„Постоянен спад“: Сивата икономика в България се сви до 10% от БВП

Между 10 и 12% от БВП понастоящем е делът на сивата икономика в България. Това показват проучвания на Националната агенция за приходите (НАП), цитирани от Йорданка Кондарева, заместник-директор на Дирекция „Управление на риска“ в НАП, в епизод на подкаста на Агенцията.

В него Кондарева споделя, че преди 2 – 3 години НАП, заедно с Европейската комисия и EY Bulgaria („Ърнст и янг България“), работили заедно по проект, по който за приходната администрация са били създадени три иконометрични модела, с чиято помощ да се измери доколко се спазват данъчноосигурителните задължения. Първият от тях бил фокусиран именно върху дела на сенчестата икономика.

Оказва се, че нивото на сивата икономика не е чак толкова високо, колкото се твърди в публичното пространство, без кой знае какви доказателства. Нивото на сивата икономика в България бележи спад през годините, в момента върви в рамките на 10 – 12%“, заяви Кондарева.

Тя обясни, че тази динамика на свиване е постоянна, с изключение на пандемичните 2020 – 2021 г., когато е имало ръст на недекларирания труд.

Дял на сивата икономика в България според проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)

Семейните фирми са рискови

С проекта НАП е установила и кои са основните фактори за спазването или не на данъчното законодателство. Те включват:

• Доверие в държавата и нейните институции – колкото по-високото е то, толкова по-ниски са нивата на сивата икономика;
• Доверие в законодателството и правоприлагането;
• Ниво на безработица – само 1% по-висока безработица води до нарастване с 0.18 процентни пункта на сивата икономика;
• Данъчни ставки;
• Дял на семейния бизнес спрямо общия.

При години на покачване на семейния бизнес, тогава има покачване и на сивата икономика“, коментира Кондарева.

На прицел

Спорният въпрос за размера на сивата икономика в България често се коментира от икономисти, анализатори и политици, като последните няколко български правителства – служебни и редовни – все посочваха недекларирания труд като недокоснат потенциален източник на повече приходи в държавната хазна.

Така например в края на 2024 г. тогавашният служебен финансов министър Людмила Петкова, позовавайки се на проучване на Европейския парламент, каза, че делът на сивата икономика в България е бил 32% през 2022 г., което ни прави лидери в Европейски съюз. Тогава правителството предложи редица спорни мерки за справяне с проблема, включително няколко вида данъчна амнистия, която предполагаемо да насърчи доброволното плащане на дължими налози.

Редовното правителство на премиера Росен Желязков също постави сивата икономика на прицел, предлагайки свои мерки за свиването ѝ (виж горния линк). Те включваха повторно разширяване на списъка на стоките с висок фискален риск, проследяване в реално време на тяхното придвижване, увеличение на акциза на тютюна, дори постепенно увеличение на осигурителните вноски. Напомняме, че след масово недоволство и протести, кабинетът тогава уж се отказа от тези идеи (реално само ги отложи за други години), а накрая подаде оставка.

През декември 2025 г. ежегодното проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) показа, че делът на сивия сектор се е свил до 10 – 21%, но пазарът на труда все още е далеч от изсветляване.

Познаването на нивото на спазване (на данъчните закони) спомага на НАП да насърчи доброволното спазване. И в науката, и в нашата практика, това се е доказало като най-добрата стратегия във всички случаи – без значение дали са физически лица, самонаети, бизнеси“, коментира и Мирослав Джунев, ръководител на проекта от EY Bulgaria.

Той уточни, че идеята е била с проекта да се установи какви са причините и факторите човек да реши или не да спазва данъчните закони. Оказва се, че са разнородни, в т.ч. пол, възраст, религиозни виждания, ниво на доверие в системата. Например жените са по-редовни данъкоплатци от мъжете и не поемат такива рискове. По-образованите лица също са по-склонни да спазват данъчното законодателство.

Най-рискови са мъжете между 40 – 49 години“, допълни Кондева.