Местните данъци продължават да се увеличават

Установената през последните години тенденция на повишаващи се местни данъци продължава и през 2018 г. Българските общини увеличават ключови местни данъци, за да си осигурят необходимите собствени средства, а в някои случаи - и за да изпълнят ангажиментите си към финансовото министерство, като следствие от получените през последните години безлихвени заеми. Това развитие не е изненадващо предвид спрения процес на фискална децентрализация, но по-високите местни данъци не могат да доведат до решаване на структурните проблеми на общинските бюджети.

Какво показват данните

В периода между 2012 и 2018 г. ИПИ проведе 7 отделни годишни изследвания на нивата на местните данъци като част от инициативата „Регионални профили: показатели за развитие”. Данните се събират чрез заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до всички общини в страната, както и чрез проверка на ставките онлайн.

Разглеждаме четири от ключовите местни данъци:

• данък върху недвижимите имоти - нежилищни имоти на юридически лица;
• данък върху превозните средства и леките автомобили – с мощност от 74 kW - 110 kW;
• годишен патентен данък за търговия на дребно до 100 кв.м. търговска площ;
  данък за прехвърляне на собственост.

Получените резултати са недвусмислени: случаите на увеличение на наблюдаваните местни данъци са в пъти по-многобройни от случаите на намаляване на такива, като тенденцията става особено ясно изразена през 2016 и 2017 г., точно след влизането в сила на т. нар. Механизъм за оздравяване на общини.

Вижда се, че:

• Тенденцията към покачване на нивото на ключови местни данъци продължава и през 2018 г. Регистрираните от ИПИ случаи на увеличаване спрямо 2017 г. са 37, а намаленията – едва 4 – рекордно нисък брой за периода;
• Общо за периода между 2013 и 2018 г. сме регистрирани 254 случаи на увеличаване на местни данъци, докато случаите на намаление са близо пет пъти по-малко;
• Две трети от увеличенията са регистрирани през последните три години;
• Най-често се увеличава годишният данък върху недвижимите имоти, следван от данъка при възмездно придобиване на имущество и данъците върху превозните средства.

Защо увеличаването на местни данъци няма да помогне

Според последните сравними данни на Евростат, приходите на местните власти в България възлизат на едва 7,3% от БВП през 2017 г., което е над два пъти по-ниска стойност от средните за ЕС 15,4%. Въпреки че повишаването на нивото или на събираемостта на ключови местни данъци може в известна степен да доведе до подобрение на състоянието на общинските бюджети, проблемите с тяхната структурата остават.

Българските общини остават в силна зависимост от трансферите от централната власт, които формират близо 2/3 от всички техни приходи. Това съотношение създава не само теоретични, но и реални политически зависимости и няма как да бъде преодоляно в рамките на съществуващата уредба на местните данъци;

Наложените канали за осигуряване на собствени средства (основно от имуществени данъци) предоставят ограничено фискално пространство и не създават реална възможност за данъчна конкуренция. Предвид факта, че относителният дял на местните данъци в общото данъчно бреме на гражданите и фирмите е незначителен, промени и в двете посоки нямат особен ефект върху решенията на икономическите агенти;

С много малко изключения (големи градове, курортни общини и общини с големи концесии), общинските бюджети по никакъв начин не отразяват случващото се в местната икономика;

Ниският дял на собствените приходи води до невъзможност за реализиране на местни политики, дори при наличие на обществен и политически консенсус на местно ниво, което на места води до обезсмисляне на демократичния изборен процес.

Най-простият и лесно приложим метод за промяна на това статукво е преотстъпването на част от постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) обратно на общините на принципа „парите следват личната карта”. Преотстъпването на една пета от планираните за 2018 г. приходи от ДДФЛ ще увеличи собствените приходи на общините с близо 675 млн. лв. (т.е. с близо една трета) и ще създаде реални стимули местните власти да работят за привличането на инвестиции и разкриването на нови работни места. Необходимите стъпки за постигане на реална промяна в структурата на общинските бюджети са описани от ИПИ в публикуваното през април 2018 г. изследване „Пътят към фискална децентрализация”, където е направена и оценка на потенциалните приходи, на които може да разчита всяка една община при приемането на тази стъпка.

Пътят към фискална децентрализация

Преотстъпването на част от постъпленията от ДДФЛ към общините не може и не трябва да бъде изолирана, самоцелна и безусловна промяна в структурата на данъчната система. За да може да бъде гарантиран успехът ѝ, е необходимо да бъдат предприети допълнителни стъпки, между които:

• Преминаване към ефективно програмно бюджетиране на местно ниво, което да доведе по-голяма ефективност и прозрачност на местните финанси;
• Подобряване на ефективността и прозрачността на финансите и управлението на общинските предприятия и общинската собственост;
• Териториално-административна реформа, която да гарантира дългосрочна устойчивост на териториалното устройство;
• Споделянето на данък общ доход с общините предполага и промяна на демократичния модел чрез засилване на политическата отговорност на местно ниво и активното включване на гражданското общество в процеса на правене на местни политики.

Споделянето на постъпленията от ДДФЛ с общините, а впоследствие и евентуалното отдаване на правомощия за определяне на този данък в дадени граници ще доведе до:

• Повишаване на фискалната самостоятелност на общините и по-добро обвързване на бюджетните постъпления със социалните и икономическите процеси, които протичат на тяхна територия;
• Намаляване на съществуващите политически зависимости на местната от централната власт;
• Създаване на стимули за поддържане на добра бизнес среда и привличане на инвестиции с цел повишаването на заетостта и съответно – увеличаване на приходите от ДДФЛ в местния бюджет;
• Възстановяване на изгубената връзка между данъчно облагане и политическо представителство на местно ниво и увеличаване на капацитета на гражданското общество да участва във формулирането на местни политики;
• Създаване на условия за възникване на реална данъчна конкуренция на местно ниво в бъдеще, когато общините получат право да определят размера на ставката на ДДФЛ в по-широки граници.