„Изгубени в превода“: Ресорната комисия отново удължи Бюджет 2025, но „минималистично“

Само ден преди „разтурянето“ на 51-вото Народно събрание депутатите се разбързаха отново да удължат действието на държавния бюджет за 2025 г., чието първо удължаване е до края на този месец. На извънредно заседание във вторник Комисията по бюджет и финанси прие на второ четене удължаването на миналогодишния бюджет до окончателното приемане на нов, което не е ясно кога ще стане. Предстои в сряда, когато е последният работен ден на сегашното НС преди да излезе в почивка заради предизборната кампания, законопроектът да бъде разгледан на второ четене.

Заседанието на ресорната комисия започна с объркване какво се предлага и гласува, а впоследствие имаше напомняния кой трябва да е най-отговорен в държавата и предупреждения да не се раздува допълнително (и предизборно) бюджетният дефицит.

Последното се наложи, след като някои парламентарни групи опитаха да прокарат свои идеи за подоходна и данъчна политика, включително за повторно повишение на прага за регистрация по ДДС.

Повечето предложения са формулирани така, че създават рискове за стабилността на публичните финанси“, коментира служебният министър на финансите Георги Клисурски, който апелира да се даде шанс на следващото Народно събрание да прокарва политики, а сега да се действа „минималистично“.

Той подчерта, че в идеите на депутатите има заложени разходни мерки, но не и компенсиращи при приходите. „При липсата на редовен бюджет това единствено и само увеличава дефицита“, заяви Клисурски.

Според нас в удължителен закон не е най-доброто място да се правят мерки за доходна и данъчна политика“, категоричен бе той.

Парите за общините

Разискванията започнаха с момент тип „изгубени в превода“, както го определи депутатът от „ДПС – Ново начало“ Йордан Цонев. Причината: оказа се, че три различни парламентарни групи предлагат едни и същи текстове, по идеи на Националното сдружение на общините (НСОБР). Напомняме, че по време на първото разглеждане на законопроекта от организацията апелираха да се разреши на общините да правят разходи по капиталовата си програма и да харчат преходните си остатъци (бел. ред. – т.е. неизразходваните средства, които остават в края на бюджетната година и се прехвърлят за следващата).

В сега действащите разпоредби разходите на общините може да са в размер до същия период на миналата година. Входираният оригинален законопроект на Министерския съвет предвиждаше те да могат да харчат и събраните нови приходи, нови заемни средства, както и да разходват по влезли в сила актове на МС и НС.

Няма никаква гаранция, че до май месец ще има бюджет, по-скоро има гаранция, че няма да има. Има гаранция, че и след това няма да има – затова трябва да ги оставим (общините) да си харчат остатъците. Нека не затрудняваме дейността им, която вече е затруднена“, апелира Цонев.

Асен Василев от „Продължаваме промяната – Демократична България“ обаче изтъкна, че предложението за преходните остатъци всъщност е присъствало в Бюджет 2023 с разликата, че тогава тяхното използване не е било разрешено. Причината – лимити в законите за местно управление.

Съпартиецът му Мартин Димитров призова да се постъпи отговорно, като напомни, че именно бюджетната комисия отговаря за стабилността на държавните финанси и за дефицита.

Трябва да сме най-отговорните хора в държавата, няма значение кой в коя партия е“, посочи Димитров.

Впоследствие предложенията и на трите групи – ГЕРБ, „ДПС-Ново Начало“ и „БСП-Обединена левица“ – бяха приети с уговорката, че финалният вариант на текстовете ще бъде определен при гласуване в зала.

Предположение за €6.5 млн.

От „ДПС – Ново начало“ опитаха да прокарат своя идея, която щеше да струва на бюджета 6.5 млн. евро. Предложението бе сумата да се преведе към Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и да се използва за покупка на нови електромери. В момента законът урежда нещата така: ако потребител поиска проверка на електромера си, му се слага нов и ако старият се окаже изправен, той трябва да си плати за него. Ако не е, тогава електроразпределителното дружество плаща за новия уред.

По думите на Цонев, цената за нов електромер е 65 евро и понеже, според него, е висока, „голяма част от потребителите се колебаят да направят такъв разход“. Попитан в Комисия как от групата са изчислили, че са необходими 6.5 млн. евро., Цонев посочи:

Предположихме, че до приемането на бюджета, това са 100 000 електромера“.

Той обаче бе категоричен, базирайки се на „кратката (си) практика като бюджетар“, че тези пари няма да натоварят бюджета и че „приказките“ за стабилност на публичните финанси са „тинтири-минтири“. Накрая идеята бе отхвърлена.

ДДС, пари в плик и хазарт

От ИТН излязоха с няколко спорни предложения – включително лимитът за разплащания в брой да се вдигне от 5 000 евро на 10 000 евро, прагът за регистрация по ДДС да стане 100 000 евро и данъкът върху хазарта да скочи от 15 на 20%.

Праговете по-скоро трябва да се намаляват, а не да се увеличават, ако искаме да се борим със сивата икономика“, веднага контрира Клисурски във връзка с кешовите плащания.

Той напомни, че по европейска директива максималният ДДС праг е 85 000 евро.

Асен Василев също се включи и каза, че предложението за плащанията в кеш означава „да се увеличи възможността и практиката да се плащат пари в плик на работещите под формата на дивидент, за да се избегнат данъците, които се дължат върху заплатите. Ще разшири сивата и черната икономика в страната“. Нито един от текстовете не бе приет.

От ИТН имаха и още едно неприето предложение – заплатите на медицински сестри, акушерки, зъботехници и други, заети в здравния сектор, да са с 25% по-високи от средната работна заплата за обществения сектор.