Кривата на доходността в САЩ отново се обърна
Това се приема като сигнал, че предстои рецесия в най-голямата икономика

© ECONOMIC.BG / БТА
Доходността на двугодишните държавни облигации на САЩ се повиши над 10-годишните разходи по заемите в понеделник. Така наречената инверсия на кривата, която често предвещава икономическа рецесия, сега се случва при очакванията, че лихвените проценти може да се повишат по-бързо и по-далеч от очакваното.
Опасенията, че Федералният резерв на САЩ може да избере по-голяма от очакваната стъпка на увеличение тази седмица, за да овладее инфлацията, прати двугодишната доходност по облигациите до невиждани от 2007 г. насам стойности.
Но също така се разпространява мнението, че агресивното повишаване на основните лихви може да насочи икономиката към рецесия.
Разликата между 2- и 10-годишната доходности по държавните облигации падна до минус 2 базисни пункта (bps), преди да се повиши обратно до около пет базисни пункта, показват данните на Tradeweb, цитирани от Reuters.
Кривата се обърна отново преди два месеца, преди това пък имаше подобно състояние през 2019 г.
Обръщането на кривата на доходността се разглежда от много анализатори като надежден сигнал, че рецесията може да настъпи през следващите година или две.
Този ход следва инверсии в петък при разликата между тригодишната и 10-годишната, както и между петгодишната и 30-годишната облигации на САЩ. Всичко това се случва на фона на ускоряваща се инфлация, която не дава признаци на охлаждане.
Доходността на двугодишните облигации се повиши до 15-годишен връх – около 3.25%, преди да се понижи до 3.19%, докато доходността на 10-годишните книжа достигна същото ниво – най-високото от 2018 г.
Данните от петък показват най-голямото годишно нарастване на инфлацията в САЩ от повече от 40 години и очаквания, че Федералният резерв може да ускори повишаването на лихвите от септември. Много анализатори са на мнение, че централната банка може действително да увеличи стъпката.
Анализаторите на Barclays казаха, че вече очакват движение от 75 базисни пункта по време на срещата на Федералния комитет за отворен пазар (FOMC) в сряда, а не 50 базисни пункта, за които беше съобщено.
Паричните пазари сега ценообразуват общо 175 базисни пункта при повишения до септември, но има 20% шанс за движение от 75 базисни точки тази седмица, което, ако бъде приложено, ще бъде най-голямото повишение при една среща от 1994 г. насам.
Междувременно залозите за крайния лихвен процент в САЩ се изместват. В понеделник те определиха пиковата стойност до 4% до средата на 2023 г., което е почти един процентен пункт повече спрямо прогнозите от края на май.
Deutsche Bank заяви, че сега лихвените проценти ще достигат връх от 4.125% в средата на 2023 г.
Някои анализатори обаче са скептични, че Фед ще се движи по-бързо с повишаване на лихвите. Старши икономистът на Pictet Wealth Management Томас Костерг отбеляза например, че повечето двигатели на инфлацията, като храни и горива, остават извън контрола на централните банкери.
През лятото те ще са наясно с данните за растежа и жилищата, които започват да изглеждат по-нестабилни“, каза Костерг. „Съмнявам се, че ще направят стъпка от 75 базисни пункта. 50 базисни пункта вече са достатъчно голяма стъпка за тях.“
Разпродажбата на държавни облигации постави други пазари на ръб, изпращайки германските 10-годишна доходност до най-високите нива от 2014 г. и свали фючърсите на S&P 500 с 2.5% по-ниски.