприетото мнение в индустрията е, че енергийните нужди само ще се увеличават, тъй като конкурентният натиск кара компаниите по света да инвестират в изграждането на по-големи модели на изкуствен интелект и по-големи центрове за данни. Според NextEra, гигант в областта на чистата енергия, технологичните компании са толкова отчаяни да изграждат огромни центрове за данни, че нуждите от електроенергия за захранване са сравними с тези на цели градове.

Вердекиа заяви, че технологични компании като Google и разработчика на ChatGPT OpenAI „няма да се спрат нито за миг в тази надпревара за най-добър модел. И в този момент ние жертваме много други неща заради това.“

От своя страна Microsoft, Google и Amazon казват, че работят върху технологични методи за използване на по-малко енергия или за по-ефективно балансиране на търсенето в мрежата. Това може да включва повишаване на ефективността на чиповете и сървърите, разполагане на оборудването по начин, който изисква по-малко охлаждане, и преместване на натоварването в различни зони в зависимост от това къде има налична енергия - особено зелена енергия.

Някои специалисти в областта на технологиите, включително главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман, залагат на ядрената енергия като възможно решение. Алтман е инвестирал в компаниите за ядрена енергия Oklo и Helion, а преди това заяви, че бъдещето на AI зависи от „пробив“ в енергетиката. Но няма гаранция, че ядреният вариант ще проработи.

Не бива обществото да „плаща цената за спекулациите“, че технологичните компании ще решат проблема с огромната консумация на енергия от големите езикови модели, казва Дейвид Ролник, доцент по компютърни науки в университета Макгил.

Технологичните компании често изтъкват потенциала на изкуствения интелект за решаване на проблеми, свързани с изменението на климата. Ролник заяви, че неговите изследвания разглеждат начините, по които AI може да се използва за смекчаване на климатичната криза, например при наблюдение на биоразнообразието, оптимизиране на енергийните мрежи и ускорено моделиране на климата. Но той каза, че проектите за климата, задвижвани от AI, по които работи, са много по-малко енергоемки от общите системи за AI, които разработват водещите технологични компании. Усилията му разчитат на по-целенасочени модели, достатъчно ефективни, за да „работят на лаптоп“. 

Въпреки че преди няколко години служителите в технологичния сектор бяха водещи в борбата за повишаване на вниманието към изменението на климата чрез протести и петиции, днес те имат по-малко възможности за влияние в условията на по-сложен пазар на труда. Ако някой може да накара компаниите да преосмислят усилията си за опазване на околната среда, това вероятно са регулаторните органи или потребителите. За тази цел Ролник призова за решения, които „да променят структурите на стимулите“. Това включва по-големи изисквания за прозрачност, които да показват на хората колко точно енергия консумират продуктите на изкуствения интелект, за да могат те да направят по-добър потребителски избор.

„Когато за компаниите е удобно да се фокусират върху екологични ангажименти, тогава те ще се фокусират върху екологични ангажименти“, каза Ролник.

Обществото не бива да смята, че дадена компания ще преследва обществената полза пред печалбата.“