Бюджетната комисия увеличи тавана на дълга с 3.8 млрд. евро

„Прогресивна България“ осъществи плановете си да увеличи лимита на дълга за тази година с 3.8 млрд. евро. На извънредно заседание на парламентарната Комисия по бюджет и финанси във вторник депутатите одобриха извънредните заеми с 13 гласа „за“, 3 „против“ и 5-ма „въздържали се“.

В началото на заседанието финансовият министър Гълъб Донев напомни, че парите са необходими за финансиране на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). За периода 2022 г. – 31 май 2026 г. страната ни е изплатила 3 млрд. евро, а до края на август 2026 г. тя трябва да преведе още 4.4 млрд. евро, за да има 100% усвояемост на евросредствата.

Самият механизъм на действие е такъв, че страните първо сами трябва да финансират и изпълнят договорените реформи и проекти, за да може Европейската комисия (ЕК) да им одобри искане за конкретен пореден брой плащане.

По думите на Донев, България има да изплати още точно 3.8 млрд. евро, а летният период от юни до август са основните периоди за това. 2026-а е последната година, в която страната може да се възползва от европейския Механизъм за възстановяване и да докаже направените инвестиции.

Тези средства ще позволят да осигурим фискалната ликвидност на държавата до края на годината, това не означава, че ще ги изтеглим утре, накуп“, поясни Донев.

Основният въпрос за депутатите обаче бе доколко наистина са необходими точно толкова пари и дали не може сумата да се свие.

Каква е реалната сума, необходима за мостовото финансиране – дали е 3.8 млрд. евро?“, запита председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев.

Той изтъкна още, че в сметките на финансовото министерство не са взети предвид очакваните постъпления от данъци и от други действащи европейски програми.

Защо няма прогноза за приходите, които ще влязат чисто кешово?“, запита той.

В голям казус се превърна и въпросът: за каква част от проектите е сигурно, че България ще получи финансиране и дали няма риск да стане така, че страната ще плати сама за някои реформи, но Еврокомисията да не ги признае и парите да не ни бъдат възстановени.

След като министърът няколко пъти не успя да отговори, депутатът от „Възраждане“ Цончо Ганев обясни:

Бягаме от същината на въпроса. Има ли опасност тези проекти да не ни бъдат признати (от ЕК) и да трябва ние да ги финансираме като държава?“, попита той.

Отговорът на министъра бе категоричен:

В момента 98% (от проектите) са договорени и са на финален етап, всички. Те ще бъдат предявени за 4-то и 5-то плащане (по ПВУ)“, отговори финансист №1.

Впоследствие Василев каза, че явно понастоящем България има пари да си покрие текущите разходи, но не и капиталовите. Той обаче направи изчисления, според които страната чака плащания от Европа – по различни текущи програми, включително с 4-то плащане по ПВУ – в размер около 2 млрд. евро до края на юли.

Ако до края на юни очакваме 2.5 млрд. евро, а имате предвиден разход за 3.8 млрд., тогава въпросът е защо ви е необходима точно тази сума, а не по-малка? И тук отговорът може да бъде, че очаквате да се вдигнат лихвите и предпочитате тези пари да ги изтеглите по-рано, отколкото по-късно“, предположи бившият финансов министър.

Впоследствие дебатите преминаха към темата за излизането на външните пазари, както и уловката, че август е „мъртъв“ месец, а приказките за 7.4% дефицит за 2026 г. не спомагат за по-ниски лихви.

Отделно, с липсата на редовен бюджет за тази година, изготвянето на проспект – задължителна стъпка с информация за основни макроикономически показатели, включително бюджетно салдо – се затруднява и това може допълнително да оскъпи заема.

Донев единствено изведе данни, че към средата на юни 2026 г., като се включат и тези 3.8 млрд. евро, за които не е ясно дали ще бъдат теглени в пълен размер, общият държавен дълг на България, като процент от БВП, ще възлезе на 29% от БВП, а като сума – 30.8 млрд. евро.

Предстои законопроектът да бъде разгледан и в зала.

Напомняме, че последно България излезе на външните пазари миналото лято, когато страната ни получи одобрение за присъединяване към еврозоната. Малко след това кредитният ни рейтинг бе повишен от кредитните агенции, а това директно се отрази върху цената на финансирането.