Как митата върху стоманата и алуминия ще се отразят на инфлацията

Една от последните новини, които вълнуват инвеститорите са обявените нови мита от страна на САЩ върху вноса на стомана и алуминий. И как тези действия от страна на американската администрация ще се отразят на инфлацията.

Според проучване на Deutsche Bank налагането на 25% мито върху вноса на тези две суровини би оказало определен ефект върху ценовите равнища. От инвестиционната банка изчисляват, че тези мита биха довели до покачване на инфлацията с между 30 и 40 базисни пункта.

По-широката дискусия около митата се простира отвъд преките разходи, наложени върху вносните стоки. В исторически план митническите тарифи обикновено водят до увеличение на цените по веригите на доставки, като засягат не само самите суровини, но и индустриите, които разчитат на тях.

Алуминият и стоманата са ключови суровини в секторите на автомобилостроенето, строителството, както и при производството на доста потребителски стоки за бита. Поради това по-високите разходи за суровините ще доведе и до покачване на цените на крайните продукти.

Анализаторите на Deutsche Bank смятат, че ако влязат в сила допълнителни реципрочни мита върху други стоки, инфлационното въздействие може да бъде още по-силно изразено и да доведе до повишаване на общата инфлация до над 3.5% на годишна база.

А това ще създаде проблеми за Федералния резерв, който в момента е във фаза на понижение на лихвите. Ако инфлационните очаквания се повишат или ако пазарът на труда покаже признаци на прегряване, Фед може да се окаже ограничен в поддържането на политика на стабилни лихвени проценти. И може да накара централните банкери да погледнат в посока потенциално повишение на лихвените равнища.

Това е особено важно, като се има предвид, че увеличението на цените, произтичащо от митата, често се отразява на потребителите в продължение на няколко тримесечия, което означава, че инфлационният натиск може да се запази дори при колебания при другите ключови икономически фактори.

Структурата на митническите тарифи също играе роля за това как се реализира инфлацията. Според оценки на Deutsche Bank през 2023 г. общият внос в САЩ съставлява около 16.4% от основните разходи за лично потребление (PCE).

Ако реципрочните тарифи се прилагат изцяло, ценовото равнище може да се повиши с около 50 базисни пункта. При по-умерено допускане за прехвърляне на 50% от разходите за митата върху крайните потребители, покачването на инфлацията би било с 25 базисни пункта. При прехвърляне на 75% от тарифите върху стоките, инфлацията би се покачила с 40 базисни пункта.

При алуминият и стоманата, където вносът представлява приблизително 0.4% от основния PCE индекс, 25% мито би добавило приблизително 9 базисни пункта към равнището на цените, в случай, че бъде изцяло приложена. Дори при по-нисък процент на прехвърляне от 50-75% инфлационното въздействие ще остане значително – около 5 до 7 базисни пункта.

Последиците от тези тарифи не се ограничават само до непосредствено засегнатите сектори. По-високите производствени разходи за производителите биха могли да доведат до инфлация надолу по веригата в някои услуги, като например ремонт на моторни превозни средства и някои сегменти на хранително-вкусовата промишленост.

В допълнение на това потенциалните странични ефекти биха могли да засегнат и пазари като тези на употребявани автомобили и на самолетни билети, тъй като компаниите коригират ценовите си политики в отговор на нарастващите разходи.

Друг фактор е взаимодействието между митата и глобалните търговски отношения. Според Deutsche Bank през 2022 г. САЩ са имали среднопретеглена митническа ставка от 1.5%. Ако видим реципрочни мита върху американските стоки, този процент може да се увеличи до 4.8%, което ще означава значително увеличение на търговските бариери пред глобалната търговия.

Тази промяна би могла да провокира ответни мерки от страна на ключови търговски партньори, което допълнително ще засили ценовия натиск и икономическата несигурност. Очаква се инфлационното въздействие на тези тарифи да бъде най-силно през 2025 г., като през следващите години то ще намалее с приспособяването на икономическите контрагенти.

Deutsche Bank предупреждават, че допълнителните универсални тарифи - като предложената базова тарифа от пет процентни пункта, изключваща вноса от Канада и Мексико, може да увеличат инфлационните рискове през 2025 и 2026 година.

Управлението на инфлационния натиск, без да се задушава икономическият растеж, остава предизвикателство както за политиците, така и за бизнеса. Употребата на митата често се представя като средство за защита на националните индустрии, но е необходимо внимателно да се оценят последващите ефекти върху инфлацията и икономическата стабилност.

Натиск от страна на търговската политика би могъл да усложни усилията за постигане на ценова стабилност в близък и по-дългосрочен план. И то особено на фона на това, че инфлацията вече е основен проблем за Федералния резерв.

Източник: БенчМарк Финанс