Малък елит контролира лъвския дял от световното богатство и власт

Новият доклад „World Inequality Report“ предупреждава, че по-малко от 60 000 от най-богатите хора в света - достатъчно, за да се напълни футболен стадион - притежават повече богатство от половината население на Земята, взето заедно, пише Euronews.

Докладът подчертава огромните разлики в доходите и богатството, които се превръщат и в неравномерно разпределение на политическата власт, като глобален елит, представляващ 0,001% от населението, е три пъти по-богат от най-бедните 50%.

В рязък контраст с тяхното богатство и влияние, най-високият слой „допринася непропорционално малко за публичните финанси. Ефективните данъчни ставки се увеличават за по-голямата част от населението, но спадат рязко за милиардерите и центимионерите“.

За да се постави това в контекст: работещи от средната класа с високи професионални заплати - като лекари, учители и инженери - плащат по-голям дял от доходите си като данъци, отколкото милиардер, чието богатство произтича от офшорни структури или капиталови печалби.

Това не само подкопава данъчната справедливост, то лишава обществата от ресурсите, необходими за образование, здравеопазване и действия в областта на климата“, се казва още в доклада.

Жените работят повече, мъжете прибират повече пари

Докато човечеството като цяло работи по-малко часове, мъжете са тези, които най-много печелят от намаляването на формалното работно време, докато общото натоварване на жените остава високо.

Това неравномерно разпределение на времето е едно от най-ясните доказателства, че напредъкът в трудовите условия не се е превърнал автоматично в равенство между половете“, се посочва в доклада.

Ако отработените часове разкриват една измерима страна на неравенството, делът на доходите от труд показва друга. Тези данни отразяват каква част от общите доходи, генерирани от труд в дадена страна или регион, се пада на жените и как този дял се е променял във времето.

Въпреки напредъка, жените остават далеч от постигане на равнопоставеност във всички региони на света. В глобален план днес жените печелят едва около една трета от общите доходи от труд… никой регион в света не е достигнал баланс 50–50 между мъже и жени“, се казва още.

Разликите са най-изразени в Южна Азия, Близкия изток и части от Африка, където на жените се пада по-малко от една четвърт от всички доходи от труд.

Вината за климатичните промени е у собствениците на компании, не у хората

Неравният принос на богатите и бедните държави към климатичните промени е едно от най-фрапиращите проявления на глобалното неравенство. На международно ниво средният въглероден отпечатък на най-горните 10% по доходи в САЩ — измерен чрез емисиите, свързани с тяхното потребление — е над 40 пъти по-голям от този на най-горните 10% в държави като Нигерия.

Човек, който попада в глобалния 1% по доходи, отделя средно около 75 пъти повече въглерод годишно, отколкото човек от най-бедните 50%. Повечето оценки на емисиите традиционно отнасят парниковите газове към крайните потребители на стоки и услуги.

Този подход, базиран на потреблението, подчертава различията в начина на живот и моделите на потребление. Но той пренебрегва друга ключова измерение на отговорността: собствеността върху капитала“, отбелязва докладът.

Обикновените хора не могат лесно да променят това, което купуват - бюджетите им са ограничени, нямат цялата необходима информация, за да вземат най-добрите решения, или просто нямат достъп до по-зелени алтернативи.

За разлика от тях хората, които притежават фабрики, енергийни компании и други големи активи, решават къде да се инвестират средствата и лично печелят, когато индустриите с високо замърсяване се представят добре.

Затова подходът, основан на собствеността, разпределя емисиите от производството към тези, които притежават съответните капиталови активи. При тази логика човек, който притежава 50% от акциите на компания, получава 50% от нейните емисии, независимо дали директно или чрез посредници като инвестиционни фондове“, се аргументира докладът.

Във Франция, Германия и САЩ въглеродният отпечатък на най-богатите 10% е три до пет пъти по-висок, когато се включат емисиите, свързани с частната собственост. В Съединените щати най-богатите 10% са отговорни за 24% от емисиите, свързани с потреблението, но за 72% от емисиите, отнесени към собствеността.

В глобален мащаб контрастът е още по-силен. Най-богатият 1% е отговорен за 41% от всички парникови газове при подхода, базиран на собствеността, в сравнение с 15% при потребителския подход.

Късметът е на страната на… политически силните?

Докладът твърди, че международната парична и финансова система е структурно устроена да облагодетелства богатите държави и да изсмуква ресурси от по-бедните.

Привилегирован малък брой държави имат предимството да заемат евтино и да инвестират в относително по-печеливши активи… това предимство е описано за първи път през 60-те години като непомерната привилегия на Съединените щати“, обяснява докладът, подчертавайки, че тя не е резултат от „изключително умели инвестиции, а от централната роля на долара“.

Нови данни показват, че това вече не е специфично американско явление.

Европа, Япония и други развити икономики днес се радват на подобна „сделка“, докато развиващите се и бедните държави са в обратната позиция. Това означава да плащат високи лихви по своите дългове, да държат нискодоходни резерви и всяка година да прехвърлят доходи към чужбина.

Най-богатите 20% от държавите системно записват положителни „излишни доходности“ от външните си позиции, еквивалентни на около 1% от съвкупния им БВП. За разлика от тях, долните 80% от държавите са постоянни нетни длъжници и имат отрицателни излишни доходности от около 2% от техния БВП. В някои по-бедни региони изходящите плащания по нетни доходи към по-богати държави могат да надхвърлят разходите на правителствата за здравеопазване.

Това означава, че глобалните финанси действат като тих, постоянен данък върху развитието на по-бедните държави и средствата, които биха могли да отидат за училища, болници или инфраструктура, вместо това се използват за обслужване на активите на богатите държави. Ключово е, че докладът подчертава, че тази схема не е естествен резултат от свободните пазари, а следствие от политически и институционален дизайн.

В заключение докладът отбелязва, че настоящата глобална система възпроизвежда неравенството между държавите по начин, който напомня - макар и в по-фина форма - старите модели на колониална експлоатация.