Продължителното затваряне на Ормузкия проток ще ускори инфлацията в България

Едно проточване на конфликта в Близкия изток, който запуши Ормузкия проток, ще повиши цените на горивата и ще ускори инфлацията в България през следващите месеци. Това каза Георги Вулджев, икономист и главен редактор в Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), в коментар за Economic.bg.

Ако търговците направят преценка, че това (бел. ред. – конфликтът) ще продължи за по-дълъг период от време, дори само няколко месеца, то в идните седмици ще има покачване на цените на горивата“, прогнозира Вулджев.

Той обясни, че поскъпването на горивата ще даде отражение и върху инфлацията в България, която „допълнително ще се покачи“.

Компонентът от ценовия индекс за транспорт и други компоненти, които се влияят от цените на горивата, досега по-скоро стабилизираха потребителските цени. Сега ще има обръщане на траекторията и те (цените на горивата) ще са допълнителен инфлационен фактор“, обясни събеседникът.

Напомняме, че до ситуацията се стигна, след като миналата седмица Иран предупреди, че „всеки плавателен съд“, който се опита да премине през протока, ще бъде атакуван. Това доведе до практическото блокиране на стотици кораби в близост до него, а Саудитска Арабия и други големи производители от Персийския залив – ОАЕ, Кувейт и Ирак – спряха доставките през ключовия транспортен коридор. Този понеделник цената на суровия петрол се върна на нива, последно достигнати в началото на 2022 г., когато Русия нахлу в Украйна.

Засега българската държава, в лицето на Владислав Иванов, председател на Координационния център към Механизма за еврото, заяви, че още е рано да се коментират последиците за българската икономика от разрасналия се конфликт. На брифинг той каза, че към момента се наблюдава скок (на цените на горивата) между 5 и 15 евроцента по бензиностанциите. Малко след това той призова за търпение.

Нека изчакаме процесите, рано е да се говори“, обобщи Иванов.

Осезаем отрицателен ефект

Вторичен ефект от конфликта може да се очаква и върху частното потребление в България. Специфичното при него е, че през последните години то не беше толкова чувствително към инфлацията – дори когато тя беше висока, българските домакинства продължиха да потребяват.

Вулджев обаче добави, че макар да са налице „първите сигнали, че инфлацията не е толкова висока“, потреблението вече е станало чувствително към нея вследствие ефект на натрупване.

Всеки такъв допълнителен инфлационен шок ще има доста по-осезаем отрицателен ефект и върху потреблението и като цяло върху икономическия растеж“, обобщи икономистът.

Доколко ще поскъпне петролът

Той прогнозира, че е възможно това да е само началото на поскъпването и да се достигнат нови ценови върхове, но всичко зависи с колко ще се проточи затварянето на Омрузкия проток.

От там преминава петролният капацитет на държавите от залива – Катар, Кувейт, ОАЕ. Саудитска Арабия има алтернативни трасета, но те са с по-малък капацитет. Като нищо е възможно цената да стигне 150 долара за барел“, прогнозира Вулджев.

Според него, основният въпрос е до каква степен и докога Иран ще продължи да блокира протока.

Друг важен момент е, че не е ясно доколко Техеран има капацитета да го държи затворен. Според Вулджев много анализатори приемат способността на страната да блокира трафика като даденост. По думите му, иранската флота е унищожена, а протокът е блокиран не поради конвенционална причина, а заради заплаха от обстрел с ракети и дронове.

Той посочи, че макар Иран да няма ракетен капацитет, страната може евтино да си произвежда дронове, които са и по-лесни за изстрелване – следователно това е една потенциална пречка пред разрешаването на конфликта и "отпушването" на трафика.

Трябва да работим с презумпцията, че това нещо може да продължи 2 – 3 месеца поне, в който случай 150 долара за барел изглеждат реалистично. Ако се продължи по-дълго от това, реалистичен сценарий е да се върви и нагоре“, заяви Вулджев.

Той обаче добави, че ситуацията остава „волатилна и несигурна“ и в такъв случай трудно може да се правят прогнози. Като пример той даде това, че в понеделник сутрин цената на петрола стигна 120 долара за барел, докато следобед отново падна за малко под границата от 100 долара, а във вторник сутринта, след уверения на Доналд Тръмп, че войната с Иран ще приключи „много скоро“, вече е около 93 долара.

Какво ще ограничи поскъпването

Поскъпването може да се ограничи с повече добив в други места или ако се свалят санкциите върху руския петрол“, смята той.

Според него, Щатите вече са предприели ходове в тази стъпка. Индия например получи изключение от американските санкции и може да купува повече руски петрол, а това може да доведе до „някакво облекчение“.

Освобождаване на резерви

В понеделник финансовите министри на страните от Г-7 се събраха, за да обсъдят възможно съвместно освобождаване на петрол от стратегическите си резерви, координирано от Международната агенция по енергетика (IEA).

Резервите са за национално ползване. Ако САЩ си използват резерва, ще е за осуетяване на по-сериозно поскъпване на горивата в местната икономика, но за глобалните цени това не е релевантно“, обясни Вулджев.

Другият вариант е да се увеличи предлагането, но според експерта, това е нещо, което „не искаме да се случи“, защото е „много лошо“. Причината – то ще е индикатор, че Омрузкият проток е затворен трайно, а оттам ще има и очаквания, че покачването на цените също ще е „нещо трайно“. Впоследствие това ще доведе до инфлационен шок, който няма да е същия като този от 2022 г., но пак ще е „осезаем“.

Кой е най-засегнат

За разлика от 2022 г., когато най-засегнати бяха европейските страни, сега най-много ще пострадат страните от Източна Азия. Това се обяснява с факта, че те са „най-големите клиенти“ на държавите производителки от Персийския залив.

Това включва Япония, Южна Корея, също Китай, който е най-големият вносител на суров петрол в света, и други промишлени икономики.

Япония и Южна Корея са на 100% зависими от внос, като голяма част от него идва от Близкия изток, а в Европа първоначалният шок ще се усети по-леко“, поясни Вулджев.