Кои страни дават гражданство срещу инвестиция

България е една от деветте страни в ЕС, които дават възможност за придобиване на постоянно пребиваване и гражданство от чужденци посредством инвестиция, но е на опашката по прилагане на тази възможност. Това сочат данни от сравнителен анализ за периода 2013-2015 г. на базираната в Лондон неправителствена организация Global Investor Immigration Council (GIIC) .

Според проучването на организацията, броят на чуждестранните инвеститори, които са се възползвали от подобни програми в изследваните държави от ЕС, се е увеличил повече от два пъти за последните три години - от малко над 2 800 през 2013 г., за 2015 те са вече повече от 6 200. Така, ако за 2013 г. събраните инвестиции са били близо 1,9 млрд. евро, за 2015 г. те вече надвишават 4,2 милиарда евро.

Анализът на GIIC сочи, че в рамките на Европейския съюз осем държави-членки развиват успешно програми за постоянно пребиваване и гражданство чрез инвестиция - Испания, Португалия, Малта, Унгария, Гърция, Кипър, Латвия и Великобритания. През последните три години тези държави са успели да привлекат близо 15 400 инвеститори и да реализират приблизително 10,2 млрд. евро под формата на преки чуждестранни инвестиции. За 2015 г. Кипър привлича 2,1 млрд. евро чрез инвестиции във финансови инструменти и недвижими имоти; Португалия - 1,7 млрд. само в недвижими имоти; Унгария - 1,5 млрд. в специални финансови инструменти. Въпреки че България също упражнява подобно законодателство, привлечените по този начин средства през последните 3 години в страната не надвишават 80 милиона евро.

Една от препоръките, които независимата организация Global Investor Immigration Council дава за привличане на по-сериозен интерес от страна на инвестиционната общност, е официалното обявяване на съществуващото законодателство по темата като програма за пребиваване и гражданство.

Друга експертна препоръка  е разграничаването на инвеститорите като отделна категория кандидати за постоянно пребиваване, което ще предотврати забавената и усложнена обработката на документите им. Сред пречките е и участието на повече от един административен орган в цялостната процедура по кандидатстване, което я прави неудобна и тромава за инвеститора, изисквайки едни и същи документи да бъдат представени пред различни инстанции. Според анализа на организацията въвеждането на електронна система за проследяването на процеса на кандидатстване за постоянно пребиваване би улеснило значително инвеститорите и администрацията.

Сравнителният анализ сочи, че Унгария се откроява като пример за изключително опростени механизми за обработка на документи. Инвеститор в унгарската програма получава формално одобрение за по-малко от един месец. Така за 2014 г. Унгария е на първо място в Европа по привлечени средства по тази програма, а само през 2015 г. броят кандидати е близо 2 900, което е почти половината от всички привлечени в страните от ЕС. Кипър извършва цялата административна процедура по преглед и одобрение на кандидатстване за гражданство в рамките на 3 месеца. За сравнение - в България подготвителните стъпки и процедури, необходими за получаването на разрешение за постоянно пребиваване чрез инвестиция отнемат близо 6 месеца, а разглеждането на документи за гражданство - поне 12 месеца.

Така България изостава значително с привличането на чуждестранни инвеститори по тази линия, въпреки че страната е с минимален инвестиционен праг, равен на този в Испания и Португалия – 500 000 евро. Най-скъпата инвестиционна имигрантска програма е на Великобритания, където изискването може да достигне до 10 милиона паунда.

Според експертите подобрената прозрачност на механизма също може да доведе до засилена обществена подкрепа и инвеститорско доверие. За тази цел държави като Великобритания и Португалия, например, публикуват редовни доклади с резултатите, постигнати от съответната програма, като обявяват както броя привлечени инвеститори, така и размера на получени инвестиции в конкретния сектор. Специалистите обръщат внимание, че България не обявява официални данни, а представените са събрани от индустрията.

Сравнителният анализ и данните можете да откриете тук: http://www.giic.uk/wp-content/uploads/2016/06/GIIC_IIP_Performance_2013-2015.pdf