Китай иска всички да харесват Китай
Страната обаче търпи обвинения в расизъм и трябва да се постарае доста да накара чужденците да учат мандарин
© ECONOMIC.BG / БТА
Африкански студенти, учещи в Китай
~ 2 мин.
Дори хората, които мразят Америка, харесват Америка. Бившият севернокорейски лидер Ким Чен-ир е бил обсебен от филмите на Холивуд. Левите европейци, които наричат САЩ империалистичен хегемон, пеят песните на Боб Дилън. Терористите пък използват Facebook, пише Quartz.
Не такова е отношението обаче спрямо Китай. Разбира се, има американски граждани, които сравняват литературата на двете страни и които обичат да носят дълги китайски тениски. Пекин обаче иска да разгърне привлекателността си отвъд образа на странния китайски персонаж във филмите. Китай да бъде харесвана от целия свят.
Изключение не правят развиващите се страни. В една основна гореща точка – Африка – Китай влага много пари и ресурси с цел да подобри имиджа си. Азиатската страна също така иска да увери африканските граждани, че нейният бърз и голям растеж на световната сцена е мирен.
Ключът е концепцията за „меката сила”. Измислена през 90-те години на миналия век от американския политолог Джоузеф Най, тази фраза е често използвана от китайските лидери, включително от президента Си Дзинпин. Меката сила е всъщност сила на привличане. Тя кара всеки един да иска това нещо, което е добро за държавата и което я укрепва. САЩ, например, искат хората да харчат пари за холивудските филми. Оказва се, че останалата част от света също иска това. Америка иска хората по цял свят да учат английски, а същото искат и самите те.
Китай иска да постигне подобно нещо. Тя иска другите страни да се присъединят към инициативата ѝ „Един пояс, един път” – огромен инфраструктурен проект, който би създал търговски маршрути между Азия и Европа. Пекин иска също компаниите, успели в Китай, да могат да продават стоката си и в чужбина. Азиатската страна също така иска хората да учат мандарин.
За всичко това обаче ще трябва убеждаване. В Африка Китай често изглежда по-скоро расистки настроена, отколкото привлекателна. Изложба, наречена „Това е Африка”, поставена в китайски музей през октомври 2017 г., сравнявала африканците с животни. Комедийна сцена по време на китайската новогодишна програма, излъчвана по националната телевизия на страната, пък е показала китайски актьори с боядисани в черно лица, имитиращи кенийци.
Кения от своя страна търпи сериозни обвинения в расизъм и дискриминация от страна на Китай. В африканската страна китайски изпълнител работи по амбициозен железопътен проект, който да свърже Найроби и Момбаса. Наскоро разследване на кенийска медия установи, че кенийски граждани са работели по жп проекта, като са били изолирани от техните китайски колеги. Кенийците са били принуждавани да извършват по-маловажни дейности, въпреки че са имали висока квалификация, и са имали по-малко привилегии. След медийното разследване кенийските служители били накарани да подпишат споразумение за конфиденциалност, според което вече нямат право да разговарят с медиите.
Quartz обаче отишли на място в Найроби. Там медията разговаряла с Ерик Кирайт, говорител на кенийското правителство, който коментирал, че партньорството с Китай е послужило добре на Кения. Управляващите в Найроби като цяло били завладени меката сила на азиатската страна, а освен това Кирайт веднъж спорно призовал кенийците да оценят китайското правителство и да работят по-усърдно. Впоследствие обаче добавил, че местните изискват уважение, особено когато са си в собствената страна.
Не такова е отношението обаче спрямо Китай. Разбира се, има американски граждани, които сравняват литературата на двете страни и които обичат да носят дълги китайски тениски. Пекин обаче иска да разгърне привлекателността си отвъд образа на странния китайски персонаж във филмите. Китай да бъде харесвана от целия свят.
Изключение не правят развиващите се страни. В една основна гореща точка – Африка – Китай влага много пари и ресурси с цел да подобри имиджа си. Азиатската страна също така иска да увери африканските граждани, че нейният бърз и голям растеж на световната сцена е мирен.
Ключът е концепцията за „меката сила”. Измислена през 90-те години на миналия век от американския политолог Джоузеф Най, тази фраза е често използвана от китайските лидери, включително от президента Си Дзинпин. Меката сила е всъщност сила на привличане. Тя кара всеки един да иска това нещо, което е добро за държавата и което я укрепва. САЩ, например, искат хората да харчат пари за холивудските филми. Оказва се, че останалата част от света също иска това. Америка иска хората по цял свят да учат английски, а същото искат и самите те.
Китай иска да постигне подобно нещо. Тя иска другите страни да се присъединят към инициативата ѝ „Един пояс, един път” – огромен инфраструктурен проект, който би създал търговски маршрути между Азия и Европа. Пекин иска също компаниите, успели в Китай, да могат да продават стоката си и в чужбина. Азиатската страна също така иска хората да учат мандарин.
За всичко това обаче ще трябва убеждаване. В Африка Китай често изглежда по-скоро расистки настроена, отколкото привлекателна. Изложба, наречена „Това е Африка”, поставена в китайски музей през октомври 2017 г., сравнявала африканците с животни. Комедийна сцена по време на китайската новогодишна програма, излъчвана по националната телевизия на страната, пък е показала китайски актьори с боядисани в черно лица, имитиращи кенийци.
Кения от своя страна търпи сериозни обвинения в расизъм и дискриминация от страна на Китай. В африканската страна китайски изпълнител работи по амбициозен железопътен проект, който да свърже Найроби и Момбаса. Наскоро разследване на кенийска медия установи, че кенийски граждани са работели по жп проекта, като са били изолирани от техните китайски колеги. Кенийците са били принуждавани да извършват по-маловажни дейности, въпреки че са имали висока квалификация, и са имали по-малко привилегии. След медийното разследване кенийските служители били накарани да подпишат споразумение за конфиденциалност, според което вече нямат право да разговарят с медиите.
Quartz обаче отишли на място в Найроби. Там медията разговаряла с Ерик Кирайт, говорител на кенийското правителство, който коментирал, че партньорството с Китай е послужило добре на Кения. Управляващите в Найроби като цяло били завладени меката сила на азиатската страна, а освен това Кирайт веднъж спорно призовал кенийците да оценят китайското правителство и да работят по-усърдно. Впоследствие обаче добавил, че местните изискват уважение, особено когато са си в собствената страна.
