Симеон Дянков: Мерките на МФ за свиване на дефицита имат нищожен ефект
Счетоводните трикове от 2025 г. докараха България до свръхдефицит и правителството бързо трябва да направи анализ за истинското състояние на финансите
© ECONOMIC.BG / БТА
Симеон Дянков, председател на Фискалния съвет.
Мерките за овладяване на прекомерния бюджетен дефицит, представени от кабинета „Радев“, са с „нищожен ефект“, а истинският проблем е липсата на реформатори в правителството, които да предложат реални решения за справяне със ситуацията. Това каза Симеон Дянков, председател на Фискалния съвет, в ефира на БНТ.
По думите му, за да излезе България от стартиралата процедура по свръхдефицит, управляващите първо трябва да направят ревизия колко е истинският дефицит за 2025 г. По сметките на Дянков, ако се махне ефектът от „счетоводните трикове“, включително авансовото внасяне на корпоративен данък от банките през 2025 г. и капитализирането на ББР, БЕХ и пр. – крайният резултат ще бъде по-висок от официалните 3.5%.
Моите очаквания са, ако се направи истинска ревизия, че ще стигнем някъде 5.5%“, добави той.
За сравнение той даде европейските страни с най-висок дефицит за 2025 г. – Румъния (9.3%), Полша (7.4%) и Белгия и Франция с по 5.5%.
„Нищожен ефект“
Мерките до тук имат нищожен ефект“, каза председателят на Фискалния съвет във връзка с намаляването на партийните субсидии.
По думите му, счетоводните тактики от миналата година са ни докарали до процедура по прекомерен дефицит и сега въпросът е дали ще си го признаем, а това има значение както на политическо ниво, така и за процедурата, стартирана от ЕК. По нея има „ясен регламент“, че страната с прекомерен дефицит ще трябва всяка година да намалява недостигна с половин процентен пункт, за да е сигурно, че това е устойчиво понижение, не само за една година.
Големият въпрос
Тук големият въпрос е има ли реформатори в самолета сега и аз твърдя, че няма“, каза председателят на Фискалния съвет.
Той напомни, че през 2010 г. България отново е била в процедура по свръхдефицит, но тогава е успяла да излезе от нея в рамките на 1.5 години, защото е имало реформатори и защото на първата година дефицитът е бил свит с 1.6 пр. пункта, а на втората - с 1.5 пр. п.
Като възможни решения за сегашната ситуация, Дянков предложи реформи, свързани с преструктуриране на държавния сектор и премахване на неефективни структури, включително закриване на ББР.
Никой няма да се разплаче на улицата и ще има страхотен положителен ефект, ако ББР се ликвидира като дружество, то носи само корупция, от ББР се чуват само скандали“, каза Дянков.
Той изчисли, че при подобен ход в бюджета биха се върнали около 1.3 млрд. евро, а допълнителни средства могат да бъдат спестени и чрез промени в осигуряването на държавните служители. Така например едни 620 млн. евро ще бъдат спестени, дори държавните служители и силовите министерства да започнат да си плащат осигуровките от средата на годината.